Рецептата на четвъртият в света Ивайло Йорданов, който днес става на 52: Поднася ни се изпитание? Предоляваме го и продължаваме напред!

Ивайло Йорданов е част от Пеневата чета, която донесе на България най-голямото национално обединение в новата ни история – радостта от победите на световното в САЩ 94. Тогава нашите играха полуфинал, след като по пътя си детронираха действащия световен шампион Германия. Ивайло, който е доказан боец на терена и извън него, даде интервю за читателите на „България Днес” в навчерието на своя рожден ден. Днес той става на 52 години.

- Здравей, Ивайло, посрещаш необичаен рожден ден, навършваш 52 години под карантина. Как ще отбележиш празника?

Ще си бъда вкъщи, както всички българи. Но и преди да бъде обявено извънредно положение заради пандемията от корона вирус нямах намерение да вдигам голям купон за празника. Не си падам особено по шумните веселби.

- За първи път светът на футбола е парализиран, никъде не се играят мачове. Какво е усещането за човек, който е посветил целия си живот на този спорт?

Сега най-важното е светът да спечели битката срещу пандемията от коронавирус. Ясно е, че не трябва да има спортни събития. Събирането на много хора на едно място може да доведе до още по-голямо разпространение на заразата. На първо място е здравето на хората, а след това всичко останало. Неприятно е, че има много хора, които, не могат да упражняват професиите си. Но това е животът. Поднася ни се изпитание, преодоляваме го и продължаваме напред.

- В българските клубове вече усилено се говори за пълна промяна в стратегията и край на политиката да се купуват чужденци, за сметка на играчи от нашата страна. Доколоко това може да повлияе в бъдеще на Първа лига и на националния отбор?

- Собствениците на отбори, са тези, които определят политиката на своите клубове. Без съмнение пандемията ще повлияе не само на икономиката, свързана с футбола, а и на целия обществен живот. На бизнеса като цяло. Първо трябва се види каква ще бъде ситуцията след края на пандемията. Когато животът на хората е застрашен е трудно да се гледа в далечна перспектива. Първостепенната задача е да се овладее ситуацията с коронавируса. За да може хората, да се радват на феномена футбол, без да се притесянват, че може да се разболеят на стадиона.

- Шансовете за класиране на Евро 2020, което ще се проведе по план догодина остават. Колко големи са те, според теб?

- Естествено, че имаме шансове. След като сме стигнали до този етап на баражите, значи ние имаме реална възможност да се класираме сред най-добрите отбори. Но как ще се развият нещата в бъдеще, кога ще се играят мачовете... Това са въпроси, на които в момента няма как да бъде даден отговор.

- Как минават твоите дни под карантина, с какво запълваш времето си?

- Както и повечето хора, и аз съм си вкъщи. Спазвам препоръките на правителство и Щаба. Всички трябва да го правят. Нужно е да бъдем отговорни към нас самите, към своите близки и всички останали.

- Португалските медии наскоро се върнаха към шампионската титла на „Спортинг”от 2000 г. с твое участие. Какви спомени нахлуват в теб от онзи незабравим сезон?

- Потърсиха ме за интервю по скайп ваши колеги от Португалия. Цял час си говорехме за шампионския сезон на „Спортинг”. Тогава на вратата ни беше великият Петер Шмайхел, когото клубът привлече от „Манчестър Юнайтед”. Петер дойде при нас след епичния финал в Шампионската лига, който „червените дяволи” спечелиха срещу „Байерн” с 2:1. Победният гол дойде дълбоко в добавеното време. Шмайхел беше огромна звезда, но на тренировките работеше повече от всички. Зареди отбора с желание за победи. В него нямаше звездомания и надменност. Голям човек, от когото многосъм научил. А и винаги съм харесвал „Манчестър Юнайтед”.

- Наскоро БНТ 3 пусна отново запис на мачовете от световното в Щатите, какво е усещането, когато ги гледаш по телевизията?

- Чувството е приятно, защото това е е част от моята лична история и от тази на българския футбол. Хубаво е да се погледне какви сме били преди толкова години...

- Вярваш ли, че България отново може да постигне нещо такова на голям футболен форуми?

- Аз съм оптимист, но и реалист. Дано следващите поколения задминат нашите успехи. България ражда много талантливи спортисти, не само футболисти. Въпросът е до каква степен ще успеят да се развият потенциала си. Колко силно ще искат да успеят, към какво точно ще се стремят. Ясно е, че всички мечтаят да забогатеят и да направят кариера. Но това няма как да стане без много труд. Ако младите спортисти бързо осъзнаят тази истина, може да стигнат далеч. Всичко зависи от тях самите.