Галеристът Стефан Стоянов: Ще съдя сина на Георги Баев

Ужасяваща клевета са твърденията му, изкара ме фалшификатор

Кой е той

Стефан Стоянов е роден преди 56 години в Кнежа. Учи в Английската гимназия в София, след това в Икономическия институт, който тогава се казва "Карл Маркс", активен участник в барикадите от началото на 90-те години. Напуска България и се заселва в Париж, където работи като бояджия, сервитьор, детегледач. Там завършва Американския университет и заминава за Ню Йорк. Три години е работил на Уолстрийт, след това започва да прави салон от дома си. Още три години е директор на престижни галерии, а после открива и своя собствена в Ню Йорк. В края на юни т.г. Стефан Стоянов съдейства за организирането за пръв път у нас на изложба с отпечатъци на офорти на Пикасо, които бяха изложени в залата на Морското казино в Бургас.

- Г-н Стоянов, в свой пост във Фейсбук адвокат Иво Баев, шеф на правната комисия в община Бургас, написа, че може би сте съдействали вместо отпечатъци на офорти на Пикасо от музея в Женева на изложбата в Бургас да бъдат представени репродукции, които били според написаното от Баев дори по-евтини от рамките. Така ли е наистина?

- Ако някой гледа внимателно снимката от откриването, самите творби са в найлонови пликове. Те бяха девствени, защото са предоставени лично от сина на Пикасо, който живее до Женевския музей, а този човек ме изкарва фалшификатор и какъв ли не още. Миналата година направих една изложба без никакви средства от община Бургас, сега те бяха минимални, аз съм дал от себе си доста, всъщност тези дни счетоводителката ще изчисли колко съм на загуба. Аз не докосвам фалшиви творби, защото това ще е краят на кариерата ми. А моята кариера за разлика от тази на въпросния господин е интернационална. След закриването на изложбата с него ще се видим в съда. Защото това е ужасяваща клевета!

- Откъде Баев, който е син на големия художник маринист Георги Баев, знае толкова подробности за вашата кариера в чужбина?

- Имам странното съмнение, че този човек е контактувал с мен за творбите на баща си, когато имах галерия в Ню Йорк. Аз винаги отказвах по деликатен начин, защото знам колко трудно е в моя свят на изкуството, ние работим като говеда, никой не вижда хамалогията... Повярвайте ми, този кашон с Пикасо тежи над 25 килограма, лично съм го носил, защото разходът за транспорт, който Женевският музей поиска без застраховката, беше 4500 франка. Имам всичко документирано в имейли. Този човек няма познания и не може да коментира изкуство.

- В поста си във фейсбук Иво Баев пише също, че вашата галерия в Ню Йорк е била затворена след съдебно дело срещу вас.

- Няма такова нещо! Делото беше решено извън съда. То беше с моя колекционерка. Американските закони позволяват, ако купиш и продадеш една творба в определен срок и вложиш средствата в друга, не плащаш същия данък. Аз й направих услуга, мечешка, тъй като първата транзакция беше от порядъка на 500 000, не си спомням точната цифра, защото това беше в далечната 2013 г., но тя мина. Втората транзакция обаче не се случи, защото аз си бях изключил телефона, погребвах в България единствения си брат. Моята секретарка беше предупредила, че няма да отговарям. Не знам защо тази жена беше решила, че съм избягал с тези 500 000. Първо, аз не бягам от никого. Второ, за 500 000 няма да жертвам целия си труд, който съм положил, няма да зачеркна лишенията и мъченията, през които съм минал. След като се върнах в Ню Йорк, всичко беше разрешено извънсъдебно. А галерията не се затвори още цяла година. За да бъда конкретен, върнах се в България, за да отгледам децата на брат си.

- Известна столична галеристка, която е работила с вас, подозира, че в скандала може да е бил намесен по някакъв начин известният български художник модернист Хубен Черкелов, който от години живее в САЩ и с когото по думите й сте били много близки. Вероятно сте били и негов артдилър?

- Хубен Черкелов няма право на никакви намеси, защото преди неговата цяла огромна кариера той е живял при мен и буквално съм го издържал около 6 години в Ню Йорк. Едва ли толкова ниско е стигнал, защото той има финансови задължения към мен. Те са заради една продажба, от която той получава средствата зад гърба ми, без да ми плати комисиона, защото бях в България и се грижех за своите двама племенници. Брат ми е издъхнал сутринта от масивен инфаркт пред очите им, докато им прави закуска. Майка ми го надживя само с една година.

- Кои са българските художници, с които предпочитате да работите?

- Моят любимец е Калин Серапионов. Притежавам негова творба за 16 000 евро. Той не е оборотен художник, а за ценители. Но аз правя много изложби със социални каузи. И напоследък предпочитам да работя с жени художници, представителки на западното изкуство. Помагал съм на Австрийския културен форум, за моята галерия пък имаше най-много статии в медиите в сравнение с всички галерии от Източна Европа.

Когато една врата се затвори, човек не бива да се отчайва, защото се отваря друга. На мен ми се отвори врата към Москва, към Изтока изобщо. Сътруднича си със Зураб Церетели, много интересна личност, но и противоречива, защото е много богат. Той е автор на прочутия паметник на Петър Първи в Москва. Миналата седмица е открил пък негов паметник като дете в Калининград. Но финансовата страна на изкуството е много обвързана с политиката. От българските колекционери работя основно с Николай Неделчев, съветвам го за международно изкуство и само толкова, не съм хищник като някои мои колеги.

- Г-н Стоянов, можете ли да определите "на око" дали една творба е оригинал или копие?

- Аз правя експертиза най-вече на западно изкуство след Втората световна война. Чувал съм, че на богати хора в България техни съветници изкуствоведи предлагат изкусни копия. Но аз не докосвам такива неща. В България например няма сигурна техническа експертиза за работи на по-старите ни майстори. Най-важното е човек да познава оригиналите на дадения художник. Имам желание и може би някой ден ще направя изложба на творби на определени стари български майстори. Доверявам се единствено на Аксиния Джурова. Другият човек беше Светлин Русев, когото обожавах, той ме приемаше винаги. Жалко, че много гадории се изписаха за него, включително и от мои колеги. Но аз следвам английската поговорка, че животът е прекалено кратък, за да се занимавам с лоши хора.