Легендата на женския баскетбол Пенка Методиева: Продадох си медалите от немотия
"Продадох си олимпийските медали от немотия", без особено съжаление казва легендата на женския баскетболен "Миньор" (Пк) и националния отбор от 70-те години на ХХ век Пенка Методиева. Тя е вицеолимпийска шампионка и бронзова медалистка от игрите в Монреал и Москва през 1976 и 1980 г. - нещо немислимо днес за българския баскетбол.
Годините, когато вече е извън спорта, са доста трудни за превърналата се в любимка на публиката пернишка легенда.
"Нямаше какво да се прави. Бяха трудни времена. Синът ми имаше нужда от нови маратонки, нямахме пари и за хляб. Заради това трябваше да се разделя с медалите. Но сега с олимпийската пенсия, която получавам, се оправям и живея нормално. Благодарни сме всички олимпийски медалисти на Боян Радев и Васил Иванов-Лучано, който тогава беше спортен министър, че ни издействаха тези пари. Все пак с много труд сме носели слава на България. В никоя нормална държава не оставят големите си имена на произвола на съдбата", сигурна е Методиева и с удоволствие си пийва лимонада в кафе в центъра на Перник.
Спомените от славните времена вече започват да се сливат за Методиева, но има и такива, които я оживяват.
"По време на мач Петкана Макавеева ми счупи носа, но и до днес сме много близки приятелки", смее се легендата на женския баскет.
По-възрастните любители на играта с оранжевата топка помнят невисоката Методиева като страхотен гард и безкомпромисен боец на терена. Понякога дори има и шамари, щом се разпалят страстите.
Израснала като състезател в легендарния отбор на "Миньор" (Пк) с треньор Георги Чомаков, изградила кариера в националния тим с участие в олимпийските игри през 1976 г. и 1980 г., балкански и европейски първенства, със своя уникален стил и спортсменски дух постига лични върхове - най-добра баскетболистка на България (1974), най-добра баскетболистка на Балканите (1974), в идеалния отбор на Европа за 1978 година, в идеалния отбор на България за 70-те години. Има в актива си пет титли и три купи на страната. Бронзов медалист от олимпиадата през 1976 г. и сребърен четири години по-късно. Почетен гражданин на Перник.
"Треньорът ни Георги Чомаков ни събра в отбора още когато бяхме момичета - разказва Методиева. - Той бе не само голям специалист, но и страхотен човек и успя да ни обедини и мотивира. Това е тайната на дългогодишната ни доминация, защото и в другите отбори имаше не по-малко талантливи баскетболистки."
Голямо е съперничеството през 70-те години на ХХ век между "Миньор", "Левски" и "Марица" (Пд). Именно в тези мачове припламвали и най-много искри, разкрива голямата Пенка Методиева.
"С тези два отбора имахме най-голямо съперничество и понякога ставаха разправии и се разменяха дори и шамари. Точно на едно дерби срещу "сините" Петкана Макавеева ми счупи носа. Стилът й беше, като атакува подкошието, да размахва лакти. Удари ме по носа и стана белята. Паднах на пода, а реферът отсъди мое нарушение. Отнесе го, хич не го бавих", забавно й е на Методиева и досега.
Въпреки неприятната случка Методиева и Макавеева през годините си остават много добри приятелки.
"С Петкана деляхме една стая в националния отбор. Страхотен човек е, чуваме се редовно и с удоволствие се виждаме, когато можем. Не искам да я хваля като баскетболистка, по онова време имаше силно поколение в много отбори, нека други го направят. Но като човек е направо невероятна. В нея не се таи злоба, честна е до болка. Каквото има да ти каже, ти го казва и толкоз - няма женски клюки, коментари зад гърба или интриги", казва Методиева, която също не цепи басма никому.
9 години продава вестници
Въпреки че е голяма звезда в родния си Перник, на Пенка Методиева се налага да се издържа с продажба на вестници на сергия на градския пазар за цели девет години.
"След като през 1983 г. получих сериозна контузия в коляното, реших да не правя серията от операции. Все пак бях на 33 години, за кога да се връщам в баскетбола. Станах помощник-треньор, но през 1996 г. вече нямаше пари за женски баскетбол в Перник и всичко се разпадна. Вземах по онова време миньорска пенсия, но едва малко над 200 лв. И така отидох на сергията за вестници. Хората ми се чудеха, но как да си храня детето. А и труд срамен няма", признава великата спортистка.
