Гунди ме снима с цигара
Голям проблем спестил легендарният Георги Аспарухов-Гунди на младия си колега Павел Панов - не го издал, че пуши. Случката с усмивка си спомня самия Панов днес.
Отивахме да играем в Исландия с "Вестманея" за турнира на УЕФА през 1969 г., но по пътя спряхме в Белгия за контрола със "Стандарт" (Лиеж). Тогава бях в една стая с Гунди. Него навсякъде го посрещаха тогава като голяма звезда, каквато си и беше. В Белгия му подариха фотоапарат и той взе да ме снима в стаята, да се упражнява за фотограф. На една от снимките бях с цигара. Викам му: "Тая снимка не я показвай, ще стане проблем", а той отвръща: "Спокойно, аз съм те снимал, остава си за нас", разказва Панов.
Самият Панов играе като нападател за "сините" от 1968 до 1981 г., има 301 мача и 131 гола. Юноша е на столичния "Септември", след което преминава с "Спартак", а след обединението с "Левски" остава в сборния състав. Два пъти е бил и начело на "сините" като треньор, първия път, когато тимът бе прекръстен на "Витоша".
Георги Аспарухов е може би най-големият му кумир във футбола и в живота.
"При обединението в "Левски" бяха Гунди, Сашо Костов, Меци Веселинов, Никола Котков дойде. Не можехме да се сравняваме с тях, дори не мислех, че имам място в отбора. Но Котето ми правеше услуги, като излизаше, за да вляза аз. Дори срещу ЦСКА, когато ги бихме 5:2, през второто полувреме Котков вдигна ръка уж, че е контузен, а на мен ми вика: "Паче, готви се да влизаш". Знаех, че щом той излиза, идва моят ред", спомня си Панов.
Балкански шампион на 17 г.
1967 г. вече бях в първия отбор на "Септември" с по-големите. Бях едно момченце и покрай ветераните израснах много.
Още нямах 18 години, а ме взеха в младежкия национален отбор до 23 години. С тях станахме балкански шампиони в Гърция. През 1968 г. бях и в разширения олимпийски отбор за Игрите в Мексико.
Същата година играхме полуфинал на европейско за младежи във Франция и загубихме от тима на домакините.
Наричат го
„българския Пеле“
Българският Пеле, но с биберон в устата. В тази роля се озовава Павел Панов, вече футболист на "Левски" и "Б" националния отбор през 1970 г.
Тогава тимът ни отива в Бразилия, където играе няколко контроли, включително с първия състав на домакините. Същият отбор, воден от Пеле, който по-късно става световен шампион. Двубоят със "селесао" е в Сао Пауло на стадион "Мурумби", претъпкан от народ до козирката.
"Да излезеш пред 100 000 зрители е невероятно усещане. Пеле не игра през първото полувреме, а на почивката, докато бяхме в съблекалнята, се чу страшен шум, все едно бомба избухва. Ние се уплашихме, а то се оказа, че Пеле излязъл да загрява. Направихме с бразилците 0:0 и на следващия ден пресата "ги вдигна на балон". Писаха как този велик отбор не е успял да победи "бебетата от България". Дори ни бяха нарисували на карикатура с биберони в устата. Не крия гордостта си и до днес, че местните журналисти ме нарекоха "българския Пеле", разказва спомените си Панов.
Чакал до последно
за Мексико
Павел Панов до последно се надявал да попадне в състава на националния ни отбор за световното първенство в Мексико, но това така и не станало. Участва в Германия четири години по-късно, но винаги ще го е яд за предния мондиал.
"След контролите в Бразилия селекционерът на първия отбор Стефан Божков трябваше да включи още един в състава. Изпратиха повиквателна на Боби Григоров. Бях в отлична форма тогава. Имах голямо желание да играя. Освен това не е малко бразилците да те наричат "българския Пеле". За световното в Германия в групата ни се падна най-добрият отбор според мен - Холандия. Освен тях играхме с Уругвай и Швеция. Южноамериканците ги изпускахме. Водихме до края на срещата и ни вкараха в последните минути", връща се във времето Павката.
Беше ме срам
срещу "Реал"
Отказал ли е да излезе Павел Панов за второто полувреме срещу "Реал" (Мадрид) през 1979 г. в София в среща от 1/16 финалите за КЕШ. Този въпрос и до днес има два отговора от любителите на футбола.
Но истината е една.
