Нацистите откриват урана в България

Разпада се над 4 млрд. години 

Филип Димитров прекратява добиването през 1992 г. 

Иво АНГЕЛОВ

Амбициите на нацистка Германия да е световна ядрена сила поставят началото на добива на уран в България.
За токсичния метал се заговори през последните дни, след като стана ясно, че е открит в питейната вода първо на Хасково, а после и в Първамай. И предизвика паника у хората доколко е вреден за здравето и живота им.

Цели 54 години силно токсичният метал с блясък се вади от недрата ни, преди окончателно да бъде прекратен нерентабилният и опасен процес.
Годината е 1938. Третият райх има сериозна ядрена програма и решава да добива суровини в България. Първата мина на наша територия е в град Бухово, който е само на няколко километра от София. Още през първата година вадят 100 тона метал. А на следващата спират. Уранодобивът у нас умира още в зародиш.

След края на Втората световна война копаенето започва отново. Този път при пълна секретност и нова държава, за която да изнасяме - Съветският съюз. И всичко пак стартира от Бухово. Незабавно е предложено създаване на съветско предприятие с българско участие, като в България са изпратени 300 съветски инженери, а новосъздадената мина е охранявана от съветски вътрешни войски.
Дейността на предприятието е секретна и се осъществява под прикритието на добив на радий, като на политическо ниво за него отговаря лично лидерът на БКП Георги Димитров. Урановата мина в Бухово е от изключително значение за съветската ядрена програма през онзи период и произведената в нея суровина е използвана в първия съветски ядрен реактор. Огромна площ край столицата буквално е раздробена от проучвания. В района уран още има в Сеславци и Кремиковци.
През следващите години са открити още множество находища в Стара планина, Родопите и др. През 1988 г. в България работят 47 уранови мини с общ добив от 662 тона за съответната година, което е било 1,5% от световното производство. В България обаче е произвеждан само полупродукт, а не чист уран - нашата страна никога не е имала инсталация за производство и обогатяване на чист уран.

Всичко е било така организирано, че СССР да произвежда чистия уран и стратегически да го контролира. Българският продукт носи името "триураниев осмоокис" или "окис-закис".
Урановите мини у нас са имали и "възпитателен" характер - в тях са били изпращани на тежък къртовски труд затворници с тежки престъпления.
Всичко приключва официално през 1992 година. Добивът на уран в България е обявен за икономически неизгоден и е преустановен. Правителството на Филип Димитров издава министерско постановление №74. Реално голяма част от мините затварят още през социализма, а последните кепенци хлопват през 1990 година. Входове и шахти се запечатват, но въпреки това цивилното население успява да стигне до тях. Има дори случаи, в които деца влизат да играят в мините. Друг сериозен проблем е, че непречистени руднични води попиват в почвата и се вливат в подземните води. А оттам стигат и до хората. На много места, където е имало мини, броят на раковите заболявания значително е скочил през последните години.

Уранът е 92-ят елемент в Менделеевата таблица. Среща се в малки количества в природата и живите организми (включително и хората).
Уран-238 е най-често срещаният в природата изотоп на урана. Той е много стабилен - има период на полуразпад от 4,46 милиарда години.
Уран-235 е единственото атомно гориво, което се среща на Земята в естествен вид и присъства в находищата.
Уран-233 е изкуствено получен изотоп на урана. Използва се в няколко ядрени реактора като ядрено гориво. Има период на полуразпад от 160 000 години.

Имаме 35 374 тона

Към 2014 г. доказаните запаси уран на територията на България се равняват на 35 374 тона. Най-големите находища са Бухово, Симитли, Елешница, Момино, Белозем, Марица и Смолян.
Най-големите производители на уран в света са Казахстан (41% от световното производство), Канада, Австралия, Нигер, Намибия и Русия.