Габриел от "Румънецът чисти България": Не съм герой, искам да живея на чисто

Габриел е от Румъния и е женен за българка, с която имат две момчета близнаци. Едно от децата е с церебрална парализа. Именно покрай физиотерапия на момченцето Габриел забелязва мръсотията и започва да чисти. Следват нови места, които облагородява, и споделя кадрите в социалните мрежи. Историите му вдъхновяват десетки хора, които следват примера му и започват да чистят занемарени места.

- Габриел, от колко време се занимавате с каузата да почиствате България и как се роди идеята да го правите?

- Първата ми такава акция беше през март 2023 г. в София, когато бяхме тук за една седмица. Нашето семейство живее в Лондон, но около три месеца в годината идваме в България за частна физиотерапия, защото един от нашите близнаци (на 6 години и половина) получи инсулт, още докато беше в корема на майка си. Преди пет години се отказах от работа, за да мога да се грижа за него, тъй като има церебрална парализа и на тази възраст все още не може да ходи.

Докато чаках пред центъра за физиотерапия в Студентски град, видях една малка градска горичка между два ресторанта и студентските общежития. Реших да го почистя, за да направя нещо полезно през времето, в което чакам. Чистих четири дни по три часа на ден, а в петък - защото исках да завърша това, което съм започнал, с уговорката на жена ми останах шест часа. Само в петъчния ден събрах 25 големи черни чувала с боклук, 4 стола, 2 матрака и, иронично, една чисто нова метла.

Няколко месеца по-късно, през юли, се върнахме в България - този път във Варна, за да посетим лелята на жена ми. Аз и синът ми Дими отидохме зад блока, за да може той да си поиграе, но пясъчникът беше пълен с обрасли храсти, около 30-40 см високи. Когато го видях как сочи с пръст към пясъка, защото искаше да играе там, нещо се случи вътре в мен и си обещах - и на него, и на себе си, че трябва да направя нещо по въпроса.

И почистих тази площадка. Един човек от квартала, Борислав, също ми помогна. Оттогава съм почистил стотици места - от малки действия, които отнемат само няколко минути, до по-големи инициативи, които са продължавали до три седмици и са събирали до 35 души, както например в квартал "Хиподрума" в София.

- Кои са най-странните места, които сте почиствали?

- Пред една болница в София, точно до входа, имаше кошче за боклук, което постоянно преливаше. Две бетонни саксии бяха превърнати в импровизирани кошове за боклук, въпреки че само на около 15 метра имаше шест големи контейнера за отпадъци.

- Може ли да кажете колко тона боклук сте изхвърлилш или колко декара пространства сте почистили?

- Мога да кажа, че в квартал "Хиподрума" събрахме около 10 кубични метра трева и пръст. Обикновено на една детска площадка се събират около 10 големи чувала от тази смес. Но имах и места, като например в "Младост", където събрах около 100 големи чувала с пръст и трева. Когато е възможно, ги разстилам наоколо, за да запълня дупки. Ако това не е възможно, се свързвам с местните власти, за да дойдат и да ги извозят.

- Срещате ли разбиране от хората за акциите ви и получавате ли поздравления?

- Да, мога да кажа, че 99% от хората, с които съм общувал, харесват това, което правя, и оценяват примера, който давам. Някои от тях дори запретват ръкави и се включват да помогнат.

- Много хора си казват, че е похвално румънец да чисти България, но е срамно, че българите не го правят. Какво е вашето мнение?

- Любовта към родината не трябва да се показва само на 3 март, а през цялата година. Колкото по-голямо е знамето, което развяваш, толкова по-малки са делата, които вършиш.

- Чувствате ли се като съвременен герой?

- Не. Но съм наясно със своята популярност. Освен страницата ми "Румънецът Чисти България" имам и фейсбук група "Преди и След", в която насърчавам хората да споделят свои подобни доброволчески действия.

- Как избирате местата, които да почистите?

- Това изобщо не е трудно. Нужно е само да се разходя из квартала. Но основно се фокусирам върху детските площадки и градинките между блоковете.

- Разкажете за битката на детето си с церебралната парализа и как може да ви се помогне за лечението.

- Публикувам вече почти 3 години, но едва преди 5 месеца казах на последователите си как могат финансово да подкрепят инициативата ми. Тази подкрепа ми помага да покривам разходите по почистванията, както и част от разходите за частната рехабилитация на сина ни Дими, които са над 2000 евро на месец, тъй като той все още не може да ходи, но прави напредък. Ако съм в София и искам да отида да чистя във Варна през уикенда, са нужни средства за транспорт, две нощувки в хотел, храна и други разходи. В социалните ми мрежи, точно под името ми "Румънецът Чисти България" хората могат да намерят линкове как да подкрепят инициативата - например с 1 евро на месец или с еднократни дарения, ако харесват това, което правя. Моята инициатива е независима. Не съм и няма да бъда ангажиран с политика. Всъщност отказах сътрудничество на български политически партии, които искаха да правим съвместни кампании за почистване.

- Споделете за живота си в Румъния и в България - нещата, които ви впечатляват, и нещата, които смятате, че трябва да се променят.

- Това, което харесвам в Румъния и България, е, че хората ти казват нещата директно в лицето, когато искат да кажат нещо, без да се крият зад фалшиви усмивки. Също така, ако искаме да живеем в по-добро общество, трябва да бъдем в партньорство с местните власти. А това означава и ние активно да участваме през годината, например като се грижим и почистваме пространството пред блока, в който живеем. Можете ли да си представите Христо Ботев да каже: "Аз си плащам данъците, това не е моя отговорност?".

- Защо е важно добрите дела да се показват публично?

- Важно е да показваме добрите си дела, защото живеем в общество, в което част от масовите медии и социалните мрежи избират да популяризират съмнително поведение, което в никакъв случай не може да бъде добър пример за нашите деца.