Десислава Николова: В Сливен и Пазарджик всеки трети е беден
Във Варна строителният балон беше най-силно надут, затова и там толкова бавно се възстановяват след кризата
- Има ли изненади в регионалните профили на страната, които Институтът за пазарна икономика прави всяка година, или циклично се повтарят закономерности като “Бедният Север е изтласкан в ъгъла от богатия Юг”?
- За поредна година наблюдаваме, че някои тенденции, откроени и в предишни издания на изследването, се утвърждават. Една от тях е именно по-бързото развитие на Южна България спрямо Северна и съответно по-бързото възстановяване от кризата в южната част на страната в сравнение със северната. Продължава да се наблюдава и ясната разграничителна линия между София и останалата част от страната. Това пък ни дава основание да заключим, че като цяло регионалната политика в България не работи или поне към момента не дава резултати въпреки огромните средства за регионално развитие, включително и по линията на европейските фондове, защото
сближаване
между регионите
няма
Така например, ако се погледнат доходите в София - най-богатата от гледна точка на доходите област, и Силистра - областта с най-ниски доходи, по последни данни тази разлика остава около два пъти. Тази разлика беше същата и в периода на висок икономически растеж. Като цяло се наблюдава сериозно оживление на пазара на труда от 2014 г. насам, но в част от Северна България има области, които са изолирани от това възстановяване. Това са Видин, Враца, Ловеч и Силистра.
- Това ли са областите, в които не се живее добре?
- Това са областите, в които като цяло икономическото развитие изостава сериозно, в тях кризата допълнително задълбочи структурните проблеми на местните икономики - най-вече липсата на инвестиции. Тези области, за съжаление, не успяват да привлекат инвестиции, а това предопределя сериозните трудности на пазара на труда - няма работа и няма трудови доходи. Но в някои от тези области местните власти полагат усилия да компенсират липсата на чужди инвестиции с усилено усвояване на еврофондове. Ловеч е такъв пример - с много малко привлечени инвестиции, много нисък процент на т.нар. икономическа активност, но пък областта е на трето място по усвоени европейски средства (на глава от населението) към края на 2014 г. Тук виждаме опит да се компенсира липсата на инвестиции с европейски фондове, но доколко е успешно, е трудно да се каже, тъй като пазарът на труда в Ловеч остава потиснат.
- Оказва се, че и европейските пари не са панацея за икономическите ни проблеми.
- Точно така - трябва да се разчита на инвестиции и по-голяма бизнес активност в тези области.
- Къде отиват инвестициите?
- След кризата след 2009 г. много рязко се променя движението на инвестиционните потоци. В периода на висок икономически растеж столицата, някои области около нея и Варна привличаха инвестиции заради строителния балон. След 2009 г. инвестициите се преориентират към съвсем други територии, а в същото време има нетен отлив на инвестиции от Варна и София, изтегляне на чужди инвеститори. Новите звезди по отношение на инвестиционна привлекателност са в Южна България, което задълбочава разрива между Севера и Юга.
- Кои са звездите в областта на инвестициите?
- На първо място е Бургас, който се отличава с много бърз ръст на чуждите инвестиции след кризата - четирикратно увеличение в периода 2008-2014 г., като освен в “Нефтохим”, където имаше сериозна инвестиция в нови инсталации и ремонт, има сериозни инвестиции в сферата на бизнесуслугите - т.нар. аутсорсинг. Освен Бургас другите инвестиционни центрове след 2009 г. са Пловдив, Стара Загора, Пазарджик. В Пловдив Индустриална зона “Тракия” успя да се открои като много сериозен инвестиционен център, основно в сферата на индустрията, с производство на части за коли, електроника, електромашини, индустриални стоки, като непрекъснато се откриват нови предприятия. Пазарджик и Стара Загора са също добри примери. В Стара Загора големият енергиен комплекс продължава да привлича инвестиции, а също и в сектора на аутсорсинга, на IT услугите, които се насочват към по-големи градове с добри традиции в образованието, в обучението с чужди езици. Затова Бургас, Пловдив, София, Варна привличат такива инвестиции.
