12 души стъпват на Луната

След дълъг период на относително затишие интересът към Луната се възражда с пълна сила. Причините са както научни, така и стратегически. Луната е разглеждана като потенциална база за дълбококосмически мисии, включително пътувания до Марс, както и като източник на ценни ресурси - например хелий-3, който може да бъде използван в бъдещи термоядрени реактори.

"Артемида" (на английски Artemis), за която всички говорят през последните дни, е роботизирана и човешка програма за изследване на Луната, ръководена от НАСА в партньорство с Европейската космическа агенция, Японската агенция за аерокосмически изследвания и Канадската космическа агенция. Ако бъде успешна, програмата ще възстанови човешкото присъствие на Луната за първи път след мисията "Аполо 17" от 1972 г. Основните компоненти на "Артемида" са системата за космическо изстрелване (SLS), космическият кораб "Орион", космическата станция Lunar Gateway и търговските системи за кацане на хора, включително Starship HLS. Дългосрочната цел на програмата е да създаде постоянен базов лагер на Луната и да улесни човешки мисии до Марс.

Мисията "Артемис II" на НАСА премина успешно през всеки основен тест от нейното изстрелване на 1 април. Ракетата, космическият кораб и екипажът се представиха по-добре, отколкото инженерите смееха да се надяват. Астронавтите достигнаха до невидимата от Земята страна на Луната и изминаха най-дългото разстояние в Космоса, правено някога от човек - 406 773 километра, или с 6606 км повече спрямо предишното върхово постижение.

В периода 1967-1972 г. са били извършени 17 мисии на програмата "Аполо" от които 6 полета (1969-1972 г.) са били с успешно кацане на Луната.

Общо 12 астронавти от САЩ са стъпвали на лунната повърхност: Нийл Армстронг, Едуин Олдрин, Чарлс Конрад, Алън Бийн, Алън Шепърд, Едгар Митчъл, Дейвид Скот, Джеймс Ъруин, Джон Йънг, Чарлс Дюк, Юджийн Сърнън и Харисън Шмит.

Нийл Армстронг е първият, а Юджийн Сърнън - последният човек, който е бил на Луната. При полета на "Аполо 17" Сърнън е първият, който слиза от лунния модул, и 11-ият, който стъпва на Луната. В края на полета се прибира втори в модула и така остава последният човек, пребивавал на лунната повърхност.

Алън Шепърд е най-възрастният човек, стъпил на Луната, на 47 години и 80 дни. Чарлс Дюк е бил най-младият, на възраст 36 години и 201 дни.

"Аполо" е третата американска програма за пилотирани космически полети и първата в света програма за изпращане на хора на Луната и връщането им обратно. Програмата е кръстена на древногръцкия бог на светлината, музиката и танците Аполон. Името е предложено в началото на 1960 г. от Ейбръхам Силвърстейн - мениджър на НАСА. Според него то е подходящо за такава мащабна програма. Това име получават и космическите кораби на САЩ от трето поколение, използвани както в програмата, така и за пилотирани космически полети след нейното приключване.

Общият брой на полетите по програмата "Аполо" от 1961 г. е тридесет и три. Проведени са много ракетни изпитания, тестове на системата за аварийно спасяване, автоматични полети с макети и безпилотни полети. От 1968 до 1972 г. са изстреляни 11 космически кораба от серията "Аполо" с екипаж на борда. От тях девет достигат до Луната. Успешно се прилуняват шест. След приключване на лунната програма на околоземна орбита са изведени още 4 пилотирани кораба "Аполо" - три по програмата "Скайлаб" и един по съвместната програма "Аполо-Союз".

Първият космически апарат, кацнал на Луната, е съветският "Луна 2" (1959 г.), а първите фотографии на невидимата от Земята страна са направени от "Луна 3" през същата година. Първият космически апарат, осъществил успешно меко кацане на лунната повърхност, е "Луна 9", а първият, който успешно влиза в орбита около спътника, е "Луна 10".

За Луната е характерно синхронно въртене, поради което само едната й страна е видима от Земята: времето, за което Луната прави една обиколка около Земята, е равно на времето, за което се завърта около оста си. Другата страна на Луната ("обратната страна") остава винаги скрита за земния наблюдател с изключение на малка част близо до хоризонта. Далечната страна на Луната е била напълно непозната за човечеството преди космическата ера.

Отличителна черта на обратната страна на Луната е почти пълната липса на лунни "морета" - базалтови равнини с ниска отражателна способност. Лунните морета, гледани от Земята, изглеждат като големи тъмни петна върху лунната повърхност. Това е причината ранните астрономи да ги възприемат погрешно като истински морета. Днес се наричат така само по традиция.

Едно от най-известните е Морето на спокойствието - там на 20 юли 1969 "Аполо 11" извършва първото кацане на Луната в югозападната част на морето. И Нийл Армстронг и Бъз Олдрин оставят първите човешки стъпки на Луната.