Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/10292805 www.bgdnes.bg

Световната шампионка Биляна Дудова: Половин година се възстановявах от COVID

Най-голямата ми мечта е да имам семейство и деца

     КОЯ Е ТЯ

24-годишната Биляна Дудова вече е световна и 4-кратна европейска шампионка по борба. Тя прегази всички свои съпернички на Мондиала в Осло (Нор). Специално за читателите на "България Днес" фурията разкри през какво е преминала, за да стъпи на върха в Осло (Нор).

- Биляна, преди три години и половина споделихте в интервю за "България Днес", че мечтаете да спечелите олимпийска титла в памет на вашата майка. Направихте голяма крачка на световното първенство. Винаги ли се сещате за този завет, когато излизате да се борите?

Реклама

- Още от самото начало съм решила и съм го обещала. Това е вътре в моето сърце. Така искам да го направя. Щастлива съм, че Господ ми дава светлина, за да вървя по този път и да я правя горда, където и да е. Бях на 12, когато загубих майка ми. Това беше най-трудният момент в моя живот. Беше най-голямата болка. До днес не мога да го повярвам. Казвам си, че не се е случило. На тепиха няма как да имам по-голяма загуба. Там мога само да печеля. Точно това си казвам преди срещите, дори когато не съм толкова добре подготвена. Дава ми сили да продължа напред. Със сърце и душа отивам на тренировки. Готвя се, колкото и трудни моменти да има. Казвам си, че така трябва да бъде и трябва да ги прескоча. За да бъда силна, когато съм в битките за световния златен медал, и никой да не може да ме пречупи.

- Случвало ли се е да чувате насън думи от вашата майка, с които да ви подкрепи?

- Първоначално я сънувах всеки ден. След това много години наред не я бях сънувала. Случи ми се нещо в деня преди да се боря. Вечерта преди да заспя. Чух смеха на майка ми. Случи ми се за пръв път. Направи ме щастлива. Знаех как това е знак, че ще стана първа на това състезание. Никога няма да забравя нейния смях, изражението и голямо сърце. Тя беше много добър човек. Не съм виждала по-добър човек от нея. Стремя се да бъда като нея. Имаме голяма прилика в лице. Душата и сърцето ми са като нейните. Искам да изживея моя живот по същия начин. Да бъда добра. Да давам любов. Най-голямата мечта е не само да печеля златни медали, но да имам семейство и деца, за да им дам тази любов, която тя ми даде на мен. Никога няма да забравя как ми казваше: "Бибче, мамо". Това са думите, които завинаги са в главата ми. Повтарям си ги. Дават ми сили. Знам, че тя е винаги с мен. Вижда какво правя и е много горда.

- Извървели сте дълъг и тежък път. Озовавате се в Норвегия още като дете. Разкажете за престоя там. Била сте в приемно семейство. Как издържахте далеч от истинските си роднини?

- На моя треньор Бюлент Бехчет му се наложи да замине за Норвегия. Точно бяхме започнали да тренираме, след като се бях отказала. Явно е виждал моя хъс и моето желание. Знаеше, че съм загубила моята майка и живея трудно. Семейството ми не е кой знае колко заможно. В България е трудно да се издържат три деца. Треньорът говори с баща ми. Направихме видео как се готвя, за да може той да го занесе в Норвегия и ако решат, хората да ме вземат, защото имат възможност да осигурят по-добър начин на живот. Да тренирам и да се изграждам. Не съм се готвила една година, за да стана световна шампионка, а 10 години. Много треньори, много труд и успях да постигна моята мечта.

- Вярвате ли в съдбата? Заминавате като дете в Норвегия и точно там сега станахте световна шампионка?

Реклама

- Преди да замина за състезанието, се шегувах с близките, че ще бъда като у дома. Малките неща са важни. Като смеха на майка ми. С моя треньор Георги Калчев играехме баскетбол в София последните дни преди тръгването. Толкова бях мобилизирана, че не пропусках да вкарвам кошове. В Норвегия имаше мои близки и приятели. Те се разплакаха, защото знаят колко съм се трудила.

- Това ли беше най-силното състезание във вашата кариера? Не дадохте техническа точка до финала.

