Вальо Станчев мачка Дрогба и Анелка

Добромир ДОБРЕВ

Българин е по-голяма легенда от Дидие Дрогба и Никола Анелка, взети заедно, в Китай! Валентин Станчев е един от първите родни футболисти, които заминават да играят в Далечния изток.
През 1997 година той става нападател на "Шанхай Шенхуа" и печели сребърните медали в първенството. Това е клубът, който тази зима сензационно привлече аржентинската звезда Карлос Тевес. Любопитно е, че през сезон 2012/2013 там играят световни знаменитости като Дидие Дрогба и Никола Анелка. Те вкарват общо 11 гола (котдивоарецът - 8, а французинът - 3).
Станчев също в рамките на един сезон нанизва два пъти повече от двамата накуп - 23 попадения, и е боготворен и до днес. 48-годишният Вальо е носител на Купата на България с ЦСКА. Сега е главен селекционер в академията на "Лудогорец". Той разказва специално за "България Днес" впечатленията си от китайския футбол, където сега се правят революционни невиждани инвестиции.

- Г-н Станчев, изненада ли ви трансферът на Карлос Тевес във вашия бивш клуб "Шанхай Шенхуа"?
- Честно казано, въобще не ме изненадва. Още когато отидох там и видях какво се случва, знаех как ще се развива този клуб и китайският футбол като цяло. Дори по онова време, през 90-те години, футболът им се развиваше със скоростта на светлината. След мен в този отбор дойдоха да играят нападатели като Дидие Дрогба и Никола Анелка, а сега и Карлос Тевес. Начинът на работа в китайския футбол е нещо уникално.
- Тевес стана най-скъпоплатеният футболист в историята с 40 милиона евро на година. Какви бяха заплатите по ваше време?
- Даваха се и тогава много големи възнаграждения. Когато китайците дойдоха да преговаряме, те бяха изпратили делегация от 25 човека в България. Бяха гледали 8 кръга от нашето първенство. Извикаха ме и ми съобщиха, че са се спрели на мен да преговаряме за трансфер. В първия момент си помислих, че някой ми прави скрита камера. Когато започнахме да говорим за финансовите условия, разбрах, че нещата са изключително сериозни. Тогавашният ми клуб "Спартак" (Вн) получи за мен сума, която в цялата си история до момента не е вземал и няма да вземе никога.
- Колко време обмисляхте предложението да отидете в Азия?
- Хората ми обясниха надълго и нашироко концепцията им за развитието на футбола. Решение го взех буквално за минута.

- Как ви приеха феновете?
- Наясно съм с всичко, което се случва там, и то не е по-различно отпреди. И тогава имаше тълпи от фенове на аерогарата при посрещането ми, телевизии, камери, страшна работа. В това се убедиха и семейството ми, въпреки че бяха за кратко при мен. Спомняме си до ден днешен как след всяка тренировка няколкостотин души чакаха да излезем от стадиона, за да се снимаме. Стояли сме буквално с часове да раздавам автографи.
- Колко време изкарахте в Китай?
- Осем месеца. За това време изиграх 28 мача и вкарах 23 гола във всички турнири. Не останах за повече поради няколко причини. Първо, климатичните условия за работа бяха изключително тежки - висока влага и топло време. Иначе база и инфраструктура бяха на високо професионално ниво. Освен това тренировките бяха изключително тежки, а лагерите дълги по 40 дни с триразови занимания. Най-много обаче надделя това, че семейството ми нямаше право да стои повече от 3 месеца според техните закони. Доста е тежко да си далеч от най-близките си, но във времето тези неща бяха изчистени и китайците промениха правилата си. Беше въпрос на време големите звезди от европейския футбол също да заиграят там.
- На кое място завърши отборът ви?
- Стигнахме до второто място в класирането. Изключително голям успех беше да взема сребърен медал, но честно да ви кажа, не знам къде е в момента.
- Успяхте ли да научите китайски език?
- Отделни думи и изрази. Имаше две момичета, които помагаха на мен и семейството ми с езика, учеха децата. Съдействаха и на съпругата ми, защото отборът, като тръгнеше на мач, ни нямаше по 10-15 дни. Хубавото е, че завързах много международни контакти. Постоянно ходехме на турнета в Хонконг, Южна Корея, Нова Зеландия, Сан Франциско (САЩ).
- Тези връзки помагат ли ви сега в работата ви като селекционер в академия "Лудогорец"?
- Да, разбира се. Поддържам връзка и до днес с капитана на отбора от онези години Фан Зи. Той беше Футболист щ1 на Азия и на Китай няколко години поред. Сега е председател в борда на директорите на "Шанхай Шенхуа". С треньора Ясен Петров също сме приятели от дълги години и поддържаме постоянен контакт. Това, което той направи в Китай, е едно голямо футболно чудо. Винаги съм знаел, че Ясен е един от най-добрите български треньори. Предстои му бляскаво бъдеще. Хубаво е, че с името си отваря вратите и за други български треньори. Защото това са дестинации, които са мечта да се отиде.

Янко Вълканов:
Харесват виното ни

Бившият национал на България Янко Вълканов призна, че престоят му в "Шанхай Шенхуа" през 2009 година е връх в неговата кариера.
"Стана ми хубаво, че Тевес отиде в отбор, в който съм играл. За мен там беше най-високото ниво. Друга планета. Този клуб за Китай е както "Ливърпул" за Англия. Феновете са невероятни, има по 30 хиляди на мач и създават невероятна атмосфера. Няма как да не се раздаваш напълно", призна Вълканов пред "България Днес".
"Китайците са добри бизнесмени. Всичко смятат в пари. На втората година президентът ни реши, че ще използва само тъмнокожи играчи, и подмени всички. Изненадах се, че такива световни звезди започнаха да играят там", добави 34-годишният защитник, който в момента играе за "Левски" (Карлово) във втора дивизия.
"България е известна там най-вече с виното и с розата. Даже има статии за тези продукти в китайските списания. Едва след това започнаха да говорят повече за киселото мляко", разказа Вълканов.