Филипе Нашименто: Искам купата!

Халфът на "Левски" Филипе Нашименто е поредният гост в новата рубрика на клуба "У дома с ...". В нея играчите показват жилищата си и отговарят на въпроси на "сините" фенове. Португалецът ги разходи из дома си в София, който дели с годеницата си Джесика.

- Къде бяха първите ти стъпки във футбола?

- Първите ми стъпки бяха, когато бях на четири или пет години в ученически отбор. В него бяхме главно деца между пет и шест години. След това на на възраст между седем и осем години се преместих в "Бенфика" и там всъщност започнах да се развивам.

- Къде се научи да центрираш толкова добре? Почти всички твои асистенции са след центриране.

- Благодаря ви много. Още от дете винаги обичах да поемам отговорност при статични удари - да изпълнявам корнери, фаулове. През годините винаги съм тренирал това. Всички мои треньори ме насърчаваха аз да изпълнявам тези ситуации. Така с много практика и труд постигнах тези резултати.

- Кои са най-големите уроци, на които футболът те е научил?

- Футболът ме направи човекът, който съм в момента. Още от много ранна възраст трябваше да бъда дисциплиниран и организиран. Затова днес смея да твърдя, че съм доста дисциплиниран човек в моите цели и в живота. Организиран съм в това, което трябва да правя. Мисля, че това едни от най-важните уроци, на които футболът ме е научил.

- Имаш ли любим футболен тим и играч и какво най-много харесваш в тях?

- Любимият ми отбор от малък е "Бенфика". Още от моето раждане семейството ми ме е "задължило" да бъда от "Бенфика". Също така играх 12 години за този клуб. Така че беше невъзможно да бъда от друг отбор. Любим играч - имам няколко и е трудно да кажа само един. Всъщност са трима - Руи Коща, Пабло Аймар, Зинедин Зидан. За тези тримата не мисля, че е нужно да казвам каквото и да е. Мисля, че вие ги познавате добре. Наистина за мен са тримата най-любими играчи. С Пабло Аймар все пак имах възможността да тренирам и без съмнение това беше едно от най-полезните преживявания, които съм имал досега.

- Харесва ли ти в България? Научи ли нещо на български?

- Да, София много ми харесва. Харесвам и други градове, в които сме играли, като Пловдив и Варна. Чувствам се наистина добре в България. Винаги съм бил добре приет от всички. Научих някои основни думи. Все пак имахме часове по български, но е доста трудно. Аз все пак разбирам всичко, което треньорът ми казва и това, което се говори в съблекалнята. Така че смятам, че това е най-важното.

- Как се чувстваш в "Левски"? Искаш ли да останеш в клуба?

- Чувствам се много добре в "Левски". Много добре приет от всички мои колеги, треньори и директори. Феновете са изключителни. Винаги ме подкрепят, дори в трудни моменти. Най-добрите привърженици, за които съм играл досега, без съмнение. За момента е много трудно да отговоря на този въпрос. Без съмнение това е клубът, който ме накара да израсна много. Отборът, за който най-много ми е харесвало да играе и представлявам до днес, но да отговоря на този въпрос в момента е много трудно. Мисля, че само Господ знае.

- Кой е любимият ти момент с "Левски"?

- Два са любимите моменти с "Левски". Единият са двата полуфинала с ЦСКА-София за Купата. Бяха невероятни моменти с много емоция. Два мача с елиминация за място на финала, в които според мен бяхме доста по-добри от съперника. Спомням си втория мач, в който изиграхме практически почти целия двубой с човек по-малко и все пак успяхме да не загубим и отидохме на финал. Това бяха невероятни моменти и помня, че в съблекалнята беше празненство. Беше много вълнуващо. Другият момент е мачът с "Лудогорец" за Купата, с който стигнахме до полуфиналите. Спомням си, че се върнах от Португалия в този ден понеже бях две седмици на лечение. Щом кацнах веднага отидох на стадиона да гледам мача и си спомням, че всички бяха с огромна емоция и скачаха на седалките. Беше много вълнуващо и бях много щастлив за отбора и моите съотборници.

- Как би искал да бъдеш запомнен от феновете на "Левски" и какво би искал да спечелиш с клуба?

- Бих искал да бъда запомнен като човек, който е постигнал нещо важно за клуба, като титла например. Играч, който е професионалист, който винаги дава всичко на терена. Искам да спечеля трофей, а към този момент най-реална е купата на страната и смятам, че като отбор знаем важността на тези полуфинали. Надявам се, че ще бъде позволено да се играят тези полуфинали и финал и наистина искам да спечеля тази купа, която избяга от мен и отбора. Ще направим всичко, за да спечелим този трофей!