Разкрита тайната за смъртта на Батето. Страхил Гановски: Славков реши сам, че е време да умре

Филмът за подкупа го съсипа, всичко беше нагласено

Кой е той

Модният корифей Страхил Гановски е първият организатор на конкурс за красавици у нас - "Мис Родина", през 1988 г., когато победителка става Соня Васи. От този момент нататък та и до днес той продължава да е в този бранш като представител на "Мис Свят". В момента конкурсът набира красавици чрез кастинг. Ще се проведе през юни у нас. Освен като ценител на женска красота Гановски е бил най-добрият приятел на покойния Иван Славков-Батето, както и шеф в школата на ЦСКА на знаменити борци от миналото - Илия Павлов, Атанас Комшев и много други.

- Г-н Гановски, готвите ли се за организацията на "Мис Свят България 2016"?
- Да. Почнаха кастингите в повече от пет града на България. Конкурсът ще се проведе през лятото у нас. Той е най-престижният, защото на него участват 120 страни. Занимавам се с организациите на тези конкурси още от 1988 г. Тогава изпратих първата "Мис Свят България" в лицето на Соня Васи в световния конкурс. Надпреварите са донесли изключително много успехи на всички "мои" момичета. По време на "Мис Свят" например Соня се срещна и се влюби до уши в Пол Стенли от група KISS. По-късно в Лос Анджелис влязла в магазин за дрехи и продавачката, изумена от формите й, й урежда среща с издателите на "Плейбой". Така тя стана първата българка, снимала се за това списание. С Юлияна Дончева също имах интересен случай. Тя не разбрала, че конкурсът е за неомъжени жени, и когато дойде съпругът й Горан да й вземе наградата - цветен телевизор за първото място, трябваше да променим регламента и я свалихме на второ място заради факта, че е омъжена. Но пак в този конкурс и на нея й се "отваря" парашутът и я забелязват от италианска телевизия. Тогава почна и кариера на журналист. Освен "Мис Свят" съм държал и конкурс "Мис Юнивърс".

- Познавате борците на златното ни поколение. Как се запознахте с тях?
- Бях зам.-шеф във военната школа на ЦСКА. Там се запознах с Илия Павлов. Той беше единственият софиянец, познавам и баща му, като син ми беше Илийката. Бях командир и на Джамов, и на Атанас Комшев, познавам ги тия момчета, бяха войници при мене. Илия примерно го пусках на тренировка и му казвах: "Я ходи измий прозорците вкъщи!". После ходехме с колата в Мировяне при дядо му. Той слизаше долу в мазето и взимаше една-две дамаджани с вино тайно (смее се). Иначе помня и Маргина, Големия, той се оказа изключително коректно момче. Работил съм с него. Помня, че един път му казах, че съм закъсал с парите, и той ми отвори една каса с думите: "Вземи колкото искаш". Обаче не съм човек, който не си връща, когато му дадат, и не пожелах да взема нищо.
- От колко години сте приятели с Иван Славков?
- Приятелството ни е на повече от 40 г., през които бяхме неразделни.
- Кога за пръв път се срещнахте?
- Бях сигурно на 14 години, тренирах водна топка и обичах да гледам Батето как играе. Той беше един от най-добрите състезатели по водна топка, единственият левак, но играеше много интелигентно и добре. По онова време Иван бе пръв приятел с по-големия ми брат Иво, който бе вторият човек в телевизията. Брат ми бе главен секретар на БНТ. След като станах на 20-23 г. и започнах да ходя по мацки, станахме много близки с Иван.

- Вярно ли е, че Славков е направил революция през 1980 г., вземайки ви на работа в БНТ, след като ви изключват от БКП?
- Да. През 1980 г. бях офицер в МНО. Напуснах работа и 3 месеца съм забравил да си плащам членския внос. Ставаше дума за не повече от 2-3 лева. И за това бях изхвърлен от партията. В ония години това беше страшно, не можех и като таксиметров шофьор да почна работа, никой не ме искаше. Срам голям. И тогава Батето ме взе в рекламата на телевизията. БНТ по това време беше идеологически институт и да попадне в нея изгонен от партията човек, направо си беше революция. Той не се влияеше от никакви странични фактори, затова и бе събрал най-добрите журналисти за ония години.
- Как понесе той смъртта на Людмила Живкова?
- Всяка вечер Батето играеше от 17 часа тенис на кортовете "Мир и дружба" в Студентски град при Пешо Михнев. Дойде един човек, каза му нещо на ухо, Иван хвърли ракетата и хукна. Аз го попитах: "Бате, какво става?", той, пребледнял, ми отговори: "После ще ти кажа", и избяга. Много тежко го понесе. На погребението й - то беше всенародно поклонение, беше смазан.

