Легендарният треньор Геори Василев-Гочето: Карантината скъса емоционалните връзки във футбола

Млади играчи се налагат с гръм, но трябва да се усъвършенстват

Кой е той

Като футболист роденият в Бобов дол Георги Василев прави кариера в "Етър", където изгрява и звездата му в треньорската професия. Той е единственият наставник, ставал шампион с три отбора у нас - "Етър", "Левски" и ЦСКА, финалист е и за Купата на Германия с тима на "Унион" (Берлин). В националния отбор е помощник на Иван Вуцов за световното първенство през 1986 г., а по-късно дори застава за малко и начело на "лъвовете". Завършил е история във Великотърновския университет.

- Г-н Василев, 2020 г. бе доста тежка както за всеки един от нас, така и за футбола, как се отразиха проблемите върху качеството на играта?

- Много видимо, както се казва, дори за окото и на неспециалистите. Футболтът е феномен, който се гради на базата на отношения между професионални или непрофесионални отбори и интереса на техните привърженици. От друга страна е самият интерес към зрелището, наречено футбол, а тази връзка бе прекъсната. Не бих пожелал и през новата година да се играе пред празни трибуни. Това определено повлия както на качеството на играта, така и на емоциите на играчи и привърженици. Именно това ги обединява, независимо дали тези емоции са положителни или не, в зависимост от резултатите.

- Повлия ли това положение на самите играчи, как видяхте вие случващото се на терена?

- Присъствието на публиката възбужда у играчите по-голямо старание, емоция, концентрация и отговорност. Разочарованието е всеобщо. Дори по телевизията, когато гледаш трибуните да са тихи и нямаш усещането за истински футбол. Скъсана е връзката.

- Дали някои отбори и и футболисти все пак успяха да извлекат полза от ситуацията, а на други да попречи?

- Привидно се изравниха условията за игра. Няма, както се казва, 12-ият играч на домакините, както при нормални условия. Би трябвало липсата на публика да повлияе на резултатите. Но повлия на качеството на играта, нямаше го мотива, съзнателната оценка на подготовката. Получиха се в някои мачове неочаквани резултати, не говоря само за българското първенство, но и в тези, които гледаме по телевизията.

- Прекъсването през пролетта доколко повлия на качеството на футбола?

- Много повлия. От едната страна е самото налагане да стоиш у дома затворен със седмици, което е сериозна пречка в подготовката не само на футболистите, но и на всички спортисти. Дори на всички хора, ако щете. От друга е притеснението, а някои дори изкараха болестта. Аз също я прекарах и мога от първо лице да кажа колко е трудно, тежко. Отново започваш физически и психически да се натоварваш и да се стремиш към нивото отпреди това. Изискват се характер и воля за преодоляване на последствията.

- Въпреки проблемите като цяло резултатите логични ли са? Като говорим и за у нас, и за Европа.

- Мисля, че са логични. Говорим за тоталната хегемония на "Байерн" в Германия, Европа, че и в света. Те явно взеха адекватни мерки за справяне с проблемите, свързани с пандемията и карантината - както с физическата подготовка, така и с психологическата. Почти всички отбори от Западна Европа го направиха и успяха в някаква степен. Но в "Байерн" селекцията е толкова чисто изградена и силна, че у мен има чувството, че се пренаситиха от успехи.

Що се отнася за нашето първенство, ние отдавна чакаме да се яви реален конкурент на "Лудогорец". В тази футболна действителност се случи логичното в нашето първенство. Но мога да кажа, че и при тях има нарушен ритъм и стил на игра, влязоха доста нови футболисти. За съжаление не се явява този опонент, който да им е реална конкуренция и да ги свали от върха.

- ЦСКА-София си е поставил тази цел, може ли да успее?

