Най-зловещият пандиз -"Алкатрас", отваря наново

Мечтата на Тръмп 

Защо изолирани острови се ползват за затвори? 

Скалата край Сан Франциско е известна с изключително лошите си условия на живот

Нов живот на затвора "Алкатрас" вдъхва Доналд Тръмп. Инициативата му включва занданът отново да заработи и да се разшири, за да поема повече хора. Това е единствената информация за плановете на американския президент, но тя е способна да всее ужас.

Страховитият остров-скала край Сан Франциско е един от най-тежките зандани в САЩ. За него се носят зловещи легенди, които са застъпени и в масовата култура. Феноменалният филм "Бягство от Алкатрас" от 1979, книгата на Кемпбъл Брус със същото име (1963) и компютърната игра The Call of Duty са само нищожна част от примерите, които могат да се дадат. Причината е дългата история на затвора и местоположението му на самотен остров. Но наистина ли "Алкатрас" е толкова зловещ в сравнение с други островни затвори или концлагери?

Съществуването на "Алкатрас" е известно на европейците от XVII век. Така или иначе никой не проявява интерес към голата скала в залива Сан Франциско. По това време Калифорния е част от Мексико. Към 1846 г. о-в Алкатрас става частна собственост на американеца Джулиан Уъркман, приятел на мексиканския губернатор Пио Пико. По-късно същата година военният губернатор на Калифорния Джон К. Фримонт го купува от името на правителството на Съединените щати.

През 1850 г. президентът Милард Филмор нарежда остров Алкатрас да бъде отделен специално като военен резерват на Съединените щати. Там са разположени батареи за защита на брега и преминаващите покрай острова кораби. Така възниква Форт Алкатрас.

Когато през 1861 г. избухва Американската гражданска война, на острова са монтирани 85 оръдия за защита на Сан Франциско. Островът служи и като склад за боеприпаси.

Тогава в "Алкатрас" пристигат първите затворници - военнопленници от Конфедерацията и войници на Севера, осъдени за престъпления. От 1863 г. се разкрива и гражданско крило на затвора - за цивилни лица, извършили държавна измяна. През 1867 г. е построен тухлен затвор (преди затворниците са държани в мазето на караулната), а през 1868 г. "Алкатрас" е официално определен като център за дългосрочно задържане.

От 1933 собствеността е прехвърлена от военното министерство на министерството на правосъдието на САЩ. И играта загрубява още повече. Островът е определен за федерален затвор през август 1934 г., като идеята е да го обитават затворници, които непрекъснато са създавали проблеми в други федерални затвори. На 11.08.1934 пристигат първите 137 затворници, натоварени на шлепове. Повечето от въдворените са известни банкови обирджии и убийци. През 29-те години, в които е бил използван, затворът е оказвал гостоприемство на едни от най-известните престъпници в американската история, включително гангстери като Ал Капоне, Робърт Франклин Страуд и др. Компания им прави политтерористът Рафаел Кансел Миранда, член на Пуерториканската националистическа партия, който атакува сградата на Капитолия във Вашингтон през 1954 г.

Противно на общоприетото схващане, е било възможно да се избяга и да се преплува чак до брега. Въпреки това управата на затвора твърди, че нито един затворник не е успял да духне. Общо 36 затворници са направили 14 опита за бягство. 23-ма са били хванати живи, шестима са били застреляни по време на бягството си, двама са се удавили, а петима са посочени като изчезнали и предполагаемо удавили се.

Има няколко причини, поради които "Алкатрас" е затворен като пандиз през 1963 г. Експлоатацията му е много по-скъпа от тази на други затвори. Половин век насищане със солена вода сериозно е ерозирало сградите.

Изолацията си е изолация, липсата на свиждания е безспорен минус на пандиза. Влагата е съсипваща здравето. В същото време няма данни затворниците да са недохранвани или бити повече, отколкото в други затвори.

За сравнение: Остров Белене (Персин) в Дунав също е харесан от Българската комунистическа партия заради своята изолираност. Концлагерите се появяват още в началото на 1945, а специално този в Персин - през 1949 г. Първите лагеристи, прехвърлени на острова от други лагери към края на юни 1949, са 249. На гола поляна те започват сами да строят колиби от подръчен материал, главно папур и върби. В периода 1949-1953 г. стотици умират в лагера при неизяснени обстоятелства. След смъртта на Сталин лагерът уж е закрит, а после е открит пак след унгарското въстание (1956). През 1962 го закриват, но по време на "Възродителния процес" лагерът работи на пълни обороти с несъгласни български турци.

В бивша Югославия също имат свой Алкатрас или свой Персин, ако не и по-лошо: остров Голи Оток в Адриатическо море. Обхваща 4,7 кв. км и е безводен. Много антикомунисти (сръбски, хърватски, македонски, албански и други националисти и др.) са затворени на Голи Оток. Неполитически затворници също са изпращани там. Някои от тях са осъдени на смърт.

От общо 16 хиляди въдворени политически затворници между 400 и 600 умират там. Други източници говорят за четири хиляди убити и починали от глад и болести.

Затворът е изцяло управляван от затворници, а йерархичната му система е принуждавала осъдените да се бият, унижават и да пишат доноси. Тези, които са сътрудничили на УДБА, са могли да се надяват да се издигнат в йерархията и да получат по-добро отношение.