Директорът на Народния театър Мариус Донкин: Стоян Алексиев не е дискриминиран

Публикувана: 25.04.2018, 18:00 3648 Автор: Лили Ангелова

Деян Донков ще играе Калигула пред театъра

Кой е той

Роден е във Варна на 13 февруари 1950 г. През 1971 г. завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Актьорско майсторство". Започва да играе в трупите на Драматичния театър в Пловдив и Театър "София". След 1979 г. се мести в Народния театър "Иван Вазов". Играл е в много спектакли. Ролята му в моноспектакъла "Господин Ибрахим и цветята на Корана" му носи наградите "Кристален ангел" на фестивала "Видлуння" в Украйна, Голямата награда на "Албамонофест" в Албания и Gran Prix на IХ международен фестивал на монодрамата в Битоля, Македония. Играе в редица телевизионни и кинопродукции. От лятото на 2016 г. е директор на Народния театър.

- Г-н Донкин, продължава ли и тази година инициативата "Театър пред театъра"?

- Да. Тази година той е от 30 юни до 8 юли. На 30 юни Народният театър съвместно със Столична община канят публиката на концерта-спектакъл "България - благословена земя" с участието на певци и актьори, режисирани от Борис Радев, плюс ансамбъл "Българе". Достъпът до събитието, което е част от закриващата програма за финала на българското европредседателство, ще е свободен, но желаещите трябва да се снабдят с покана с място. Поканите ще могат да се получат на касите на Народния театър, като местата са ограничени. На 1 и 2 юли зрителите ще могат да видят хитовия спектакъл "Калигула" с номинирания за наградата "Аскеер" Деян Донков. Представлението ще се играе със субтитри на английски език, за да даде възможности и на чуждестранните жители и гости на София да се насладят на майсторското изпълнение на актьорите, режисирани от Диана Добрева. Спектакълът ще се играе и в Пловдив на 10 септември на сцената на Античния театър, като слага началото на фестивала "Сцена на кръстопът".

На 4 и 5 юли Народният театър кани зрителите на друг свой хит на открито - "Животът е прекрасен" на режисьора Александър Морфов, а на 6 юли е ред на "Сако от велур" на режисьора Бойко Богданов. За първи път в историята на "Театър пред театъра" отваряме символично вратите си и за гостуващи трупи. Началото е с Театър „София“, който ще покаже свой спектакъл на 3 юли. Това ще е представлението "Г-жа министершата" с Лилия Маравиля. На 7 юли пък Театър „Българска армия“ ще отбележи на сцената под звездите стотното представление на "Швейк" от режисьора Бина Харалампиева. Последния ден - 8 юли, ще се играе спектакълът хепънинг "Опит за летене" от Йордан Радичков, режисиран от Стоян Радев. В него ще участват 12 актьори мъже плюс единствената жена - Мария Каварджикова. Иначе всички спектакли са с начален час 21,30 ч., а билетите с цени от 10, 15, 20, 25 и 30 лв. вече са в продажба. От днес те ще могат да се закупят освен на касите на Народния театър и онлайн на сайта, както и в мрежата на основния партньор на събитието - „Изипей“.

- Миналата година зрителите бяха повече от 5000. Имаше оплаквания, че сцената е нависоко и на възрастните хора им беше трудно придвижването.

- Тази година е различно. Конструкцията на сцената и трибуните ще е друга, още по-удобна и безопасна и за зрители, и за актьори. Освен че ще бъде наполовина по-ниска, трибуната ще има и коридор за достъп по средата, и ще разполага с точно 1127 места. Предвидено е и пространство за достъп на хора с увреждания. Сцената на открито ще бъде широка 14 и дълбока 12 метра и ще се издига на 90 см от земята. Освен всичко тази година имаме и специално създадено ново лого, дело на художник-дизайнера на театъра Янина Петрова. Ще има и много изненади за зрителите в хода на самата кампанията.

- Как избрахте какво да включите в "Театър пред театъра"?

- Изборът не е труден по простата причина, че в Народния театър тази година има доста премиери, като качеството е голямо. До Нова година предстоят още седем премиери. Така че нито бройката, нито видът спектакъл за нас е проблем. Проблемът е в това колкото се може спектакълът да е по-близо до обстановката, при която се играе на голямата ни сцена. Изборът е в посока и на това кое би било най-интересно за публиката, защото играта навън като че ли няма нищо общо с това, което спектакълът предизвиква, когато се гледа вътре.

- Ако се случат поройни дъждове като миналата година?

- Тогава си казах, че природата ни пожелава на добър час и да ни върви по вода. Е, малко се престара... (Смее се.) Ще продължим с някой и друг ден повече и ще осъществим програмата.

- Народният театър има много номинации за "Аскеер", това радва ли ви?

- Да, разбира се. Искам да поздравя всички, които са с номинацията за цялостно творчество. Моето дълбоко уважение към големия актьор и приятел Васил Михайлов. Но има и човек, който се върна почти от небитието в театъра и направи такова впечатление, че голяма част от младите колеги казваха: "Това не може да бъде!". Става дума за Мария Стефанова, който 25 години е била извън театъра и се върна в него по изключително професионален начин, а това не може да не бъде оценено. Да, тя има номинация. Но не може обществото ни да преминава мимоходом до хора, които могат да бъдат пример. Те могат да бъдат част от една кауза. Нямаме много такива примери в живота. Номинацията е най-малката оценка за нея. Тя е нещо, което дори би могло да те обиди. Много често ваши колеги ме питат - радвате ли се, че Мария Стефанова се върна. Да, аз стоя в основата на това тя да се върне. Но аз не се радвам, че тя се върна. И знаете ли защо? Откровено споделям. Защото сега се забелязва огромната разликата между големия професионалист и това, което в момента една част от колегите правят. Младите трябва да се учат. И аз това съм го споделял много пъти, особено за липсата на приемственост.

- Спектаклите със Стоян Алексиев отпадат ли и кои, г-н Донкин?

- Още не съм решил до края на сезона. Но пак казвам - за да няма дискусии, обидени и огорчени и да се търси причината някъде другаде, аз издадох заповед и това започна да се реализира - спектаклите, в които намалява зрителският интерес, падат. Има една истина - няма директор, който да иска да свали представления, които вървят. Няма такъв. Това първо. Второ - Стоян Алексиев не е извън театъра. Той е пенсиониран, защото като много други колеги е навършил годините, но той е при нас, така както и голяма част от колегите пенсионери. Стоян Алексиев не е дискриминиран по никакъв начин.

- Вие продължавате ли да сте приятели?

- Аз имам несъгласие с него по някои неща, които той прави. Той, естествено, има несъгласие с неща, които аз правя. Но това е нормално. Трябва да си казваме кривиците, както е казвал Левски, за да можем да намерим истинския път. Но тези спектакли, от които публиката започва да не се интересува, те просто нямат смисъл. То за колегите не е добре - да играеш пред малко публика.