(ИНТЕРВЮ) Бате Енчо: Децата могат да те научат на всичко

Трябва да умееш да влезеш в душичката на малчуганите

Кой е той

Енчо Данаилов е български актьор и телевизионен водещ, известен като Бате Енчо от предаването за деца по Би Ти Ви "Кой е по-по-най".

Роден е на 20 октомври 1957 г. в Русе. Учи в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Атанас Илков, "Актьорско майсторство за куклен театър". Работи като актьор в Държавен куклен театър, Пловдив. Също е и гост-актьор в Пловдивската опера. От 1990 до 2000 г. е преподавател в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" по актьорско майсторство за куклен театър.

Данаилов има един брак зад гърба си. От 1990 г. живее на семейни начала с половинката си Лили. Има три дъщери. Говори японски език. Играе и популяризира японски игри, пее японски песни.

Бате Енчо участва в риалити предаванията Dancing Stars и "Маскираният певец". В момента има собствена школа, наречена "Звездни мигове".

- Г-н Данаилов, вие много ли обичате децата?

- Ама и те ме обичат, да ви кажа. Децата са моето вдъхновение за всичко, което правя.

- Кои от участниците ви се реализираха в живота. Това са повече от 20 години вече?

- Много от участниците вече са реализирани в живота, имат деца и собствен живот.

- Трудно ли се работи с деца?

- Разбира се, трябва да успееш да влезеш в техните рамки, а не да ги вкарваш в своите. Имам примери за много учители, които вкарват детето в рамките на училището, а не в това, от което има нужда.

- Доколко може да се отпусне едно дете да бъде себе си?

- Отпускам ги на 100 процента. Децата имат свое собствено мислене, имат една среда, в която се чувстват комфортно и гледат някакви безумни клипчета и аз се питам защо. Децата ни са много напред от нас и в час с всичко, което се случва. Просто трябва да сме и ние в час с тях.

- Това значи ли, че съвременните деца стават само едни консуматори?

- Те не са консуматори, просто няма кой да им каже какво е околната среда и как да се впишат в нея. Това не е само природата в градинката, а целият свят около нас.

- Според вас децата са много по-искрени от възрастните?

- Абсолютно са искрени. Аз се уча от тях. Как да контактувам, как да говоря с някой човек, какво да правя с едно дете. Аз в моето училище ги карам да четат приказки и да ми ги преразказват после със собствени думи, без да си прочитат текста отново. За мен това е техният поглед към литературата, астрономията, математиката, към нищо, което не ги интересува.

- Книгите ли са алтернативата?

- Книгите са четиво, което може да ти даде нещо за размисъл, но ти трябва да го преработиш в главата си и да решиш дали ти върши работа. На това уча децата. Въобще не ги уча да възпроизвеждат монолози на Чехов или Лермонтов. По-скоро за мен е по-важно детето да може да импровизира с тези монолози. Да ги надгражда. Наскоро накарах едно момиченце, което не можеше да казва буквата Р, да направи монолог от името на котката. Тя трябваше да мърка с буквата Р и резултатът беше впечатляващ. Както за мен, така и за нея.

- Учите ли децата да мислят?

- Уча ги на импровизация и на сценично поведение. Всеки човек, когато застане пред камера, губи дар слово. Аз ги уча да не го правят това, а да остават себе си. Въобще не ме интересува каква професия ще упражняват в бъдеще тези деца. Просто да се запазят в центъра си.

- Обаждали ли са ви се деца, които са участвали в "Кой е по-по-най"?

- Разбира се, някои сега са мениджъри, други са брокери, лекари, адвокати, какво ли не. Важното за мен е, че съм запалил децата и съм ги накарал да се почувстват специални, и съм ги накарал да усетят, че могат. Наистина много от тях се реализираха в живота.

- Май в момента доста различно се отнасяте към учениците си?

- Освен етюди аз карам децата да преразказват нещата, които са чели, по свой начин. Искам да усетя техния начин на мислене и моята задача е да ги накарам да го изразят това, което са усетили. Всяко дете е индивидуално и има свой поглед върху литературата и света.

- Важно ли е да се коментира поведението на детето?

- Въобще не е важно това. Трябва да му се дава насока и то, ако я усети, може да тръгне по нея. Ако види нещо, което да не му харесва, е добре да се чувства свободен да каже какво по-добро би направил. Да влезе с градивна мисъл към живота. Ако и политиците я владееха тази възможност, щяхме да сме много силна държава, ама май засега сме на преддетската възраст относно политиката.

- Важно ли е възпитанието на родителите?

- Разбира се, че то е най-важното. Това, което родителите дават на едно дете, никой не може да му го даде. Понякога родителите дават само акъл, без да видят или да усетят детето. По този начин детето започва да се отдалечава от тях и е много трудно да се върне.

- Много момченца и момиченца минаха покрай вас и участваха като дребосъци. След това се реализираха в живота. Какво правите вие в момента?

- Отдал съм се на учителство в Двореца на децата. Играем и "Театър на колела", който има много награди, включително и в Иран и Япония. В момента имам планове с другата ми дъщеря, която се казва Данаилова и е актриса в Народния театър. Тя е асистентка на професор Ивайло Христов. Аз ще играя, а тя ще ме режисира. Ще видим какво ще се получи.

- Важно ли е да влезеш в света на детето?

- Това е най-важното. Такива възпитания по Макаренко и който и да е не работят в момента. За да останеш приятел на детето си, трябва винаги да си му бил приятел. Децата може и да се правят, но не забравят.