- Предишният път беше на световното през 2018-а. Когато тренирах и загрявах тогава, все едно летях по тепиха. По една или друга причина не спечелих златото. Всяко нещо си чака времето. Човек трябва да се труди и да вярва.

- През 2018 година въпросният финал завърши 3:3. Тогава казахте, че съдиите не са взели правилното решение. Какъв урок научихте от тази среща?

- Много често се връщам там. Треньорите казаха, че през целия живот няма да забравя тази среща. Беше голяма болка. Знаех, че съм най-добрата. Съдиите ме държаха прекалено много време в една ситуация. Китайката ме беше хванала през гърлото. Отиде ми целият въздух. Всички хора от нашия спорт знаят за какво става въпрос, когато се отцепиш. Дори не разбрах защо й дадоха една точка. Така е било писано. Бях разочарована. Казах си, че ще тренирам така, че съдиите да не дават срещу мен точка или две и някой да ме победи.

- Сега на финала също имаше драма. Водехте с 6:4 и бяхте в партер малко преди края. Какви мисли ви минаваха през главата и колко дълги са тези 20 секунди?

- Нямам право на грешки, защото е финал на световното първенство. Накрая на срещата реших, че ще й дам две точки. Видях, че ще има 10 секунди. Заех защита в партер. Броях и стисках зъби. Знаех, че няма какво да ми направи, за да ме победи. Преди последния сигнал вече усещах, че съм номер едно. Казах си през колко трудности съм минала през годините и съм ги прескочила. Преди да замина за това състезание, отидох при майка ми, за да й обещая, че ще стана първа. Казах й: "Мамо, моля те, бъди с мен и ми дай сили да спечеля златния медал." Дори и на мен не ми се вярва, но всички тези емоции минават за една секунда. Накрая извиках от щастие, болка, мъка. Всичко излиза от теб.

- Прекарахте тежко коронавирус. Какви последствия останаха след заболяването?

- Изкарах през ноември COVID-19. На моменти исках да се обадя на някой да ме закара в болница. Знаех какво е положението. Исках да си бъда вкъщи. Преборих и този вирус. След това беше трудното. 3 месеца не усещах никакви миризми. Бях в шок. Половин година не бях себе си на тренировките. Бях винаги уморена. Мускулите ме боляха. Чудех се какво ми става. Дано се махне скоро, защото хората са много изморени.

- Вие преминахте и през трудната ситуация с опита за самоубийство. Какво бихте посъветвали всички българи, които таят дълго време проблемите в себе си? Колко е важно да има към кого да се обърнат, за да отпушат напрежението?

- Важно е, когато човек не се чувства добре, да има на кого да сподели. Да има близки хора до себе си. Най-много ми помогнаха моята психоложка и моят психоаналитик. Те бяха до мен през цялото време. След като говоря с тях, се чувствам много по-силна и по-щастлива. Нищо не ме тормози. Имала съм труден живот още от малка възраст. Това са травми, които се натрупват с годините. Трудни са за преодоляване. Щастлива съм, че когато се случи това с мен, успях да преборя себе си. Друг човек съм. Вече ги няма тези притеснения. Аз съм много притеснителна. Не обичам да си казвам нещата. Не искам да се създават конфликти. Винаги си мълча и тая. Трябвало е да се развикам и да изкарам всичко от себе си. Така е било писано. Човек трябва да бъде позитивен и да се усмихва. Дори да има труден момент, важното е да излезе от него.

- Остава ви още една голяма битка за печелене. Олимпийската. С каква настройка започвате пътя към Париж?

- Първо малко почивка, за да изчистя главата, а тялото да почине. След това ще направя план. Вече ще бъде по-трудно. Хората ще се борят срещу световната шампионка, която ги разби. Искам да благодаря на моя треньор. Последните 5-6 състезания не съм дала точка. Само на финала, и то защото аз дадох. Предстои да се види дали ще има промени в категориите. Има много дълъг път. Вече нямам търпение да се минат еуфориите и церемониите, за да си вляза в моя ритъм. Усещам, че имам нужда от леки тренировки. С тях изкарвам всичко негативно, както и токсините. Ако не се готвя 2-3 дни, започвам да се чувствам некомфортно.

Реклама
Реклама
Реклама