Дъщерята на Баш майстора Кирил Господинов - Весела: Татко сам се уби!

Калоянчев и Тодор Колев го предадоха

КОЯ Е ТЯ?

Весела Господинова е завършила немска филология и НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на Стефан Данаилов. Дъщеря е на актьора Кирил Господинов. В момента се занимава с бизнес. Има две деца - Вивиан и Кирил. Те носят имената на баща й, защото съпругът й Даниел решава да вземе нейната фамилия - Господинова. Весела се е занимавала и с журналистика, а с днешна дата пише книга за Кирил Господинов, която скоро ще види бял свят.

- Весела, другия месец стават 15 години от кончината на баща ви - Кирил Господинов. Забравен ли е той днес?

- Категорично не. Това е и причината, заради която искам да издам книгата за него - „Баща ми – Баш майсторът“. Всекидневно отговарям на хиляди питания на негови фенове във фейсбук кога ще издам биографията му. Идеята тръгна от създаването на восъчна фигура на баща ми в музея във Варна. Цветан Атанасов, собственикът, беше събрал восъчни фигури на емблематичните имена от старите български филми и на откриването видях толкова много любов от страна на феновете към татко. Така реших, че е дошло времето да напиша книгата. Тя е във вид на разказ и интервюта от неговите архиви, съпроводени с вметки от мен. Всъщност аз съм негово късно родено дете, той е бил на 45 г., когато съм се родила, а брат ми, който е от друга жена, е много по-голям от мен.

- Как баща ви се запозна с майка ви - проф. Мирослава Кортенска?

- Първата жена на баща ми е била ученическата му любов. А с майка ми се запознават по-късно. Било е любов от пръв поглед, разликата им е 20 години. Тогава татко вече е направил ролята на Баш майстора, известен е, а майка ми заминавала на специализация в Москва. Той се влюбва до полуда в нея и отива да й предложи брак чак в Русия. Кани руския актьор Армен Джигарханян за кум. Родителите ми сключват брак в посолството на България в Москва при минус 40 градуса. Имам една снимка, на която мама е с една българска носия, под която се вижда пуловер, много забавна сватба. Три години след нея чичо Армен дойде у нас и стана мой кръстник. И до ден днешен имам силна връзка с него. За съжаление нашите се развеждат след малко повече от две години любов. Баща ми обаче никога не ме остави, грижеше се много за мен, макар да ми липсваше присъствието му.

- Той не е давал много интервюта, откъде взехте архива му?

- Събрала съм всичко, което е говорил пред медиите, плюс спомените му и много снимки. 2003 година, когато той почина, филмовият център „Бояна“ беше разграбен - целият архив, както и много филми. Съвсем малка част остана в БНТ. А баща ми беше човек с над 47 филма зад гърба си. Архивът на една държава се стопи и на никого не му пука. За съжаление това е държавата ни.

- Държавните мъже обичаха ли го?

- Абсурд. Това е най-голямата ми болка. Моят свят се разруши през 1994 г., когато татко реши да се самопенсионира по собствено желание от Театър „София“ и да замине за Варна. Това го уби. Един актьор умира, когато спре да играе. Помня как ми казваше: „Весче, като стане 18,50 ч., почва да ми трепери сърчицето и това не може още да спре години след като вече не играя на сцената“. А те спектаклите им нали започват в 19 часа. Татко се отдръпна от театъра, защото имаше чувство за справедливост и самокритичност. Споделяше ми: „Изиграл съм стотици роли и сега млади режисьори да ме карат да минавам по сцената на кастинги - няма да стане. Каквото има, аз съм се доказал, изиграл съм го, ще дам път на младите“. Никой в театъра не можа да повява, че той го направи. А беше в разцвета на силите си - на 60 години, но мислеше, че може да живее без театър. Но не можа. Сам се уби. Отиде си забравен от държавата и не усети любовта на хората. Взимаше 130 лева пенсия и ядеше хляб и сирене, умираше от глад. Аз тогава завършвах средното си образование и нищо не можех да направя. Брат ми му помагаше много, но това непризнаване го съсипа, уби го, отиде си по особено мъчителен начин - беден и тъжен. И знаете ли, три години след кончината на баща ми аз получих една сума от сдружение „Филмартист“, което изплаща авторските права от филмови продукции в България. Казах си: „Толкова ли нямаше кой да се обади на татко и да му каже, че има едни 200 лева, които му се полагат, а той умря в мизерия!“. И просто не поисках сумата. Тя била от авторски права по 40 лева за главни роли, ставка, непроменяна от 1999 г. И нищо не можеш да направиш срещу системата.

- Някой от колегите му не подкрепи ли баща ви?

- Не, те през годините го предаваха, какво остава да го подкрепят. Макар че имаше и хора от „неговата кръв“. Малко преди кончината си той казал пред биографа си Красимир Машев, че напуснал Сатирата заради Георги Калоянчев. Тогава той колел и бесел в театъра в качеството си на партиен секретар и приближен до Тодор Живков. Нарича го „деспот“ и „партиен шут“. Татко не успя да преживее и „убитите“ от Калата таланти на поне петима артисти, един от които е Филип Трифонов. Затова си тръгна от Сатирата след изиграни четири роли там и отиде в Театър „София“. Той не позволи талантът му да бъде смачкан от Калоянчев и Тодор Колев.

- И Тодор Колев?

- Да, с него бяха много близки. Дори имам подарък една бейзболна шапка от Америка от Тодор Колев. Тримата - татко, Ваня Цветкова и Тодор, играха 500 пъти „Човекоядката“ в Театър „София“, много се обичаха, но когато се доказа, че Адама е бил агент на ДС, татко се дръпна от него. В архива казва, че Тодор щял и партиен член да стане, ако не били дошли „промените“. С Константин Коцев също си отиде приятелството им, защото влязъл в редиците на партията и станал „роб на парите“ според татко.

