Стефан Софиянски, бивш кмет на София: Алиса жали внуците, ако приличат на мен

Надя Панкова

- Г-н Софиянски, честито за третото ви внуче Камен. Вие грижите ли се за внуците, живот и здраве, семейството ви ще се разрасне с още едно през август. Занимавате ли се с децата като обикновен дядо?
- Благодаря, много благодаря. Ако ме питате как се чувствам, то се чувствам много щастлив. А ако ме питате дали се грижа за децата, ще ви кажа, че около мен има достатъчно жени, които да се грижат за тях. Вкъщи даже има една такава приказка - ако някой каже: Оо, това дете прилича на дядо си, било за внуците или за дъщерите ми, Алиса веднага казва: "Горкото дете!"
- Освен по хубавия повод ви търся и заради предстоящите местни избори, не знам дали вече не сте се дистанцирали.
- Не, не съм.
- Тогава като част от "вечната" опозиция на лявото у нас как гледате на борбите в БСП, техните 15 номинации и неяснотата за кандидатурата им в столицата?
- Те в София нямат сериозни позиции и никога не са имали. След промените софиянци винаги гласуват вдясно. И тогава, след като толкова години вече са извън управлението, е нормално и естествено вътре колкото по-малко са останали, толкова повече да текат противоречия. Аз не съм в детайлите на тези неща, не мога да кажа. Кадиев имаше опит, опита се да се пребори на едни избори, доколкото си спомням, а и работата му като общински съветник му дава някакви добри базисни познания да вземе пост, но какви шансове има сега в собствената си партия, не мога да ви кажа.
- Най-накрая виждаме десни в управлението от доста години насам - визирам Реформаторския блок, правят ли се наистина реформи вдясно?
- Думата реформа вече се изтърка до такава степен, че се повтаря като щампа от много хора, включително и от министър-председателя. Без обаче да има яснота какво представлява реформа. И ще ви кажа, че реформа не е да уволниш някого, да го съкратиш или премахнеш някаква структура, а реформата е да осмислиш така дейността на държавната администрация, че тя да е ефективна. И да работи така в полза на обществото. Тези механични съкращения с 10%, които се правят навсякъде, сами по себе си бламират каквато и да било реформа. Пак казвам, това не са съкращения и уволнения, реформата не може да говори само за един отрасъл. Ако искаме да променим нещо, поне в акъла на управляващите, поне в съзнанието им, те трябва да имат една цялостна визия най-вече за икономиката и стопанските процеси и съответното им отражение върху другите сфери върху обществения и социалния живот. И понеже такова виждане няма, сега се кълнем във всякакви празни думи и нищо не правим. Никаква реформа не се прави, нищо не се прави. И това правене на нищо води и до ниското обществено доверие и към премиера, и към парламента.
- Като бивш служебен премиер как оценявате поведението на Георги Близнашки, който след БСП стана отявлен враг на лявото правителство, а сега е готов да помага на ДПС. Това не разклаща ли доверието на хората в последния служебен кабинет, чиито представители управляват и сега?
- А имало ли е някакво доверие към него, че да бъде разклатено? Вижте, няма повече да го коментирам.
- А липсва ли ви активното участие в политиката, или както повечето хора, откъснати от активната власт, вече се чувствате отвратен?
- Тук ще ви отговоря така - и да, и не. Хахаха. Мога да ви кажа, че всеки човек с обществено съзнание се интересува от процесите и аз като такъв човек също много се интересувам. Ядосвам се, че нещата не вървят, ядосвам се от липсата на амбиция в управляващите. Ядосвам се от това, че са задоволени от така наречените "реформи", които правят, но така ги правят, че са ни закотвили на 2007 година. Не сме мръднали от последното място в Европа и не само че не сме мръднали, а се отдалечаваме и от страните след нас. Като една Хърватска, която стана член на ЕС след нас, но там има много по-добър стандарт на живот, отколкото България. И именно това мен много ме дразни, липсата на амбиция, човек да пребори и да изтегли страната си напред.
От друга страна обаче, ежедневието, което имам, и хората и работата, които имам, ме удовлетворяват. Ето, семейството расте, искат се грижи и като се замисля за тях, не ми липсва общественият живот. Като видя, че нещата не вървят, се амбицирам и си казвам - добре, това защо не се направи така, защо не се усвоят фондовете, защо не работят, защо говорят глупости? И тогава вече ми липсва.
- Като казахте липсва ви политиката, поканиха ли ви отново за участие в местната власт?
- Не, не. Поканиха ме да помагам приятели, имам познания и особено в страната, като отида, съм малко като мечка. Гледат ме отвсякъде, слушат какво казвам и ще участвам в тези избори дотолкова, колкото ще помогна на хора, които уважавам и които смятам, че имат възможности да заемат позиции в местната власт. Говоря за ССД, аз съм си член на Съюза на свободните демократи. Като казвам десни, изключвам ГЕРБ. Не смятам ГЕРБ за десни.
- Това е твърдение на доста голяма част от автентичната десница.
- Не бих казал, че и Реформаторският блок може да се откъсне от прегръдката на ГЕРБ. Тя е толкова силна, че ги обезличава.