Роман Прохазка на раздяла с "Левски": Искам да ме помнят

Халфът Роман Прохазка напуска "Левски" и ще продължи кариерата си в чешкия "Виктория" (Пилзен). Словакът пристигна на "Герена" през лятото на 2012 година и завинаги намери място в историята на клуба. Той е чужденецът с най-много мачове за "сините" - 142. В тях е отбелязал 23 гола. Заради сърцатата си игра и отношението към хората Прохазка се превърна в един от най-големите любимци на феновете. Вчера той бе на "Герена" за последен път. Прохазка отдели време на "България Днес", за да разкрие с какви чувства си тръгва от "Левски".

- Романе, отърсихте ли се от напрежението от последните месеци, след като бъдещето ви е ясно?

- Не. Още ми е тежко. Даже казах на приятели, че докато си бях в Словакия, ми беше малко по-добре. Но вчера (б.а. - неделя), като се върнах в София, пак ми стана тежко, тъжно.

- Как се стигна до трансфера във "Виктория" (Пилзен) и защо избрахте този отбор?

- Имах доста разговори с тях, в които ме убедиха. Разбира се, и фактът, че играят в Шампионската лига. Да участвам в груповата фаза е нещо, което даже не съм мислил, че ще ми се случи. Също така е близо до Словакия. Езикът ми е близък. За семейството ми ще е по-лесно. Има и словаци в отбора, което ще ми помогне. Станаха шампиони тази година в Чехия. Много са нещата, които ме убедиха.

- В последните години те често участват в Шампионската лига.

- Да, така е. Те са един от най-големите отбори в Чехия в момента. Играят постоянно в евротурнирите. Това също наклони везните в тяхна полза.

- Трудно ли взехте решението да смените отбора?

- Да, да. Беше ми много трудно. Мислих над нещата още от декември до сега. Така че решението не го взех за един ден. Минаваха ми всякакви мисли през главата. Говорих с моето семейство, с близките ми. Постоянно обсъждахме нещата. Не ми беше лесно. Но това е решението и няма как да го променям.

- Кога всъщност взехте решението? Бяхте ли готов с него преди баража с "Черно море"?

- Да, там вече бях решил. Може би и затова след мача в мен имаше толкова много емоция. Просто вече реших и го казах и на няколко човека. Те знаеха какво ще правя. Мисля, че и в клуба бяха наясно, че си тръгвам.

- Тези моменти след мача с призивите да останете и плачът на едно дете как ви се отразиха?

- Беше ми много тежко. И аз не издържах на всичките емоции. Тези неща още са ми пред очите. Като се сетя, ми става тъжно. Ще ги помня винаги тези мигове.

- За пет години в "Левски" какво никога няма да забравите?

- За съжаление не взех нито една титла или купа. За мен спомените са други. Ще помня всеки мач. Фактът, че играх за този отбор. Как слушах публиката да вика и скандира моето име. Това са неща, които външно не изглежда, че правят нещо с мен. Но вътрешно се чувствах уникално. Все пак ние играем за феновете и когато ги слушаш как викат името ти, как пеят и се радват заради теб, е невероятно. Точно затова правим всичко на терена.

- Кой е най-хубавият момент от престоя ви на "Герена"?

- Не е един определен. Има много мигове. Всеки път когато виждах някое дете как се радва, че ме вижда, че иска да се снима с мен. Това са моменти, които ще ги помня винаги. Като футболист съм горд с това нещо.

- А най-тежкият момент?

- Те са много (смее се). Разбира се, загубените финали за Купата на България. След последния със "Славия" ми беше много тежко. Още не мога да го преживея. Трудни моменти имаше не един и два. Във футбола има и хубави, и трудни мигове.

- Какво не ви стигна в тези финали, за да вдигнете трофея? Все бяхте близо до него, а ви се изплъзваше.

- Не знам. Не мога да си обясня какво ставаше. Говорихме си и със съотборниците - никой не знаеше какво се случваше. Къде направихме грешка, какво не сторихме. Дадохме всичко от себе си срещу "Славия". Не знам защо не се получи. Явно така беше писано. Вече няма как да променим случилото се.

- Може би след време, ако се върнете, ще се получи?

- Не знам. Аз преди една седмица си тръгнах. Сега не мога да мисля за завръщане. Но всичко може да се случи.

- Какво най-много ще ви липсва?

- Много неща. За пет-шест години, в които бях тук, имам много приятели. Феновете също. Всичко ще ми липсва. Бях почти всеки ден на стадиона, тренирах. Съотборниците ще ми липсват.

- Когато преминахте в "Левски", очаквахте ли, че ще станете любимец на феновете и раздялата ще е толкова трудна?

- Не съм очаквал такова нещо. Когато дойдох, ми беше много тежко. Това ми беше първи трансфер в чужбина. Бях на 22 години, млад човек. Дойдох тук сам, живеех сам, не знаех езика. А сега, когато си тръгвам, ми е още по-тежко. Не съм очаквал. По принцип футболистите си минават през отборите, но за мен е по-различно. Тези години тук не мога да ги забравя. Така че идването ми беше трудно, но тръгването е още по-трудно.

- По време на първия престой не успяхте да се наложите в тима и бяхте даден под наем на бившия ви тим "Спартак" (Търнава). Очаквахте ли, че ще се върнете и ще се преборите да сте един от най-важните футболисти на "Левски"?

- Не, но желаех да го направя. Имах възможност да остана в Търнава. Но исках да се върна в "Левски" и да се докажа. Мисля, че го направих.

- Вие сте чужденецът с най-много мачове за "Левски" в историята на клуба.

- Да, това много ме радва. Не искам да съм един футболист, който просто е минал през "Левски". Искам да ме помнят хората. И например ще дойда след пет години тук и ще ме помнят. Това е невероятно и уникално за един играч.

- Какво ще кажете на феновете на раздяла?

- Не знам. Даже вкъщи го мислех. Исках да се подготвя, но не мога. Сигурно ще е много емоционална срещата с тях. Ще им благодаря, че така ме приеха. Радвам се за обичта им.

- Целите оттук нататък какви са?

- Да вдигна трофей. Продължавам да мечтая за това нещо. С "Левски" не се получи. Да се надяваме, че с "Виктория" ще стане.

- А в Шампионската лига?

- Ще видим какво ще се случи. Първо да разберем с кой отбор ще се паднем. Чест е да играеш в Шампионска лига. Така че надявам се да се преборя за титулярното място, защото конкуренцията във "Виктория" е много голяма. Ще направя всичко по силите си да играя в най-престижния турнир.