Съотборникът на железния защитник от САЩ '94 Ивайло Андонов: Трифон си отиде с усмивка

Няколко дни преди смъртта му прекарахме цяла нощ на весела сбирка, нямаше лошо предчувствие

На днешния ден железният български защитник Трифон Иванов трябваше да навърши 56 години. Той напусна този свят преди пет години и половина, покосен от масивен инфаркт. До последно Трифон е бил с усмивка на лицето. Това разкри пред "България Днес" един от неговите съотборници от великата Пенева чета, които достигнаха до бронзовите медали на световното първенство в САЩ 1994 г.

Трифон и емблематичният нападател Ивайло Андонов седят на една маса, забавляват се, смеят се, хапват и пийват. Това се случва само няколко дни преди фаталния инцидент, погубил легендарния ни футболист. Тогава Иванов по никакъв начин не проявява признаци, че ще се случи нещо лошо. Дори напротив - Туньо е в стихията си като майтапчия №1 и душа на компанията.

"Играх с Трифон в ЦСКА през 1992 година и после през 1997-98 година, в националния отбор също. Аз си имам изграден образ за него. Който му беше близък и приятел, имаше с него една постоянна величина на отношенията. Ако днес е зает с нещо, само ще ти кимне и ще се знае, че всичко е окей. Много смях имаше с него", връща спомените си Ивайло Андонов, който през август ще празнува 54-годишнина. Той ръководи собствена футболна школа за млади таланти "Пирин 2001" в родния си Благоевград.

За страховитата визия на Туньо се носят легенди, а в Германия още плашат децата с него, ако не искат да заспят. А ето как е действал видът му дори и в нашия лагер:

"Лъчо Танев, Краси Безински, Трифон и аз сме на подготовка в Сандански. Вечеряме четиримата на една маса, а аз само се бъзиках с него: "От тоя твой страшен поглед не мога да ям. Ще отслабна!". Трифон винаги се намесваше с 1-2 думи, когато има конфликт между по-големи в йерархията личности в националния отбор. "Давайте да вършим работа", казваше и успяваше да усмирява нещата", връща спомените си Андонов. Последната им среща остава паметна за него.

"Десетина дни преди фаталната случка на 13 февруари 2016 година бяхме заедно с Трифон. Цяла нощ прекарахме. Това беше една сбирка в Пловдив на Аматьорската лига. Трифон беше шеф на Зоналния съвет във Велико Търново. Много бързо влезе в час с тази работа и видя къде са проблемите, въпреки че не е администратор по природа. Отиваше на място, парираше, решаваше конфликтните ситуации. Можеше да бъде полезен в тази сфера. Като си бил на едно ниво, разнищваш и виждаш. Въпросът е да имаш мирогледа, той се формира с дълги години. Затова и в световен план се залага на такива рутинирани хора. Трябваше да се разделим с Трифон именно в тази дълга нощ. Беше веселяк до последно. Никакво лошо предчувствие не е имал тогава. Отиде си с усмивката. Трифон беше бохем и в мисленето", категоричен е легендата на "Пирин" и ЦСКА. "Хубаво е, че отбелязаха паметта му дори в Швеция, когато играхме там демонстративния мач между бившите национали на двете страни през октомври 2016 година.", казва още Андонов.

Иначе за майтапите и шегите на Туньо се носят пословични легенди. Част от тях са разказани в книгата "Трифон Иванов - Железния - биография на една вечна легенда" на книгоиздателска къща "Труд".

През цялата си кариера Трифон не е от най-стриктните в спазването на дисциплината, а за либералния режим по време на лагерите с националния отбор на Димитър Пенев се говори често. Но понякога дори на Стратега му идва в повече. Веднъж Пената решава да изчака във фоайето на хотела Трифон, който е излязъл без разрешение. Със селекционера е и администраторът на отбора Сашо Динев. Вместо да се шмугне тайно в стаята си, Трифон се промъква бавно-бавно зад гърба на старшията Пенев и го стряска с думите: "Ку-ку!". Е как да му се разсърди човек на Трифон?

Майката на Туньо: Добре съм!

"България Днес" се свърза с леля Маринка, майката на Трифон Иванов, която увери, че се чувства добре.

"Щом мога да се обслужвам сама, значи всичко е наред", казва тя. Възрастната жена живее сама във Велико Търново. Всеки уикенд едната й дъщеря и сестра на Трифон я взема на къщата в град Дебелец. През останалите дни леля Маринка общува най-вече с комшийките от блока си.

"Винаги когато има някаква дата, свързана с Трифон, е тъжно. Приемам го тежко. Вероятно когато седнем на масата довечера, ще поговорим за него", промълви още леля Маринка. Туньо има две дъщери - Галина и Марина, които от дълги години живеят със семействата си в Германия. Има и още една по-малка, която живее в България.

Те също не пропускат да се чуят често със своята баба от Велико Търново.