Зоотреньорът Николай Василев: Кучета хапят и собствените си стопани

Породите са създадени с цел, трябва да я знаем 

КОЙ Е ТОЙ

Николай Василев е професионален треньор и възпитател на кучета. Интересът му към тази дейност се заражда от ранна детска възраст, но в по-късен етап прераства в кариера. Първоначално членува в клуб за немски овчарки, след което основава спортен клуб за дресура "Сириус". Като професионален треньор Николай пътува често и има възможността да трупа квалификации и сертификати от различни държави, а първото състезание за спортна дресура на кучета в България е организирано именно от него.

- Г-н Василев, как станахте професионален треньор на кучета?

- Започна чисто любителски. От много години се занимавам с кучета, малко е клиширано, но от ранна детска възраст. Основно сериозното ми занимание с обучение на кучета е, след като си взех първата немска овчарка. През 1995 г. станах член в клуба за немски овчарки. Впоследствие направихме спортен клуб за дресиране на кучета "Сириус". В един момент се пренасочих към домашните любимци.

- Напоследък случаите на нападнати хора от големи породи домашни кучета зачестява. На какво се дължи това?

- Причината за тези ухапвания е заложена в генетиката на тези кучета, но по равно е и отговорността, която не проявяват хората. Не смятам обаче, че само стопаните са виновни. Кучетата също имат вина. Има животни, на които им е в генетиката да охраняват, да пазят, а ние се сърдим, че това куче си е свършило работата. Трябва да се обърне внимание на следното - когато хората си взимат кучета, трябва да обръщат внимание какво куче избират и за каква цел ще го гледат, не само заради външния вид и защото е сладко. В един момент то става голямо и огромно и се оказва, че не сме подготвени да го гледаме. Не съм съгласен с твърденията, че кучетата нямат агресия и не се раждат с нея по рождение. Хората носят голяма отговорност, но не може винаги да обвиняваме стопаните за това, че едно куче е агресивно. Има такива, които генетично носят бойни заложби. Така че, да, причината е в стопаните, но и в характера на кучето също.

- Кучетата, които нападат хора на улицата, хапят ли и собствените си стопани?

- Има много хора, нахапани от собствените си кучета. Те никога не са се карали, държали лошо или изисквали нещо по-особено от животното. Гледали са любимеца си с любов и грижи, а той отвръща с ухапване. Жалко е, защото хората са подведени. Държейки се само позитивно и мило, не учат кучето да бъде такова. През последните години поголовието на кучетата много се увеличи. Да не говорим за пандемията, там също се засили интересът към домашните любимци. Раждат се кучета, продават се и никой не мисли за последствията. Не може куче като кавказка овчарка или хангал да го вземе някакво момиченце или жена, без да има мъжка подкрепа отсреща. Вероятността да има проблем с кучето впоследствие е огромна. Друг голям проблем е с изхвърлянето на кученца. Някой човек намира кученце някъде и го прибира. Ние не знаем какво ще стане, като порасне, и нямаме никаква идея какво му е заложено генетично. В един прекрасен момент се оказва, че кучето е със сериозни генетични заложби.

- Кой е най-големият проблем, когато хората взимат кучета с неизвестна порода?

- Имаше един случай наскоро, стопаните не знаеха дали осиновеното им е кавказка овчарка или средноазиатска овчарка, кръстосана с ротвайлер. И двете породи са много сериозни кучета. То е на 2 г. и вече създава проблеми. Иначе кучето е смятано за безпородно. Може да не е една определена порода, но то носи гени на кучета със сериозна кръв. Никога не се знае какво точно се взима, когато не принадлежи към една определена порода.

- Каква роля играят редът и дисциплината във възпитателния процес?

- Абсолютно задължително е, особено когато говорим за кучета от по-сериозни породи (пастирски, охранителни, бойни), да има ред и дисциплина. Няма как нещо да върви безпроблемно, без да има правила. Хората сме висшите създания на тази планета. Това е причината да има контролиращи органи, правила и санкции. Аз съм за правенето на добрини и осиновяването на любимци, но за съжаление не винаги предприемаме действия, за които сме добре информирани. Това задължение пада върху стопанина и той трябва да го носи.

- Защо се злоупотребява с имиджа на някои от по-сериозните породи кучета?

- Има много хора, които си взимат куче заради имиджа. Това е голям проблем. Пример за това е един човек, който не може да прецени собствените си възможности и не е запознат с породата. Прочел е в интернет, че въпросното куче е предано и умно, лесно се обучава или е чудесна компания и охранител на семейството. Много често се набавя информация от форуми и групи в социалните мрежи. Мнението си там изказват некомпетентни хора, които дори нямат куче. Хората обичат да се правят на знаещи и можещи. Има и такива, които привличат внимание с кучетата си. Ако го няма това животинче, се чувстват нещастни, асоциални. Бидейки стопанин, те поддържат нови контакти и получават внимание.

- Има ли породи с повече негативи от други?

- В голяма част от случаите не се замисляме каква порода взимаме. Рядко ще видим негатив за дадена порода в интернет. Винаги виждаме само хубавите качества. Знам, че много хора ще разочаровам, но никога не преекспонирам нещата и не правя мили очи на хората. В момента се взимат кучета не от кучкари, а от хора с празни души. Има кучета с гени, които предразполагат повече тренировки и внимание, но не бих казал, че това е негатив.

- Защо в България се подценява отговорността да се отглежда сериозна порода куче?

- Винаги когато някой се допитва до мен дали да вземе куче, започвам с лошите неща. Отговорността е огромна. Сутрин и вечер за тези кучета са нужни поне по 1 час на всяка разходка. Мнозина не мислят в перспектива и го виждат като план за идните година, две. Средната продължителност на кучетата е до 12-13 години. Много често се случва някой да не е подготвен психически за това, което го очаква. Когато едно куче няма къде да изразходва енергията си, то започва да мисли за глупости. Когато говорим за породи, те са създадени с някаква цел: ловни, охранителни и т.н. Когато не им зададем цел, която да съвпада с генетиката им, пропиляваме техния потенциал, а нашият живот се усложнява.

- Ако станем свидетели на стопани с агресивно куче, какво можем да направим?

- За съжаление от законова гледна точка не можем да направим нищо. Нещата не са уредени на ниво държавност и докато това е така, този проблем ще съществува. Наскоро имаше казус - кое куче е агресивно и кой го определя... Нямаме органи, които да определят и да вземат необходимите мерки. Нямаме такава институция. Законодателят трябва да промени нещата. Липсва контрол. За съжаление и глобите са смешни. Ако не сме си регистрирали кучето и го изхвърлим на улицата, никой няма да разбере на кого е. Няма кой да си понесе отговорността?

- Кои кучета се обучават най-трудно?

- Няма такива. По-скоро проблемът е в неправилния избор. Дали кучето е подходящо за самия човек. Хората си мислят, че едно куче е глупаво, защото не слуша. На практика то не слуша, защото някой не му е обяснил, че трябва да слуша. Самите хора нямат отношение към кучетата си, не ги заслужават. Генерално това е проблемът. Агресивните кучета не са глупави или лоши, просто не са в правилните ръце.

- Защо българите подценяват професионалните тренировки на кучета?

- Живеем в държава с недостатъчно развити добри навици в отглеждането на домашни любимци, особено големи породи.

- Какво решение трябва да бъде взето, за да бъдат по-отговорни стопаните?

- Трябва да започне контрол и проверка не на хората, които ходят в паркове или места за разходки и градинки, а на хората в крайните квартали. Сигурен съм, че има много нерегистрирани кучета.