Цвети Разложка, топмодел: Гърдите ми изчезнаха след "Сървайвър"

Нямам против силикона, стига да е с мярка

Ани Романова

Коя е тя: Цвети Разложка е част от модния свят, но е известна и с участието си в „Сървайвър“. Тя е носителка на редица престижни титли за красота. През последните години топмоделът е организатор на конкурси за красота, като същевременно отглежда малкия си син Никола.

- През лятото участва в международен конкурс за красота в САЩ, вече като Мисис. С каква награда се върна и има ли интриги и там?

- Това да не е България?! Всички са изключително приветливи и доброжелателни, конкурентките си пожелаваме успех, всичко е на много високо ниво. А се върнах с една много рядка награда, която се дава изключително трудно - за най-интелигентна Мисис.

- Харесва ли ти отвъд океана? Би ли се преместила да живееш там?

- Много ми харесва, стандартът на живот е висок, всичко е много уредено и подредено. С удоволствие бих останала да живея някъде по крайбрежията, но по никакъв начин не бих оставила тук майка си сама - изключително привързана съм към нея, двете имаме много силна духовна връзка. Така че в момента въпрос за местене в САЩ пред мен изобщо не стои.

- Занимаваш се и с организация на конкурси, помагаш при издирването на модели. Какви са критериите ти при подбора на кандидатите?

- Освен че съм съм изключително самокритична, съм и много критична към останалите модели. Кандидатите трябва да имат перфектна фигура - най-малко като съотношение на ръст и килограми. Не може огромни туловища да излизат на конкурсите за красота. А и мерките 90-60-90 все още са актуални в световен мащаб, макар да е възможно да варират в близки стойности - няма как всички в тази професия да са с перфектните мерки. А и височината понякога е проблем. У нас 175 см са окей за един модел, но в чужбина минимумът е 178 см за жените. Е, случва се и някое миньонче да спечели конкурс за красота при ръст 160 - 165 см...

- Как става това според теб?

- Ако някой батка плати бюджета на конкурса, неговото протеже печели. Този тип конкурси и момичета не ме интересуват, не са ми критерий. Най-често това се случва по заведения и техните най-разнообразни конкурси, каквито се появиха в началото на хилядолетието с цел за привличане на повече клиенти.
- Доколко е важна походката?
- Доста момичета нямат предварителна подготовка, поради което от време на време се случва някое от тях да не е стабилно на високи токчета. Повечето обаче, особено тези, които приемат професията на модел сериозно, се готвят много преди конкурса или ревюто. Иначе походката на една жена е изключително важна в ежедневието. Тя трябва да ходи красиво, независимо дали е слаба или пълна.
- Била си балерина. Какво ти даде балетът?
- От 3-годишна майка ми ме записа на балет и мечтаех да стана балерина... Балетът ми даде много. Като качества - дисциплина и амбиция, а като физика - стойка и грация.

- И кога реши, че вместо балерина ще станеш модел?

- Когато ме приеха в езиковата гимназия, приключих с балета, тръгнах на пиано. Татко пък искаше да ме прави скиорка, но аз намразих ските именно заради прекомерната му амбиция. А и нямах време за ски - трябваш да научавам по 100-150 думи английски на ден. А конкурсите за красота и участията в ревюта са ми били хоби, така е и сега. Вече се занимавам с тях като организатор. В конкурсите, в които участвах през последните години, бе повече заради трупане на опит, а не заради титли. Щастлива съм, естствено, че от време на време получавам по някоя титла, но за мен като организатор на подобни събития са по-важни опитът и контактите на международно ниво. Никога не съм гледала на "моделството" като на сериозна работа, макар че това е една изключително трудоемка и времеемка професия. Повечето момичета виждат популярността и блясъка, без да си дават сметка за труда, който трябва да се положи за това. Те не работят над себе си, не градят кариера в тази област, дори не търсят добър договор с международна агенция... Има и някои успели БГ модели в чужбина, но не са известни у нас.

- Как се отнасяш към силиконовите хубавици, които демонстрират публично прелестите си?

- Нямам нищо против силикона, стига да е естетически красиво направен. За съжаление обаче модата на всичко прекомерно продължава да вилнее у нас. Отдавна не е на мода да си с много силикон в гърдите и с огромни екстеншъни, но у нас всичко е криворазбрано. Лично аз не харесвам и не одобрявам подобни демонстрации, но след като на някой му допада, да се показва колкото иска. Иначе не съм против хирургическите интервенции - и за мъже, и за жени. Няма лошо да коригираш нещо по себе си, стига да не изглежда извратено и прекалено. В световен мащаб естествената красота е много по-ценна от изкуствено сътворената хубост. При мен например се случи така, че след „Сървайвър“ гърдите ми направо изчезнаха и потърсих пластичен хирург за корекция. Отначало исках много кубици и значително по-големи гърди, но докторът ме разубеди. Той се обоснова, че крехкото ми тяло няма да е симетрично, затова го послушах и сложих толкова силикон, колкото той прецени. Доверих му се и не съжалявам! Вече е нормално една жена да поддържа лицето си без бръчки. Но на различни интервенции се подлагат 20-30-годишни жени, така деформират хубавите си черти и после изглеждат като добре поддържани лелки. Най-често „коригират“ ненужно с филъри различни части от лицето си. Или си слагат бомбастично огромни гърди, които стоят напълно изкуствено на младите им тела.

- Как те промени майчинството?

- Станах хипер чувствителна, малко по-страхлива, а сега дори когато шофирам, изпитвам едно вътрешно безпокойство - страх ме е заради сина ми Никола, който почти през цялото време е с мен. А и с годините е нормално човек да улегне. Като по-млада бях доста по-дръзка, карах по-безразсъдно. А сега на първо място е той, искам аз да си го гледам и да му дам цялата си обич, да му дам всичко, за да израсне един добър човек със силна психика. Ежедневието ми сега - това е Никола. Когато е на детска градина, имам време за моите конкурси, събития и ежедневна работа, защото не мога да стоя така. Но единствената ми мечта е да се наспя!

Снимка: Костадин Кръстев-Коко