Киев, Лондон, Бордо... Мегаполиси горят и се възраждаткато птици феникс

Фокусът е предимно върху архитектурните загуби, но има и огромни хуманитарни кризи 

Лондон, Киев, Лос Анджелис и за съжаление сега Бордо - мегаполиси с архитектурно наследство на стотици години горят и се възраждат.
Фокусът при подобни трагедии обикновено е върху моментните факти - изгорели исторически монументи, страдащата природа. Пожарите предизвикват и невидими или по-трудно забележими последствия - социални катастрофи и впоследствие промяна на обществото и устройството на пострадалите селища.
Големият (или Великият) лондонски пожар изпепелява британската столица за нищо и никакви три дни през септември 1666 г. На събитията е посветен документален роман на съвременния автор Питър Акройд. През XVII и век и по-късно съществуват редица конспиративни обяснения за трагедията - подредбата на три шестици в годината (1666), намеса на Дявола и прочие. В действителност се възпламенява фурна за хляб. До 1666 г. Лондон представлява огромно море от дървени къщи с тесни улички и нечистотии, изливащи се направо на улицата, защото канавките или преливат, или няма такива. Британската столица е третият най-населен град в света, с между 300 и 400 хиляди души население. През XVII век това означава скупчване на бараки, простиращи се в радиус от километри. Липсата на високи сгради предопределя ниска гъстота на населението и неконтролируем растеж на всички страни. По онова време Лондон е ограден със стени от римско време, които са почти изцяло унищожени от пламъците и изгубени за човечеството. Освен тях от камък са още катедралата "Сейнт Пол", Лондонският Тауър (кулата) и няколко замъка.

При пламването на фурната непосредствено в квартала източно от "Сейнт Пол" огънят бързо поглъща съседните сгради и безпроблемно се прехвърля от къща на къща. Римските съоръжения не могат да възпрат стихията и пожарът тръгва към предградията. Противно на очакванията тогава също е имало техники за борба с огнените стихии в градски условия - събаряне на сгради по пътя на пламъците. Чрез евакуиране на жителите и физическото унищожаване на домовете им се разширяват улици и правят просеки.
Уви, предпазните мерки не са взети заради протестите на жителите, че ги изхвърлят на улицата. В резултат остават не само без дом, а и без препитание и без социална среда, каквато представлява градът.
Непосредствените жертви на пожара не са толкова големи, страшното идва след това. По оценки на съвременни автори е изпепелен около 15% от жилищния фонд. Тоест между 40 и 60 хиляди души остават буквално на улицата. Поне 13 500 от тях (1/4) умират от студ и болести, предполагаемо тиф през зимата на 1666-1667. Бедствието предизвиква етнорелигиозно напрежение - обществото хвърля вината върху чужденците, живеещи в Лондон. На прицел са французи, холандци и евреи. Английските католици също са преследвани заради внушения, че са запалили града като отмъщение за Реформацията.
Втори голям пожар изпепелява Лондон относително в нашето съвремие. На 31 декември 1940 градът е бомбардиран със запалителни бомби от германската "Луфтвафе". Събитието е наречено "Вторият голям лондонски пожар". Извадки от тогавашните вестници гласят:
"За разлика от Париж бароковият стил не е характерен за Лондон, строителството е значително по-ниско и по-гъсто". От тези обстоятелства и от прочутите редици с долепени къщи по протежение на улицата се възползва немското командване, за да нанесе възможно най-големи щети. Катедралата "Сейнт Пол" е унищожена за втори път, снимки с димящия й купол доминират световната преса на 1 януари 1941 г.
Много по-голяма прилика с първия, средновековен лондонски пожар има изгарянето на Киев през 1941 г. Въпреки че се разиграва във военно време, той е предизвикан от подривни групи. През лятото на 1941 НКВД залага бомби под много сгради в стария градски център, включително в историческите църкви. След окупирането на града от нацистка Германия на 24 септември експлозивите започват да гърмят един по един. Първо са взривени немската комендантура и полиция - съответно хотел и универсален магазин. Пожарът гори по протежение на цялата улица "Хрешчатик" (артерия на Киев, подобна на софийските жълти павета, наричани "Царя" до 1944) с дължина над 2 км. Писателят Анатолий Кузнецов в романа си "Бабин Яр" описва обстановката по следния начин:
"До тогава централен Киев бе населен предимно с партийци, офицери от НКВД и други висши номенклатурни съветски кадри. Те вече се бяха евакуирали на изток и в сградите бяха останали някои портиери или шофьори. Те безпрепятствено обикаляха опразнените апартаменти и трупаха в своите стаи мебели и ценности. Например - един портиер на "Хрешчатик" бе натрупал в стаичката си 12 пиана едно върху друго".

Такава ситуация е "идеална" за разпространение на пожари плюс огромното количество керосин, складирано в туби, кофи и корита. За капак водопроводът на Киев е сух още отпреди седмица.
"Трябва да се изтъкне, че немците се опитаха нещо да правят, опънаха маркучи и помпи от реката (Днепър) до центъра. И някаква невидима ръка ги преряза" - продължава Кузнецов. След саботажа на всички усилия за гасене пожарът продължава над две седмици. Без дом остават над 50 хиляди души. В романа си хроника "Хрешчати Яр" Докия Хуменна описва близкия пазар: "Хората лежаха по алеята или под сергиите върху имуществото си".

Жилищната криза след това е разрешена по отвратителен начин. В града са разпространени клеветнически слухове, че Киев е запален от евреи комунисти, занесли в комендантурата радиоприемник с бомба. Три дни след пожара по улиците са разлепени сини листчета със следния указ:
"На всички евреи (използван е друг, обиден термин) от гр. Киев и околностите се нарежда да се съберат край Байковото гробище с личните си вещи и ценностите си в 08:00 на 29 септември".

Те всъщност нямат нужда от тях, защото са разстреляни в близкото дере "Бабин Яр". Жертвите само за 29 и 30 септември се оценяват на 30-35 хиляди. Домовете на евреите са заети от разселените при пожарите и, разбира се, от немски офицери. Антисемитизмът е имплантиран трайно в обществото - известни са случаи на хора, занимаващи се със систематично издирване и предаване на евреи, укрили се от клането. В замяна получават крава или 10 хиляди карбованци плюс привилегията да "прегледат" опразнените квартири и да си вземат каквото им хареса.
Съвсем в нашето съвремие, в началото на 2025 пламнаха планините край Лос Анджелис, включително самият град. Димът опуши прочутия надпис "Холивуд" и унищожи редица елитни квартали като "Холивуд Хилс" и частично "Малибу". За масовите социоикономически последствия от стихията се говори рядко заради по-заможната публика, обитаваща тези квартали. Личните драми се "изчерпват" с това коя кинознаменитост какво е загубила.