- Вие харесвахте ли я?
- Тя беше изключително скромна. Идвала ми е много пъти на гости. Тогава с брат ми живеехме на таван без вода и тоалетна. Людмила идваше на тавана и пиеше с нас по чаша от домашното вино на баща ми. Не помня случай, в който да е парадирала, че е на Живков дъщеря. Дори веднъж като бяхме заедно на Пловдивския панаир, нямаше свободни стаи в хотела и тя пренощува в една квартира в селска къща извън града. След като се настанихме, решихме да отидем на бар в града. Мен не ме пуснаха, защото бях без вратовръзка и сако. Тогава Иван предложи Людмила и брат ми да влязат, а ние с него се върнахме при хазяина. Взехме назаем от него сако, което ми стигаше до коленете, сложихме и вратовръзката от сватбата му, оставихме си паспортите и пари като гаранция, че ще ги върнем, и отидохме в бара. Батето беше много галантен към Людмила, много я обичаше. Тя милата си поръчваше в ресторанта само два варени картофа, много скромно същество. Славков като цяло бе много привързан към семейство Живкови. Виждал съм го да плаче само на погребението на Людмила, на майка му преди години и на Тодор Живков. Помня и друго. Когато Людмила си отиде, Иван излизаше след време с девойки и цялото ЦК на БКП начело с Луканов почна да говори на Тато лошо за Славков, искаха да го отстрани. Живков обаче нищо не направи. И точно когато почна делото срещу него, Батето пръв отиде да го види, дори си го взе вкъщи. Това пък, дето го разправят, че семейството било пълно с пари, са пълни глупости. Живков нямаше нито лев, Славков също нямаше отношение към парите.
- Той как понесе атаките покрай делото за изнасилване, по което бе следствен синът му Тодор?
- От самото начало всички знаехме, че делото срещу Тодор е скалъпено. Това момиче Мила си имаше славата из цяла София с лекото си поведение. Батето се държеше с Тодор като мъжкар. Изключително много го стимулираше да спортува, направи го един от най-добрите скиори в държавата. Грижеше се и за доброто му образование. Ей сега се връщам от кафе с Тодор Славков, беше с момиченцето си Кати, голяма сладурана. Много добро момче е Тошко и много се промени, две години не е близвал алкохол. Съвсем друг е сега.

- Посещавахте ли го в Софийския затвор Малък Тошко?
- Да, там направих и най-голямото шоу, което съм правил някога. По онова време имах най-добрите контакти в шоубизнеса и Батето ме помоли да организирам новогодишна нощ за затворниците. Обадих се на Нина Петровска, която държеше най-добрия балет на България. Дойдоха 15 полуголи балерини и започнаха да танцуват, аз и останалите си мислехме, че затворниците ще гледат през решетки, но си беше зала със седалки. Оказа се, че на две от балерините мъжете им също са били в затвора. Такъв купон не съм виждал никога (смее се).
- Как понесе Батето филма, заради който бе отстранен от олимпийския комитет?
- Много тежко! Но ако се вгледате в записа внимателно, в него нямаше нищо от реакциите на Батето, което да говори, че той е склонен да се поддаде. Нито един от нас - истинските му приятели, не се оттегли от него след тази история. Дори напротив - застанахме още повече зад него, защото го познаваме и знаем, че това бе скалъпен компромат. Но нагласената история като че ли го съсипа. Той сам реши да умре след това, защото, когато беше болен в Правителствена болница, Васил Божков лично му даде самолета си, за да отиде където пожелае да се лекува за колкото време поиска, но Батето на пожела. Дни след това почина. Според мен се отчая от всичко, което излезе срещу него, и това го съсипа.
- Бил е изключително издръжлив, можел е да оцелее?
- Да, и аз мисля така, но сам не пожела да го направи. Батето спеше по малко - трябваха му не повече от 4 часа в денонощие. В 7,30 часа всеки ден беше в телевизията. Жени като малка все го питаше: "Абе, тати, ти защо не спиш?", а той й отговаряше: "Как ще спя бе, тате. Ами ако стане революция, какво, ще я проспя ли?".
- Как съпругата му Валя успя да го спечели?
- Тя се появи в живота му в момент, когато той вероятно вече търсеше спокойствие, уют и сигурност. Тя го промени - даде му сигурност, любов, дом, направи го по-спокоен и улегнал. Но сега и тя тъгува много, годините са без значение за това.
- Така е. Да разведрим накрая, защо сте в конфликт с Маги Вълчанова?
- Не съм в конфликт с никого. Направих я първата "Мис Вселена", дори ходих с нея до Кипър, лобирах за нея, а после тя тръгна да разправя небивалици. Когато взех лиценза за "Мис Свят", се отказах от "Мис Юнивърс" и тя го взе. Но искаше да изпрати нейно момиче, класирало се от някакъв незнаен конкурс за "Мис Свят", при това служебно. Няма такова нещо по света да печелиш първо място служебно, та те могат да ми отнемат лиценза за това. Не се съгласих и тя почна да ме напада по медиите. Иначе с всички миски съм в суперотношения - с Ивайла Бакалова, с Ирина Папазова, с Теодора Бургазлиева...
- Как приема съпругата ви това, че сте близо до най-красивите жени на България?
- Бях женен, вече не съм. Жена ми беше примабалерина на Музикалния театър, баща й и майка й също. Знаете ли, странно е, но на 25 години, когато се жених, за първи път разбрах какво значи думата "гей". И то как? Оказа се, че тъстът ми е един от най-талантливите хомосексуалисти в България - Димо Врубел. Какво да правиш, шарен живот!

Лили АНГЕЛОВА
Снимки: Николай МИНЧЕВ