- Не е ли странно, че Бургас изпреварва Варна - едва ли тук причината е само географското “Северът срещу Юга”?
- Във Варна спукването на строителния балон беше много сериозно, там той беше надут до краен предел и ефектът от кризата се усети много силно. Например до миналата година трудовият пазар на Варна изобщо не показваше знаци на възстановяване - потапянето беше много дълбоко и едва в последните месеци започват да излизат от кризата. Може би ще трябват още 1-2 г., за да се преодолеят тези тежки последствия от кризата. И по последните данни за 2015 г. вече се вижда, че Варна създава работни места и тя е вторият голям център след София, който създава работни места през 2015 г. Но ударът във Варна при кризата беше много сериозен и това позволи на Бургас да вземе преднина. Бургас също се отличава с това, че за поредна година е на второ място по усвояване на европейски фондове след Габрово, където работи много активна администрация и имат висок темп на усвояване.
- Излиза, че Габрово разбива мита, че на Севера всичко му е зле.
- Интересно изключение - имат силна икономика най-вече с добре работещата индустрия. Всъщност Габрово е един от малкото райони, в които индустрията преобладава и доминира върху профила на местната икономика. Габрово за поредна година обаче остава една от областите с най-лоша демографска картина и най-лоши демографски тенденции. Местната икономика не успява да привлече младите. Затова и в Габрово наблюдаваме такива контрасти - много добре се справя с европейските фондове, силно се развива икономиката, има работещ местен бизнес, високи коефициенти на заетост и в същото време изключително бърз отлив на хора от областта, ниска раждаемост и лоша възрастова структура на населението.
- В същото време Пазарджик и Сливен, две южни области, са посочени като градове с най-неблагоприятни показатели за бедност и условия на живот. Възможно ли е в скоро време в България да се оформят градове гета - с висока безработица, с лоша демографска картина и т.н.?
- Не ми се иска да давам толкова негативни прогнози, но в тези две области проблемите със социалното включване, с бедността са в пъти по-сериозни, от общото за страната. Делът на бедните е около 1/3 от населението и на двете области, а в същото време в Сливен наблюдаваме изключително неблагоприятни показатели по отношение на образованието. Там като цяло има много нисък обхват на образователната система, много малко преподаватели спрямо броя на учениците, голям процент на второгодните и на отпадналите, всичко това влияе и на цялостната представа за човешкия капитал в тази област.
Миналата година направихме едно изследване кои са определящите фактори за просперитета на една област. Качеството на човешкия капитал беше един от ключовите фактори. Ако качеството на човешкия капитал в Сливен не се подобри, това допълнително ще продължи да потиска икономическата активност, инвестициите и съответно да понижава стандарта на живот и да влошава показателите за бедност и условия на живот.
- Къде демографската картина е най-неблагоприятна?
- Сред областите с най-негативна демография могат да се отличат областите Монтана, Видин, Ловеч, Габрово, Кюстендил. В страната демографските тенденции са изключително негативни, има само 6 области, които все още привличат повече заселващи се, отколкото се изселват от тях - София, Бургас и Варна, а през миналата година Кърджали, Хасково и Шумен. Коефициентите на естествен прираст от 2010 г. насам са отрицателни в цялата страна. Икономически силните области са тези, които успяват да поддържат една благоприятна демографска картина. Изключение е Сливен заради специфичната картина там.
Голяма част от страната се обезлюдява, икономическите трудности водят и до негативна демографска картина. А в момента, когато се стигне критична точка на обезлюдяване, там дори и инвеститори вече не могат да се привлекат. Много е трудно такъв район да се върне на пътя на растежа и на развитието. Решение трябва да се търси по пътя на децентрализацията. Говорим за реална фискална децентрализация, местните власти да имат стимули за привличане на инвестиции и за създаване на работни места.
Десислава Николова е доктор по икономика от УНСС, магистър по икономика от УНСС и от Централноевропейския университет (Будапеща, Унгария). От 2011 г. е главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ). Работила е като анализатор в Райфайзенбанк (България), старши анализатор и редактор към “Интернет Секюритис”, дъщерна компания на Euromoney.
