150 лева нощувка за 8 декември

Евтино е, ако се запази цяла къща 

Цените за студентския празник рязко нагоре спрямо миналата година 

150 лева достигат нощувките за студентски празник на 8 декември, показа проучване на "България Днес".

Докато миналата година в критични времена на пандемията хотелиери и собственици на вили бяха свалили цените драстично до 40-60 лева за преспиване със закуска, то сега младежите трябва да се бръкнат доста по-надълбоко в джобовете си.

В повечето случаи в цената влиза закуска, както и празнична вечеря, при която алкохолът се заплаща допълнително. Като се добави горивото за пътуване, джобни пари и посещение на кръчма или дискотеката, бюджетът сериозно нараства. Важно уточнение е, че ресторантите към хотелите за закуски и празнични вечери ще могат да работят единствено ако персоналът и клиентите имат зелени сертификати за ваксинация, преболедуване или отрицателен тест.

Традиционно и тази година Банско е най-предпочитаната дестинация, но Велинград отвръща на удара, като за същите пари предлага безплатно посещение на СПА център, басейн и други глезотийки.

Има и примамливи оферти, като нощувка за 20 лева в къща за гости в Добринище, но допълнително трябва да си платите за закуска и за празнична вечеря. Освен това оставане малко встрани от центъра на купона - разстоянието до Банско е около 8 километра.

Най-изгоден финансово вариант за отбелязване на празника на учещите в университетите е наемането на цяла къща. Тук значение има не само цената, но и колко души максимално позволява собственикът да се събират под един покрив. Например офертата за къща в Априлци е за 640 лева на нощ и е предвидена за 16 души, като простата сметка показва, че излиза по 40 лева на човек. При друга къща край Велико Търново цената е 400 лева и е за 14 души, или по 29 лева на студент. Собственик на къща за гости иска 500 лева на вечер за 20 празнуващи, което означава, че може да е още по-евтино - 25 лева. Важна подробност е, че на повечето места изискват да има минумум 2 нощувки, така че сумите трябва да бъдат удвоени за по-продължителен студентски празник.

При последния вариант празнуващите сами трябва да помислят как да си осигурят прехраната, като на повечето места могат да използват барбекю.

Първата веселба е през 1903 г.

През 1897 година министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса за първото Висше училище в България, което да има "по-особен, свой празник".

На заседанието си от 2 ноември 1902 година Академичният съвет на Висшето училище определя деня на просветителя св. Климент Охридски - 25 ноември (8 декември - нов стил), за свой празник. За първи път студентите го отбелязват през 1903 година в салона на читалище "Славянска беседа" в София.

През 1905 година в правилника на Висшето училище, което тогава вече се нарича Софийски университет "Св. Климент Охридски", за първи път е записан текстът, че 25 ноември е патронен празник на университета.

От 1916 година в резултат на официалното въвеждане на Григорианския календар в България годишният празник на университета се измества с 13 дни напред и започва да се чества на 8 декември.