- Влагат се немалко усилия, организация, финанси от страна на ЦСКА. Ето имат и нов треньор, Бруно Акрапович, който разбира от работата си и е доказано име. Но все още не са на нивото на "Лудогорец". Имат и добри играчи, но е нужна синхронизация между всички звена. В Разград се възползват максимално от липсата на стопроцентова конкуренция, но е крайно време да променят доста неща.

- В "Лудогорец" имат треньорски проблем, а и доста хора минаха, това ли е проблемът?

- Там има прекъсване на връзката между собствениците и чисто спортно-техническата същина в отбора. Преди това го осъществяваше Методи Томанов, но сега нещата куцат. Това трябва да се оправи.

- Какво е нужно, за да достигнат конкурентите нивото на шампионите, само пари или нещо друго?

- А, не само пари. Конкретно спортно-техническа част, подбор на футболистите. В годините и в "Лудогорец" се опитваха да променят нещата, да освежават отбора, но в повечето случаи не успяваха. Разчиташе се на старото, което им носеше успех. Казвам конкретно: Дяков, Моци, Марселиньо, Вандерсон, Антон Недялков, Сисиньо са им силните козове, които са решаващи, но са от по-преден период. Настъпило е времето за промени и те го знаят.

- За друг ваш бивш отбор, "Левски", годината бе двойно по-трудна, ще успее ли да се върне на мястото си?

- За "Левски" 2020 бе година на оцеляването. Започва битка за оздравяване. В момент, когато се чувстваш стабилен и финансово, и с добри футболисти, и организационно, всичко рухна. "Левски" изпадна в безтегловност още преди година. Но има потенциал и извън клуба, което го спаси. Говоря за привържениците, но и за славни бивши футболисти, които се обединиха около историята, която са градили. Сега "Левски" отстъпва значително, защото се оказа с футболисти, които се жертват за спасението. Нищо лошо не искам да кажа, това им прави чест на всички, че с готовност отидоха в отбора, но ситуацията е тежка. Не всички отговаряха на амбициите на клуба. Сега ситуацията не е никак лоша да си стъпят на краката и това вече го виждаме. Организационно и спортно-технически има много работа. Да, привлякоха сериозен специалист в лицето на треньора Славиша Стоянович, но трябва да се прави селекция, която отговаря на амбициите на "Левски". Миналата година бе далеч от това, което се изисква. Сигурен съм, че през тази отборът ще има друг облик.

- Ваши колеги и редица специалисти коментират налагането на младите играчи, но големите отбори нямат и не дават нужното време за налагането им, какво е вашето мнение?

- Мнозина няма да са съгласни, но млад играч се налага с гръм. Талантът му, качествата - и няма треньор, който да се откаже от това. Друг е въпросът с футболисти, в които виждаш качества, но е нужно да се развият. Но се търсят бързи резултати и ако ги няма, може това да "изяде главата" на треньора, който си е съставил план как да налага набелязаните играчи с нужните му качества. Следващият може и да има други изисквания.

Аз имах шанса още когато работих в "Етър" с точно такива момчета, които влязоха с гръм в отбора. Говоря за Краси Балъков, Бончо Генчев, Илиян Киряков, Трифон Иванов и другите. Но въпреки това и те имаха проблеми в началото, първата година едвам кретахме. Но на следващата година вече се развиха и резултатите не закъсняха. Важно е в клуба каква е нагласата. Ние тогава имахме разбирането както в клуба, така и от публиката, търпението и спокойствието. Така тръгнахме и всяка крачка се оценяваше като положителна, което ни създаваше и самочувствие, че правим нещо и вървим в правилната посока.

Отборите, които са с ореола на големи, силни, на славната история, те искат бързи резултати и това определя развитието и бъдещето на талантите им. Виждам много добри млади момчета и в Разград, при нас в "Етър" има, "Славия" също, както и в "Левски" и ЦСКА. Трябва да се работи правилно, това е.

- Не са малко тези, чието мнение е, че виновни са си самите футболисти. Дали когато подпишат професионален договор и решават, че са си свършили работата и вече футболът трябва да им се отплаща?

