Създателят на група "Фактор" Веселин Тодоров: БКП СПРЯ КОНЦЕРТ НА ЕМИЛ ДИМИТРОВ

Гаджето й Личо Стоунса метна лютеница по портрета на Тато

Кой е той
Веселин Тодоров - Весо Кокала е роден през 1949 г. в Перник. Завършил е право в СУ "Свети Климент Охридски". Баскитарист, композитор, основател и идеен двигател на рок група "Фактор". Автор на песните "Приятели", "Високото момиче", "Главната улица", "Как да стане сън войната" и много други. През 2008-а издаде и книгата "Тъмната страна на земята", посветена на българския рок и на спомени от соца. Вчера Тодоров обясни как се опитват с колегите да помогнат за лечението на Асен Гаргов и как с промяната в чл. 40 от Закона за авторското право има шанс легендите в културата ни да не просят пари за лечението си и да не си отиват в мизерия.

Лили АНГЕЛОВА,
снимки Борислав ТРОШЕВ

- Кой ви измисли прякора Кокала?
- В техникума Вили Краус, който по-късно стана министър на транспорта. Бяхме съученици. На една бригада да берем домати ние бяхме изпосталели, докато командирите си хапваха от всичко. Обичаха да ни прожектират филми със зверствата на американците, хвърлили ядрените бомби в Нагазаки. И една вечер Вили казва: "Весеее, заприличал си на кокал от тези, дето ги гледахме преди малко". И така тръгна прякорът ми.
- Група "Фактор" стана на 45 години, много ли е това, малко ли е?
- Разбира се, че е малко, а ние продължаваме да свирим. Сега издадохме антологията ни от песни в сборен албум и ще направим турне тази година. Имаме и 21 нови песни, които поддържат тезата, че сме "срещу времето". А ние всъщност сме срещу лошото във времето, времето на прехода, така да се каже. Радвам се, че добрият вкус започва да се връща и чалга музиката отпада от масово звучене. Защото напоследък се забравяше за трите качества, необходими да станеше звезда - тембър, интелигентност и дикция. У нас това не се разбира, защото всяка индустрия е подчинена на принципа "удри-върти", никой не мисли за бъдещето. И това преходно време все още не е свършило. А много тежко беше преди.
- Вас наказвала ли ви е соцвластта?
- Ооо, да. Мои приятели лежаха в затвора. Помня една случка след концерт на Ванко Пеев. Личо Стоунса, първият мъж на Лили Иванова, и гаджето й тогава Данчо Капитанов, който после стана мъж на Марги Хранова, и други решават да разпуснат в хотел с алкохол. Стоунса запраща буркан с лютеница по стената на стаята в хотела по портрета на Тодор Живков. За зла участ в хотела имало почиващи след тежка партийна конференция другари. Данчо Капитанов използвал фамилията си и се направил на капитан от милицията и тъкмо ченгетата си тръгнали и Ани, жена на единия от компанията, изхвърлила бутилка водка през прозореца, тя паднала точно върху "буркана" на колата на милицията. Последва най-лошото за Сашо Гривната - арести, присъди, затвор. Двамата с жена му Ани вече са в САЩ от много години. Аз с колега Тенчо пък веднъж когато работихме по двойния албум на Емил Димитров, за "разпускане" се разходихме посред нощ и той почна да къса плакати с партийни лица точно преди избори. В един момент чуваме: "Ало, "Сокол", тук "Стрела". Двама непознати късат плакати за изборите. Пратете подкрепления". Тогава само Господ ни спаси!
- С Емил Димитров сте работили дълги години, вярно ли е, че в един момент е бил спиран да излиза в чужбина от партията?
- Да, защото тъкмо се беше върнал от Франция и дойде с ботуши с петолъчки. Спряха песен, която се излъчваше по БНТ, заради "подигравка" към символите на соца. Тогава му бяха забранили да излиза в чужбина за половин година. Спомням си, че ни доплащаше от собствения си хонорар. По това време той беше 260 лева, като на заслужил артист. Лично беше ходил до Живков и беше уредил подобни хонорари за него, Лили Иванова и Йорданка Христова.
