Реклама
https://www.bgdnes.bg/sport/article/5281150 www.bgdnes.bg

Тайните на футбола с Александър Шаламанов Шами учил Гунди да кара ски

Освен съперници на терена двама от легендарните футболисти на "Славия" и "Левски" са били и добри приятели. Александър Шаламанов - Шами и Георги Аспарухов - Гунди са контузени преди гостуване на националния отбор в чужбина и остават в София.
"Бях със счупен пръст след мач с "Добруджа", оказа се, че Гунди също не е в състояние да играе - спомня си Шами. Аспарухов имаше свой човек в ресторант "Балкан", много модерно заведение по онова време. Винаги имаше запазена маса за нас. Прекарвахме доста време там на по чаша вино. Не се отпускахме да правим големи трапези и банкети. Бяхме наясно, че там и готвачите са ченгета, които донасят на Държавна сигурност. Гунди го учех и да кара ски, но този спорт не му беше голямата сила."
Александър Шаламанов така и си остава единственият български спортист, който е шампион по ски, участник на зимна олимпиада и световно първенство по футбол. На мондиала в Англия през 1966 г. той оставя отлични впечатления с играта си. Избран е в идеалния отбор на първенството. В двубоя срещу тогавашният шампион Бразилия, Шами пази Жаирзиньо и се справя отлично.


"Селесао" печели с 2:0 след попадения на Пеле и Гаринча от преки свободни удари.
Не допускаме гол от игра, но така и не успяваме да спечелим точка.
"За бразилците не знаехме нищо преди да излезем срещу тях на игрището - признава Шами - Само бяхме чели какви футболисти са Гаринча и Пеле. Нямахме никакво разузнаване. Сами се бихме срещу Бразилия. Липсваше ни увереност. Те на това световно не бяха в добра форма, но ние направихме доста грешки. Когато бразилците биеха фаулове, вместо да скъсим разстоянието на стената, стояхме дори по-далеч отколкото е нужно. Редяхме се на по 10-11 метра от топката. Приличахме на агънца преди заколение. Така станаха и головете за Бразилия. Два чудесни фаула изпълнени от Гарична и Пеле, две попадения. Мачът завърши 2:0. Имахме своите шансове да вкараме гол, но ги изпуснахме. Загубихме защото се бяхме стъписали от съперника".
Бразилия и България отпадат от шампионата още в предварителната група. А Жаирзиньо, когото Шами пази на световното в Англия, е с основна заслуга за третата световна титла на "златистите" четири години по-късно в Мексико.

Миланов пиел

по кофа вино

Александър Шаламанов много искал да навие централният нападател Кирил Миланов - Байко да заиграе в "Славия".
Киро така и не облича бялата фланелка. Играе за "Марек" (Дупница), "Академик" (София) и "Левски".
"Гостувахме със "Славия" на "Марек" в Дупница, а на стадиона се беше изсипал целия град - спомня си Шами.

- Игла да хвърлиш - няма къде да падне. Миланов беше звездата на "Марек" - 17 годишно момче, голям, изключително здрав. От нашите трябваше да го пази Иван Давидов. Тичам след него по време на мача и му казва: "Давидка, направи нещо с тоя Миланов - влез му здраво, бутни го да падне, ако трябва..." Байко ме чу, обърна се и каза: "Аз по една кофа вино пия и не може да ме бутне... Та този Давидов ?!"

Реклама

БКП реди

отбора

България се класира за втори път на световно първенство след бараж срещу Белгия на неутрален терен.
Двата отбора завършват с равен брой точки в предварителната група и по тогавашния регламент трябва да се изиграе трети мач.
"Срещата в Брюксел завърши 5:0 за белгийците - разказва Шами. - Направиха ни луди. Треньорът Витлачил също направи някои грешки. Тогава от политбюро на БКП взеха нещата в свои ръце. Под давлението на Борис Велчев, един от силните хора в партията, бяха направени девет промени в състава."


Решаващият мач се играе във Флоренция и България е съвсем друг отбор. Гунди бележи два гола за успеха с 2:1. Още в самолета на връщане пристига телеграма от тогавашния първи в държавата Тодор Живков. Тато честити победата, извоювана на 29 декември 1965 г.

Урокът

на Ривера

Едно от най-тежките поражения на България през 60-те е загуба в приятелски мач от Италия с 1:6.
"Адзурите бяха домакини и просто ни попиляха - признава Шами. - Не даваха да си поемем дъх. Бяха с големите си звезди Мацола и Джани Ривера. Изнесоха ни урок. Това беше един от онези мачове, в които просто нищо не можеш да направиш. Опитваш се, но не се получава.

В онези години резервните скамейки бяха точно до тъч линията. Чувах указанията на треньора Рудолф Витлачил.
- Колко минути остават? - попита той.
- Десетина - отговори му защитникът Иван Димитров.
- Жалко - каза Витлачил. Две минути няма да ни стигнат да изравним."
Не познава, защото резултатът си остава 6:1 за италианците...

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама