Преброяваме се от век и половина

От 1985 г. до днес населението намалява 

8-милионният българин се ражда на 2 април 1962 г. 

Преди близо 150 години започват преброяванията на населението у нас.

В момента такова отново се провежда, но започна с фалстарт. Електронното попълване на данни, което трябва да продължи до 17 септември, е затруднено заради технически проблеми със сайта. След тази дата преброители тръгват по домовете, за да направят цялостна оценка на хората у нас.

Началото на преброяванията на населението в България е поставено със закон от 13 декември 1880 г. Документът е за общото преброяване на народа в Княжество България на 1 януари 1881 година (в някои източници датата е 31 декември 1880 година). Данните показват, че населението на страната е 2 007 919 души души, от тях 1 027 803 (51%) са мъже и 980 116 (49%) са жени.

Градът с най-много жители е Русе - 26 163 души, следват от Варна (24 555) и Шумен (23 093). София е едва на четвърто място с 20 501 жители.

Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. е основателна причина за провеждането на второто преброяване на населението към 31 декември 1887 година. Общият брой на хората вече е 3 154 375 - 1 605 389 (50,9%) мъже и 1 548 986 души (49,1%) жени. Данни показват, че селското население е 82%, докато градското едва 18 на сто.

В края на XIX век Международният статистически институт одобрява набор от правила за провеждане на преброяване на населението и представяне на резултатите. Тези правила са в основата на приетия от Деветото народно събрание през 1897 г. специален Закон за преброяване на населението, сградите и домашния добитък в Княжество България. В съответствие с този закон се извършват четвъртото преброяване, проведено към 31 декември 1900 г., и преброяванията през първата половина на ХХ век.

Постепенно се създава практика преброяванията да отразяват значителните политически и социално-икономически промени в страната. Обявяването на независимостта на България през 1908 г. е последвано от преброяване през 1910 година. През 1920 и 1946 г., след края на двете световни войни, също се провеждат преброявания на населението и жилищния фонд.

През 1906 г. хората у нас за пръв път минават границата от 4 милиона души, като мъжете са с около 80 000 повече от жените.

През периода 1910 - 1920 г. България понася физическа загуба на население. Около 140 000 загинали във войните (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна), предимно в репродуктивна възраст. А около 276 000 жители на Южна Добруджа преминават в територията на Румъния и още на Западните покрайнини, които преминават в Сърбия.

Приема се, че, загубвайки територии по време на Междусъюзническата и Първата световна война, към България се насочват около 350 000 бежанци. Знае се, че голяма част от бежанците от Беломорска и Одринска Тракия се връщат по родните си места след първата вълна, след което отново имигрират в България към 1923 г.

През 1927 г. вече сме над 5 милиона, а седем години по-късно преброяването показва, че сме преминали границата от 6 млн. души. През социализма се наблюдава най-голям ръст на населението. На 1 декември 1956 г. за първи път семейството става единица на наблюдение. Преброява се жилищният фонд, без да се преброяват стопанските сгради.

През 60-те години на миналия век всеки девет минути в България се раждало по едно бебе. Прости сметки показват, че през 1962 година страната ни ще се сдобие с 8-милионния си гражданин. Това е Емил Хаджиев, който се ражда на 2 април и в продължение на 24 часа фотографи не спират да снимат него и майка му.

Върхът е достигнат на 4 декември 1985 г., когато става ясно, че населението ни е 8 948 649 души - мъже - 4 433 302 (49,5%) мъже и 4 515 347 души (50,5%) жени. Говори се, че ще се роди 9-милионният българин. Но това не се случва никога, защото от този момент до ден днешен населението на България започва да намалява.

През 1992 г. сме 8 487 317 души, но в началото на новия век падаме под 8 милиона - 7 932 984. Последното засега преброяване през 2011 г. показва, че сме 7 364 570 души. Най-лошите прогнози сочат, че вече сме под 7 милиона, което ще ни върне десетилетия назад.

Три основни етапа

Естественият прираст в България има три важни периода.

Първият (1892 - 1910 г.) е на укрепване на Третата българска държава, преобладаване на селското население в България и като цяло устойчиво развитие. Това очевидно води до засилване на раждаемостта.

Вторият период (1946 - 1965 г.) е след Втората световна война, когато започва характерната за Европа урбанизация, но все още селското население преобладава над градското. В България започват да надделяват европейските тенденции за по-малко деца в семейството и раждаемостта спада.

Третият период (1965 - 1985 г.) е на засилената урбанизация в България, което обяснява силното снижаване на раждаемостта въпреки удължената продължителност на живота.