- Номера правили ли сте си?
- Ооо, много пъти. Едни музиканти - братя Ачо и Роби от състава на Емил, решиха да избъзикат Чочо Владовски по време на турне в СССР. Взели, че му запушили флейтата с вестник. Когато идва ред на солото му, нищо не излиза. После Чочо им направи контра - Ачо почва да свири соло барабани и не гледа в тях, а Владовски му беше сипал половин кило брашно във фус машината. Представете си при бързото темпо какво стана - като светнаха прожекторите Ачката целият в брашно, както и сцената, а на нея излиза Емил с неговите шест диоптъра! Нищо не вижда. Голям смях! Няма да забравя веднъж някакви гаджета ни бяха поканили мен и Валди след концерт в Габрово и Емил пожела да дойде с нас. А Мариета, жена му, побесня, скочи и му смъкна перуката: "Хайде отивай, да видят те заслужилия артист Емил Димитров. Хайде сега", каза тя ядосано. Но двамата много се обичаха. Веднъж тя ни напръска от сцената с "Тройной" парфюм, а на Валди почнаха да му се пързалят пръстите по клавишите. После и ние й направихме на Мариетка номер, като й изляхме "Шанел"-а и го сменихме с "Тройной". Много смешни случки имаме заедно.
- Работили сте заедно и не е имало драми. А защо по-късно Лили Иванова застана срещу Митко Щерев?
- Колегите ми музиканти понякога правят грешката, като не съобщават на кого е песента, която изпълняват. Те смятат, че певецът е този, който трябва да се пребори за авторските им права. Но не Лили е виновна, а системата. Вече говорих по тази тема.
- И с Лили сте работили?
- Да, перфектна е, голям борец. Минава през всичко тази жена. Шапка й свалям. Няма по-заслужил аплодисментите си човек в България. Сигурно е тежка царската корона, но тя си е велика жена. Имал съм случаи, когато правя софра, риби, страхотни ястия, тя ми идва на гости и казва: "Само водичка, топла". Драконовски режим си е подредила, за което евала.
- А вие на кого искате да благодарите за тези 45 години?
- На много хора, които минаха през групата, някои от тях Бог да ги прости, си отидоха от този свят. Но в сърцето ми ще остане Христо Друмев. Този човек гарантира с името си за мен, след като спечелих втора награда на "Златния Орфей" и ме поканиха да отида на фестивала в Ирландия за надпревара. Тогава само Бисер Киров беше ходил там. От 700 песни аз се класирах и още една жена от Унгария. Върнах се с наградата и бях много горд. А съм имал шанса да се махна от България, да избягам много пъти. Но не съм го направил.
- Наскоро също сте участвали в конкурс?
- Да, на нещо като "Мелодия на годината" в Щатите, с жури Лени Кравиц, Стивън Тайлър, Алиша Кийс и много други. Изпратих 10 песни, исках да проверя къде стоя в световен мащаб. И за моя изненада спечелих с една песен, която посветих на Чърчил. Това за мен беше признание.
- Член на "Музикаутор" сте. Искате да се промени чл. 40 от Закона за авторското право, според който музикантите трябва да съгласуват тарифите си с гилдията на ползвателите. Смятате ли, че някое правителство ще направи това?
- Силно се надявам. И както написахте преди ден във вашия вестник, ще инициирам промяна на този член чрез новия парламент.
- А вие нещо "взехте" ли от тази държава?
- Ха-ха-ха, само веднъж съм откраднал една торба мак от едни макови полета, които се отглеждаха за медицински цели. Намират се по стария път от Шумен, като тръгнеш за Варна. Свих колкото можах да набера от партията майка и майка ми направи едни страхотни макови кифлички.