- Да не е бил притиснат Тодор Колев, за да стане агент на ДС?

- А как баща ми успя да не топи колеги и приятели? Той също има деца! Никога не съм вярвала, че не можеш да кажеш „не“ на ДС. Но силата на таланта плаши малкия човек. Тази формулировка съм си я взела от Цветана Манева. Знаете ли, най-добрите приятели на татко бяха жени - Леда Тасева, Невена Коканова. С Невена имат изключително приятелство. Двамата кандидатстват във ВИТИЗ и проф. Филипов им казва, че не са подготвени, изпратил ги в Ямболския театър за една година и заживяват там в таванско помещение на пържени яйца, защото нямат пари. После се връщат, кандидатстват и Филипов взима баща ми, но Венчето не. Татко разказва, че след това Коканова се среща с Людмил Кирков и той й помага в кариерата. Тогава се движела с волга от киноцентъра. Карат я пред ВИТИЗ, тя известна, но пак я късат във ВИТИЗ. А тя узряла актриса, можеща. И на четвъртия път пак я късат, а тя: „Ами вече и аз не ви искам, няма да кандидатствам повече“.

- През годините виждали ли сте се с децата на Калата, на Коцев, на Тодор Колев?

- Да, на тази среща във восъчния музей на фигурите. Стана ми много мило, Ивайло Калоянчев дойде с децата си, както и останалите. Прегърнахме се. И си казах - всичко това, което се е случило между татко и останалите, няма значение. Вярвам, че с всяко поколение хората стават по-добри.

- А баща ви никога ли не се възползва от Тодор Живков, знае се, че той е раздавал апартаменти на доста артисти?

- Никога, той живееше под наем, нямаше врати на стаите, имаше перденца. И скъпа кола не е имал. Нищо. Често ме питат как е останал толкова чист по това време? Мисля, че е защото е бил приятел с Армен Джигарханян и получаваше лично списанието „Огоньок“ от Москва в гримьорната си. Армен беше любимец в Русия, това ги е спирало сигурно. Защото баща ми е човек от село и винаги каквото му беше на ума, му беше на устата. Така си е печелил не само приятелства.

- Коя беше любимата роля на баща ви?

- В „Шведските крале“, където играе гларус, който лесно сваля жените. Голям любовчия е и в живота. До последния си дъх имаше приятелка актриса от Добрич - Емилия, много хубава жена. Не са го намерили с нея, както се пише, а го намерихме сам. На последната ни среща ми каза, че иска да го погребем в гроба на баба ми Елена, майка му. След това проф. Чапкънов направи много хубава паметна плоча на гроба му, а Стефан Данаилов като министър на културата създаде читалище „Кирил Господинов“, единствено кръстено на съвременна личност. Оборудвахме го с големи постери с негови филми, Ламбо подари и паметна плоча там. Намира се в село Гроздьово, Варненско.

- Вярно ли е, че Леа Иванова е била влюбена в баща ви?

- Татко беше влюбен в нея, може и тя в него. Срещат се, когато той е водещ на абитуриентски бал, а тя пее там. Магнетично е било според баща ми - минали са флуиди между тях. Но не е имало възможност увлечението да стане връзка.

- А кой беше най-добрият приятел на баща ви?

- Иван Иванов, който му посвети стихосбирка. Той бе от „неговата“ кръв. Единствен Иван отказа да играе ролята на Ромео, защото не харесваше прочита на режисьора, който го бе поканил. Други приятели му бяха Ивайло Герасков, Ириней Константинов, Милена Живкова. Милен Пенев също беше от неговата порода. Той умря на една пейка пред Пазарджишкия театър, защото не му даваха роли. Изигра Христо Ботев във филма на Никола Корабов, наскоро го даваха по телевизията. Убийствата, както ги наричам по наше време, не са само с пистолет, те могат да бъдат много по-коравосърдечни, да те унищожат психически, както стана в този случай, както стана и с баща ми.

- Как решихте да кандидатствате във ВИТИЗ?

- От страната на майка ми аз съм пето поколение актриса. Когато татко се отказа от театъра, аз записах немска филология, след това заминах за Германия и дълго се лутах какво искам да правя. Върнах се и реших - ще ставам актриса. И той почна да ме подготвя, но беше много критичен - все ми намираше дефекти. Приеха ме в класа на Ламбо, но не защото съм дъщеря на Кирил Господинов. Мастера не е такъв човек. В някакъв момент обаче си помислих, че всички ще решат, че съм връзкарка, и това беше крахът на моята кариера. После започнах да се занимавам с бизнес. И не съжалявам с днешна дата.

- Имате съпруг и две деца, разкажете за тях.

- Мъжът ми Даниел Иванов Иванов осъществи една моя мечта - да имам син и той да се казва като татко - Кирил Господинов. Даниел взе фамилията ми и детето така се казва. Имам и дъщеря Вивиан, която кръстих на мен, така ми викаха през студентските години. А иначе вчера станаха 10 години откакто имам брак с този прекрасен човек до мен.

- Случвало ли ви се е някой „да ви скрои шапката“ като във филма „Баш майстора“?

- Ооо, да, разбира се. Преди две години строих къща и на няколко пъти ми направиха същия номер като от филма. Взеха капаро строителите и не се явиха на работа! Идваше ми да им кажа: „Абе, вие не знаете ли коя съм аз, дъщерята на Баш майстора, не ми продавайте тези номерца“. (Смее се.) Е, изгорях с 900 лева, много се ядосвах няколко месеца и накрая се успокоих. Но така стоят нещата у нас.

Весела Господинова търси спонсори за книгата си. Желаещи да го направят може да се свържат с редакцията.