- Ако това е таванът на амбициите и реализацията на това, което са си поставили като цел, да. Това е голяма грешка. Мотивът трябва да е съвсем друг - да надграждаш, да станеш име с игра, с постоянство. Таванът на амбициите е малък. Лесно се задоволяват с това, че стават популярни, че ги гледат и момичета, бият се в гърдите, че са професионални футболисти. Това е манталитетът на сегашното поколение.

- Това води и до лошото представяне на националния ни отбор като цяло, не мислите ли?

- За съжаление отбори, които преди сме побеждавали, дори "на ходом", сега са се развили. Вече се радваме на успех срещу Гибралтар. И това е проблем.

- Какво трябва да се направи в националния отбор, кой да го води? Минаха световни имена, като започнем от Лотар Матеус, Христо Стоичков, Краси Балъков, Хубчев, последно бе Дерменджиев.

- Доста хора "изгоряха" на позицията селекционер. Слаб ни е футболът, слаби са ни и резултатите. Много бързо ги сменяме селекционерите, много бързо ги намразваме заради липсата на резултати. Сега гледам всякакви "специалисти" дават оценки и на Дерменджиев, но аз мисля, че не е проблемът в селекционера. Няма футболисти, достатъчно добри. Полемики кой да играе на този или онзи пост има, но не това е проблемът.

- Има полемика кой да заеме ветровития пост при мъжете, вашето мнение?

- Не е лоша идеята да е Александър Димитров, защото той знае отлично възможностите на момчетата до 21 години, кой е узрял за мъжкия футбол, кой има още да работи. Трябва да има, разбира се, опитни играчи, защото не може, без да се направи амалгама между опита и младостта, трябва да има израстване. Примерно от Антон Недялков не можеш да се откажеш, той има опит и самочувствие, може да е основа за едно ядро в националния отбор?

- През есента се създаде напрежение между отбора в лицето на Петър Занев и Божидар Краев и привържениците, Вие как туширахте настроенията навремето?

- Това беше повече в медиите, защото нямаше толкова хора по трибуните. Дискусионна е темата с дисциплината и скромността. И от чужбина идват играчи в клубовете, които имат доста свобода в дисциплината. Живеем вече във век, в който ролята на личността, на съзнанието и поведението е свързана пряко с носената отговорност. Не може вече да се "пипа с твърда ръка". Трябва да се спазва дисциплината както на терена, така и извън него. Националите все пак са хора със самочувствие и когато усетят някаква форма на негативизъм към тях, реагират. Нямат още търпение да премислят и тогава да коментират. Затова се получава тази свобода, която се приема понякога за липса на скромност и възпитание.

Но щом една Албания или Косово има футболисти в големи западни първенства, това говори много. А ние имаме един-единствен, който този сезон бе в групите на Шампионската лига. Става въпрос за Божидар Краев и той има право на самочувствие.

- Да очакваме ли през 2021 г. крачка нагоре за българския футбол?

- Първо всички очакваме, че си замина една доста трудна и неприятна година и имаме надеждата да не си следват този страх, несигурност, напрежение. За футбола ни мисля, че ще направи крачка напред. Но е важно да се вземат решения и в БФС кое ще е ръководството. Не казвам, че и сегашното ръководство не си върши работата, но все пак е временно. Това създава несигурност. Трябва да се избере такова, което да е постоянно и да следва линията на развитие. Ще се повторя, че и тези хора сега може да останат, но когато имат отговорността за постоянно ще имат "развързани ръце" да работят по-спокойно и с перспектива.

Условията за футбол са значително подобрени в голяма част от клубовете, имам предвид базата и обезпечаването. Но говорих за манталитета, че в един момент футболистите да решат, че са стигнали целта си. Трябва да има лостове, да разберат, че работата е всеки ден, непрекъснато да стават по-добри. Професионалният футбол не е процес на обучение, защото то е минало, а такъв на усъвършенстване, а то се постига с ежедневни усилия и работа.