Ето я жената до Петър Дънов!

Савка Керемидчиева му е посветила живота си

Учителя вкарал духа на покойната си майка Добра в нея

Ето я най-близката и любима жена на духовния учител на българите - Петър Дънов! Това е сестра Савка Керемидчиева, сочат записки, събрани от ученичката на великия Учител Маргарита Велева. На 11 юли, ако бе жив, създателят на Бялото братство щеше да навърши 157 години, а само след дни на 19 август - последователите на Дънов ще честват своята Нова година на Рилските езера. По този повод ученици на Учителя от всички краища на света четат молитви на всеки кръгъл час и се молят за добруването на света.

Савка Керемедчиева, най-близката жена на Дънов, е родена на 27 юли 1901 г. и целия си 44-годишен живот посвещава на учението на Учителя и на неговия живот. Двамата са били постоянно заедно, както и в компанията на останалите ученици. Още когато се виждат за първи път, 5-годишното момиченце възкликва: "Откога те чакам!", а Учителя й казва: "Мой верен Аверуни! Три хиляди години не съм те виждал, откакто сме се разделили. Сега се срещаме и виждаме". И двамата започват да си говорят на санскритски. Скоро след тази случка семейството на Савка се премества в София и нейната майка Тереза започва редовно да посещава беседите на Учителя. На 12 години Савка, тайно от родителите си, го посещава: "Вие сте дошъл Учител на Земята и аз искам да се уча при вас", казва детето. Той приема сериозно тази детска молба и й дава задача да чете Евангелието. Савка усилено изучава Библията и Евангелието, знае наизуст стихове от тях. Докато учи в гимназията, Савка редовно посещава беседите на Учителя. Според записките на учениците детето се интересува от всичко - науки, сериозно изучава френология, хиромантия, рисуване, проявява интерес към ирисова диагностика, химия, физика, математика. Във всичко, което е изучавала, тя се е задълбочавала и е търсела основата на нещата.

Савка израства покрай Учителя. През 1920 година, докато следва филология и педагогика в университета, Савка заедно с Елена Андреева и Паша Теодорова са единствените жени в Бялото братство. Те записват всичките му беседи, които остават след това за поколенията. По-късно, през 1924 г., по случай Петровден на Рила тя му поднася специално подготвена от нея книжка - "Свещени думи на Учителя. Привет към ученика", която е подготвила за печат. Това са отговорите на Учителя по зададени от нея въпроси. Въз основа на тези нейни записки след кончината на Петър Дънов се издават втори и трети том на "Свещени думи на Учителя" от Борис Николов и други ученици на Дънов.

Според спомените на Савка Учителя е споделял, че като дете е бил много тормозен от непрекъснатите караници и разправии между майка му и баща му. Майка му почива и я погребват на село и в деня на погребението Дънов идва, макар че не са го предупредили. Знаел, че ще си замине. После, по времето на школата 1922-1944 г., Учителя "вкарал" духа на майка си в Савка Керемидчиева и се обръщал към нея с името "Добра" - на майка му.

Много са чудесата, които се случват по спомените на учениците на Дънов с него и Савка. Веднъж тя отива сама на Витоша. От Симеоново нагоре към горския дом. Пътеката минава през гъста гора и както върви, пада мъгла и тя се обърква. Обръща се с молба към Учителя за помощ. По време на молитвата си в гората чува зад себе си стъпки и вижда Учителя, който се приближава към нея. Тя се затичва и му целува ръка. Той казва: "Какво стана? Позабърка ли се? Ела след мене." След малко излизат на пътеката. Учителя посочва с ръка надолу и казва: "Върви оттука." Тя тръгва надолу, но когато се обръща и поглежда назад, Учителя го няма. Връща се в София и влиза в салона. Там е той, заобиколен от приятели. Той се обръща, поглежда я и се усмихва.

Савка винаги е молела Учителя да й дава духовни задачи. Цели 20-30 години тя е била в непрекъснати наряди с Учителя, казвала е формули и молитви и е изучавала Словото. Често е била на пълен пост по десет дни и до седмия ден е работела. Имала е и духовни опитности. Например, когато е ослепяла, тя се е лекувала със стихове от Евангелието и с "Добрата молитва", като 7 дни е ставала на всеки кръгъл час, дори и през нощта, за да се моли. Учителя й е дал как да използва Евангелието, Завета на цветните лъчи, спектъра. Веднъж пък, на път за Мусала, Учителя съобщава на групата: "Аз и Савка отиваме на астралната Мусала!" И двамата изчезват от очите им. Всички са насядали около Мусаленското езеро до хижата и виждат как те изчезват за един час и после пак се появяват пред тях. Там Учителя откъснал едно синьо цвете и го дал на Савка. Така тя се върнала в ръка с едно синьо цвете. Къде е тая астрална Мусала, никой не е разбирал. Въпреки че са били много близки, Петър Дънов е подлагал на много изпити Савка. Той я е съветвал как да се държи с хората около себе си, как да приема техните отношения, дори как и какво да облича, защото нищо от външния живот на един ученик не е без значение. Учителя й дава едни мъжки износени обувки с черен ластик отстрани, които тя да носи при различни случаи из града. Разбира се, тя станала за присмех. Тълкуванията са били различни. Тя обаче понасяла подигравките на околните и продължавала да ги носи с мълчание и търпение. В школата кокетството е било изключено. Веднъж тя била облечена с бледосиня копринена рокля. Учителя направил някакъв намек за тази дреха, при която се изтъквала нейната женственост. Тя взела роклята, поляла я с газ и я запалила. Обаче какво е нейното изумление, когато изважда роклята от печката - тя се оказала здрава, само газта изгоряла. Но повече не я е облякла. При друг случай тя имала рокля с малки бродирани черни цветенца. При изказванията, които Учителя направил, тя разпаря всички цветенца с игла и роклята става чисто бяла.

Специална мисия

През 1942 г., в разгара на Втората световна война, Савка Керемидчиева заминава за Латвия със специална мисия. Учителя я изпраща с думите: "Помни, ти сега си светия, сестрите и братята в твоето лице ще приемат Учителя, ще ти целуват ръка и от мое име ти ще им говориш." Тя оправдала неговото поръчение, а след завръщането й в България на латвийците са се дали много големи изпитания. Някои от тях са загинали, но всеки един от тях е носел нещо топло и мъдро, предадено от Учителя чрез Савка. Освен всичко Дънов правил опити с ученичката си чрез предаване на мисли от разстояние. Така тя изнесла в Латвия четири беседи. Савка Керемидчиева си заминава пет месеца след Учителя - изпълнила своята роля като истински ученик - с любов и всеотдайност. Последните й думи са: "Учителят ми каза: "Твърда ще бъдеш като земята, подвижна като водата, бърза като въздуха и лъчезарна като светлината. Да, такава бях".