Защо бойкотират световните първенства по футбол

Политическа сянка падна върху световните футболни финали в Русия това лято, заговори се за бойкот от страна на някои отбори от Запад. Поводът е отровеният двоен агент Скрипал и дъщеря му, макар твърди доказателства за вина на руснаците и тайните им служби да няма все още.

Спортистите им трябваше да участват под неутрален флаг на зимната олимпиада в Пьонгчанг заради многото случаи на заловени с допинг атлети. Още се помнят и бойкотите на олимпиадите в Москва през 1980 г. и четири години по-късно в Лос Анджелис.

Със сигурност никой отбор няма да се откаже от участие на световното първенство, само лидерите на някои държави няма да уважат откриването и толкова.

Историята помни някои истински бойкоти.

Пионер в това е Уругвай който печели титлата през 1930 г., но не отива в Италия за следващото издание на мондиала. Урусите си връщат за това, че европейски тимове не пристигат в Южна Америка, когато те печелят. Това е и единственият случай, когато световният първенец не защитава короната си.

Всъщност Уругвай се представя на световен шампионат чак през 1950 г., когато печели в епичен финал на "Маракана" срещу домакина на шампионата Бразилия.

Първите шампионати са пропуснати и от Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, но причината е, че те смятат родните си турнири за по-добри от тези, организирани от ФИФА.

За първенството през 1938 г. и в Аржентина се сещат, чеевропейците не са уважили първия мондиал и заедно с уругвайците не пътуват за турнира, проведен във Франция.

Освен това в Страната на среброто се разсърдват, че второ подред световно се провежда в Европа, а уговорката е била Старият континент и страните от Южна Америка да се редуват.

Доста любопитна е причината федерацията на Индия да бойкотира първия световен шампионат след Втората световна война през 1950 г. в Бразилия. От ФИФА забраняват на индийците да играят боси на шампионата, а традиция за азиатския отбор е да рита без обувки.

Индусите играят боси или само по чорапи по време на олимпийските игри в Лондон през 1948 г. и отборът се представя добре. Тогава индийците са горди с отбора си и след като бе забранено да играят боси, те показват гордост и се отказват от участието си в шампионата в Южна Америка.

През 1958 г. Турция, Индонезия, Египет и Судан оттеглят тимовете си от квалификациите, които се оказват бомба със закъснител. Голяма част от отборите са недоволни от допускането на Израел да участва в тях. По това време Израел е смятан за отбор от Азия, докато сега е член на УЕФА и участващ в европейските турнири, и трябвало да играе квалификации срещу отбори от Азия и Африка.

Тогава отборите на Турция, Индонезия, Египет и Судан отказват да играят квалификации срещу Израел по политически причини, което автоматично прави страната участник на световния шампионат. Но правилата на ФИФА са ясни - отбор, който не е домакин или носител на световната купа, няма право да се класира на шампионата без игра. И е взето решението израелците да играят бараж срещу най-добрия отбор от Европа, който не се е класирал за шампионата. Израел се пада срещу Уелс и губи.

ФИФА разгневява цял континент за световното през 1966 г. и така страните от цяла Африка просто решават изобщо да не започват квалификациите. От световната централа разпределят 16-те места за световното първенство в Англия, като включват 10 европейски, 4 южноамерикански, 1 отбор от Централна Америка и останалото място да се оспорва от представители на цели 3 континента - Азия, Африка и Австралия. През октомври 1964 г. 14-те отбора от Африка, които трябваше да играят в квалификациите, се отказват от участие.

В разгара на студената война решенията за участие на отборите в спортни мероприятия често не се решават на терена, а в политическите среди. Преди мондиала в Западна Германия през 1974 г. е трябвало да се изиграе плейоф между СССР и Чили. Руснаците отказват да играят на стадион, на който се вярва, че генерал Пиночет и неговата свита са разстрелвали политически затворници, включително комунисти. Искането от СССР към ФИФА е да бъде сменено мястото на провеждането на двубоя, по възможност извън Чили. При получаването на отказа ръководните среди в Съветския съюз решават да изтеглят отбора от участие.

Интересното в случая е, че онзи тим на Сборная е може би най-силният във времената на СССР, като начело му е вратарят Лев Яшин, който в онези години е звезда от световна величина.

Още по-невероятен е фактът, че всъщност мачът се играе. На терена излизат само футболистите на Чили. Те си подават няколко бавни паса и отбелязват попадение в празната врата и след това съдията свири последния съдийски сигнал.