Бившият топрефер Любе Спасов: Имало е аванти във вечното дерби

- Г-н Спасов, как изглежда вечното дерби през погледа на арбитъра? И какво е нужно, за да бъде то коректно отсъждано?

- Всеки мач е труден независимо от съперниците. Но този между "Левски" и ЦСКА е по-специален, защото е важно за всеки рефер да се докаже именно в него. Когато се справиш с него, вече си готов и за международен съдия.

Дадат ли ти този мач, това означава, че ръководството както на съдийската комисия, така и на БФС вече ти имат пълно доверие. След това можеш да отговориш и на изискванията на УЕФА и да ръководиш мачове от евротурнирите.

- Значи ли това, че мачът "Левски" - ЦСКА е някакъв вид трамплин в съдийството?

- Да, на практика е така. Този мач е най-голямото признание за всеки български футболен съдия. Справиш ли се, значи си готов и за Европа. В кариерата си след това дерби съм свирил на много отбори, включително "Ливърпул", "Байерн" и други.

- Дълго сте чакали първото си такова дерби, имаше ли вълнение у вас, преди да излезете на терена?

- Бях рефер вече девет години в тогавашната "А" група, когато през 1991 г. ми повериха този мач за пръв път.

За това време бях натрупал вече над 50 мача и чак тогава у нас ме оцениха и ме допуснаха да стана международен съдия. А от УЕФА видяха качествата ми и само за две години от съдия четвърта категория израснах до най-високото ниво - топарбитър.

Вълнението преди първото дерби го има. Но когато ти го поверят, когато наближи, тогава и аз се вълнувах. Но когато излязох от съдийската стая и изведох отборите на терена, всички емоции отминаха. Бях натрупал опит и не позволих нищо да ме разсейва. Концентрирах се в мача и отсъждах това, което виждам, както винаги съм правил. Ако съдията се разсее на терена, не го чака нищо добро, особено в такова дерби.

- Свирили сте в мачове във времена, когато в двата отбора играеха знаменити футболисти, някои опитвали ли са се да въртят номера, да хитруват, да симулират?

- Когато някой е правил подобни опити, си е получавал заслуженото от мен. И нескромно да звучи, но съм си спечелил уважението през кариерата като футболен съдия. Ще кажа и следния факт - през целия ми път като рефер съм показал едва девет червени картона. С риск да прозвучи нескромно, но това е показателно, че съм имал уважението на футболистите.

- Наскоро бе свирена една спорна дузпа за "Реал" (Мадрид) срещу "Ювентус" в Шампионската лига, при подобна ситуация във вечното дерби как трябва да постъпи съдията?

- Откровено ще ви отговоря. Аз съм, така да се каже, немски възпитаник във футболното съдийство, голяма помощ ми оказа в развитието ми като топрефер на Европа големият Руди Гльокнер, който свири финала Бразилия - Италия на световното първенство през 1970 г. в Мексико. След като се запозна с мен навремето, той видя качествата ми, мисленето ми, поведението ми на терена и оцени, че то е близко до германското. Възпитан съм от баща ми да бъда дисциплиниран и отговорен в живота, каквито са германците.

Тази дузпа може да я даде само германец или англичанин. Колкото и да не им се иска на някои, тази дузпа си беше напълно съществуваща. Виновни са защитниците, които бяха изпуснали нападателя на "Реал" зад тях.

Така се постъпва не само в един или в друг мач, а винаги. Щом има нарушение, то се отсъжда.

- Имало ли е случай, когато от едната от двете страни, "синята" или "червената", са се опитвали да ви повлияят как да свирите в мача помежду им?

- Когато свирех тези мачове, аз вече бях натрупал доста опит и имах авторитет. Никога не са си позволявали да ме притискат, тъй като бях международен рефер.

Преди това опити е имало от други отбори, не се поддадох.

Имаше такива и от страна на европейски клубни грандове, когато свирех мачове от турнирите. Те сигурно са си мислели, че щом арбитърът идва от Балканите, значи е корумпиран. Не съм приемал нищо, просто у мен остана едно разочарование.

- Освен че сте свирили мачове между "Левски" и ЦСКА, сте и гледали много. Виждали ли сте тенденциозно съдийство?

- Да, виждал съм, разбира се. Дори мои помощници съм забелязвал да го правят. Винаги съм бил строг както към футболистите, така и към колегите и към самия мен. Когато видех грешка, исках да не се повтаря и правех забележка. Бях строг и това ми спечели уважението на играчи, ръководители и колеги.

Когато вече бях съдийски наблюдател, имаше случай, когато реферът очевидно подпираше домакините - няма да казвам кога беше и кой беше домакин. На полувремето слязох в съблекалнята и направих най-строга забележка на колегите. Но през второто полувреме нещата не се промениха. След мача направо си тръгнах, дори не отидох да им направя разбор. Бях възмутен и им написах оценката, която заслужават.

- Какво съветвате младите си колеги преди мач?

- Най-много повтарям на племенника си Ангел Ангелов, но и на всички: Когато излязат на терена, да забравят всичко извън мача. Когато си концентриран, особено ако имаш опит, не можеш да сбъркаш. Да, грешки се допускат от всеки, но когато са неволни, аз заставам с целия си авторитет зад тях.

- Въвежда се системата за видеоповторения в помощ на съдиите, добра ли е тя за играта?

- Самия Йохан Кройф казваше, че не може да си представи да се събуди в понеделник и във вестника да не прочете за съдийските грешки.

Съдийството е една магия, особено в големите, в европейските мачове. Отсъждаш на велики футболисти, по трибуните има по 50 хиляди човека, а ти си император. Каквото свириш, това остава, не подлежи на промяна. Няма съд, няма инстанция, която да промени решението ти. Това задължава и винаги ме е карало да съм максимално концентриран на терена.

- Днешните наши рефери имат ли самочувствие?

- Не особено и това си личи. Няма да споменавам имена и отбори, но се вижда, че тях ги е страх от определени личности, силни на деня. Ако даден мач върви равен, то към края вече отсъжданията стават странни в полза на дадения отбор.