Легендарният художник Любен Зидаров стана "доктор хонорис кауза" Аз съм най-възрастният действащхудожник на планетата!

И на 98 г. продължавам да рисувам

"Най-възрастният действащ илюстратор на планетата съм и продължавам да работя. Не знам дали това е за гордост, но съм много щастлив, че получавам званието "доктор хонорис кауза" на НХА." Това каза легендарният 98-годишен художник Любен Зидаров, който на церемония бе удостоен с почетния приз на Националната художествена академия. Събитието бе в галерия "Академия" и съвпадна с откритата на 30 април изложба на художника, която е ретроспективна и носи името "Отсечки". В нея са включени произведения, създавани в период от над 70 години в областта на живописта, графиката, илюстрацията и приложния текстил. Част от творбите от ателието на художника се показват за първи път, други са рисувани в последните месеци.

На церемонията присъства и министърът на културата Атанас Атанасов, който изгледа изложбата с огромен интерес. Сред присъстващите бе Яра Бубнова, шеф на НХГ, Чавдар Гюзелев, син на Никола Гюзелев, Иван Гранитски, Ставри Калинов и други.

Любен Зидаров е смятан и за създател на модерното течение на илюстрацията в България. В платната си художникът с тънко чувство за хумор интерпретира греховния ни свят, в който блещукат искрици надежда. "Нека картините ми да говорят вместо мен - заяви на вернисажа авторът. - Подредил съм ги така, че те да водят диалог помежду си, а третият участник в разговора да бъде зрителят. Експозицията ми често е предназначена за намръщени хора. И ако тук си тръгне някой развеселен, значи картините ми са си казали думата", с усмивка заяви Зидаров.

98-годишният творец прочете благодарствено слово от свое име и повече от час прав приемаше поздравления от почитатели и приятели, които изчакваха реда си, за да се докоснат до него.

Изложбата впечатли и министъра на културата Атанас Атанасов, който дори се щракна за спомен с няколко от картините. Към всяка творба имаше текст - израз на философската и гражданската позиция на художника. Любен Зидаров човеколюбиво ни припомни, че хората носят моралната отговорност за опазването на целостта и на добродетелите на този свят.

Сред неговите герои присъстваха и любимите му насекоми и магарета. "Само с писателя Ангел Каралийчев сме апологети на магарето. За мен то е животно с достойнства. Много благородно, търпеливо. Имам къща на село и когато пристигна, всички магарета - черни, бели, сиви, синкави, лилави, се скупчват на поляната да ме посрещнат!", казва покровителят им. Сред животинските видове намират доста незавидно място и хората. "Не мога да си обясня какво стана с душите ни. Хората се раждат с нормална чувствителност, която постепенно се изгубва", вълнува се художникът.

"Не знам докога ще продължа да рисувам, но това е моят живот", казва Зидаров.

Всяка сутрин, пъргав и изправен, с душа, опната като струна, той поема от дома си, за да работи до вечерта в ателието си. "Ако не го правя, не знам с какво да си пълня дните", смее се Зидаров, който от малък знаел, че ще стане художник - първият във фамилията. Предците му по бащина линия са бежанци от Костур, Егейска Македония. Дядо му - майстор Трайко Димов, бил зидар, построил часовниковата кула в Сливен. А дядо му по майчина линия бил опълченец на Шипка. Любен е роден във Велико Търново, но чепатият му характер се оформя в Габрово - в града на чешитите и зевзеците. На 10 години смело се опитва да създаде местно "дружество на художниците" с един-единствен член - самият той. На 15 г. илюстрира поетична сбирка на Любомир Дойчев - бащата на актрисата Ванча Дойчева. Като студент се издържа с оформление на витрини и с комикси в детския печат. А след 9 септември 1944 г. с Елин Пелин работят заедно във в. "Септемврийче", рисува за сп. "Славейче" и сп. "Пламъче". 13 години е главен художник на издателство "Народна младеж", 18 години е шеф на Творческия фонд на СБХ, а от 1996 до 1999 г. е председател на съюза.

Любен Зидаров е от малцината, защитили художника Александър Жендов, когато го набеждават за "идеологически враг". И сам понася удари. Плакатът му за филма "Крал Лир" с образа на актьора Лорънс Оливие е отречен като "формалистичен". Главният лекар на детска болница му забранява "да цапа" стените. "Човек трябва да има достойнство, а не да лази", е лайтмотивът в живота на художника.

В наши дни Любен Зидаров е любим автор на детските книжки с приказките на Андерсен. Известно датско издателство събра в каталог най-добрите рисувачи на приказките на Андерсен, а Зидаров е на първо място.

Сега творецът е сред щастливците, успели да определят своя път в изкуството. Но и на преклонна възраст се стреми да бъде новатор в работата си. "Някога се демагогстваше, че сме свободни. А не бяхме", признава той. Според него днес най-важното за младите хора е да имат самочувствието на свободни хора. Забежките по чалга културата ще се изживеят. Заставайки очи в очи с недостатъците ни, той улавя интригата, вица и ги представя със здравословна доза оптимизъм.

Любен Зидаров: Виждам смешните неща в хората

- Как запазвате такава жизненост - работите всеки ден?

- Не знам, Божа работа. Ям много кисело мляко. Важно е желанието, усещането и енергията да го правиш. Да не си губиш чувствителността, да не си губиш отношението, мисленето и любовта към занаята, живописта.

- Винаги рисувате с чувство за хумор. Как се запазва днес чувството за хумор?

- Така съм устроен, че да виждам смешните неща в хората. Може би защото много глупости ми правят впечатление. Обичам не да се присмивам, а да си асимилирам в себе си нещата. Прехвърлям ги на автопортретите, за да нямам главоболия с хората.

- Несъмнено сте се срещали с много световни знаменитости. За кои от тях си спомняте с усмивка?

- Преди години дойдоха при мен една група италианци - снимаха филм в България. Напълниха ми ателието, между тях имаше две много известни дами. Едната беше актрисата Флоринда Болкан (популярна у нас от "Октопод"), купи моя картина. А на канапето седеше една много хубава, не много висока жена и през цялото време не обели нито дума. После, като разбрах, че това е била актрисата Орнела Мути, три дни не спах (смее се). В ателието ми е идвал и световният оперен бас Николай Гяуров. Помня, че лекарят му не даде да го почерпя с шоколадови бонбони, да не би нещо да му навреди на гласа.