Брат Прошек се среща с Левски

Иво АНГЕЛОВ

Чуете ли за братя Прошек, със сигурност веднага се сещате за прословутата им пивоварна в центъра на София.

Чехите Иржи и Теодор напускат родната си страна и пристигат у нас. Приемат България като своята втора родина и имат изключителен принос за развитието на следосвобожденска България. Уви, за впечатляващото им дело се знае твърде малко, макар да са строителите на емблематични обекти в София и страната, общественици и борци за свободна България. За наша чест тази седмица беше открит техен паметник. Мястото на скулптурата не е случайно - ул. "Сан Стефано", но за това малко по-късно.

Иржи Прошек е роден през 1847 г. в градеца Бероун до Прага в семейство на обущар. Записва землемерно инженерство и строителство в Кралевската чешка политехника и в 1869 г. се дипломира с титлата инженер. След завършване на висшето си образование през 1871 г. се отправя към България, където започва работа по изграждането на железопътната линия на барон Хирш.

Богдан Прошек е роден през 1858 година, а 20 години по-късно идва у нас, където брат му вече се е установил. Двамата имат по още едно име, които звучат далеч по-българско - съответно Георги и Богдан.

При идването си Иржи се установява в село Алмалии (дн. Ябълково, Хасковско). Там е заедно с други чешки и полски инженери, които работят по железницата и се сближава с ръководителите на местния таен революционен комитет. Основава Славянски дом, училище и читалище. В селото Прошек се запознава с Васил Левски и животът му се преобръща. Чехът изгаря по идеята за освобождението на България. Иржи започва да доставя оръжие под прикритието, че е необходимо за охраната на железопътната линия, и пренася тайно революционната поща на комитетите.
В Руско-турската война заминава за Одрин заедно със свои приятели, демонтира към 200 м жп релси и ги хвърля в река Марица. Така проваля преминаването на турските военни ешелони и облекчава изхода на битката при Шипка. Pазкрит от турските власти, Иржи Прошек е осъден на смърт, но успява да избяга в Букурещ, където работи като преводач на руската армия. За приноса в освобождението на България получава високите отличия - орден "Св. Александър Невски" I ст. и златна сабя.
След Освобождението с брат му имат огромен принос за развитието на София.
Иржи (Георги) става архитект в общината (1879-1881 г.) и работи върху първия градоустройствен план на града. Също така е и първият стенограф на Народното събрание. По-късно е главен инженер на Дирекцията на обществените сгради (1881-1885 г.). Участва в инициирането и изграждането на паметника на Васил Левски, на построения в памет на обесените от турците софийски книжари Лъвов мост и на Орлов мост, където са посрещнати заточениците от Диарбекир, строи първата софийска жп гара, която е най-внушителната на Балканите. Заедно с брат си Богдан основава през 1879 г. първата печатница в София, първата фабрика за тухли, поставят първия асансьор в България.

Най-популярното им дело е откриването през 1884 г. на пивоварна "Прошек". По това време това е най-голямата постройка в града, както и първата електрифицирана сграда в България със собствен генератор. По време на балове в двореца са прекарвали електричество от фабриката. Пивоварната е разположена на централната софийска ул. "Сан Стефано". Именно затова и сега там сега е скулптурата им - двамата са седнали на маса и пият бира. Братята издигат и две кооперации на улицата. Kатолическата църква "Свети Франциск" в София също е тяхно дело.

Прошек проучват находища на мрамор в страната и съставят карта. Също така организират производството на тухли в софийското село Долни Богров, като така осигуряват материали за строителството на бирената фабрика. През социализма пивоварната е национализирана и преместена в Горубляне. Старата сграда остава на оригиналното си място до 2005 г., когато е съборена.

Като връх на строителната дейност на Георги Прошек се смята строежът на пристанището във Варна. За зла беда свлачище го срутва. Чехът не може да понесе поражението и получава инфаркт. Умира в София на 58 години. Погребан е в семейната гробница, парцел  №16 на Централните софийски католически гробища. Само един месец по-късно умира и Богдан от мъка по брат си. По това време е едва на 47 години.

С делото си обаче братя Прошек остават безсмъртни! Макар да са известни повече с пивоварната си, отколкото с развитието на свободна България.