Проф. Кантарджиев проговори за лабораторния произход на COVID-19

Шест години след началото на пандемията от COVID-19 въпросите около произхода на вируса и действията на здравните власти продължават да предизвикват спорове.

Темата коментира в предаването „Тази сутрин" на Би Ти Ви микробиологът проф. Тодор Кантарджиев. По думите му на 29 юли човекът, който оглави битката срещу вируса в САЩ Антъни Фаучи е бил изслушан от Сенатската комисия по вътрешна сигурност и правителствени дела, където сенаторите са му задали близо 100 въпроса.

„На практика на всеки въпрос той се позоваваше на Петата поправка на Конституцията на САЩ, която дава право човек да не дава показания, ако те могат да го уличат", обясни Кантарджиев. Според него Фаучи не носи единствената отговорност за решенията по време на пандемията, но отказът му да отговаря поражда още повече въпроси.

Първата тема, по която сенаторите са търсили отговори, е дали оглавяваният от Фаучи Национален институт по алергии и инфекциозни болести е финансирал изследвания в лаборатории в китайския град Ухан. Според Кантарджиев подобни твърдения съществуват още от началото на пандемията и сами по себе си не означават нищо нередно, тъй като научното сътрудничество е обичайна практика.

По-същественият въпрос обаче е дали тези проекти са включвали т.нар. изследвания за повишаване на опасността на вирусите чрез лабораторни манипулации.

„Не смятам, че някой е искал умишлено да създаде биологично оръжие или да предизвика пандемия. Но прекомерният научен интерес понякога може да доведе до опасни последствия", коментира експертът.

Той припомни, че още през 2015 и 2017 г. са публикувани научни разработки за коронавируси, изолирани от прилепи и адаптирани към човешки клетъчни линии с цел да бъде изследван потенциалът им да причиняват тежки заболявания.

„По-скоро става дума за лабораторна грешка или пропуск, отколкото за умишлени действия. Това обаче не прави ситуацията по-малко тревожна. Именно затова подобни изследвания трябва да бъдат напълно прозрачни", смята Кантарджиев.

Третата голяма тема на изслушването е свързана с комуникацията към обществото по време на пандемията, най-вече относно носенето на предпазни маски.

По думите на Кантарджиев здравните власти първоначално са омаловажили ползата от маските, тъй като в началото на пандемията те са били в остър недостиг и е било необходимо наличните количества да останат за медицинските екипи.

„Това може да е било продиктувано от реален недостиг, но когато кажеш на обществото нещо, което не е вярно, впоследствие доверието се губи и последствията са много сериозни", заяви той.