Пепелянката е 2 пъти по-отровна от кобрата

Иво АНГЕЛОВ

Пепелянката, която обитава българските земи, е два пъти по-отровна от кралската кобра. Това разясниха от Тракийското херпетологично дружество по повод активизирането на влечугите, което е нещо обичайно за това време на годината.

През последните седмици имаше десетки случаи на срещи на хора и влечуги на публични и неочаквани места, които провокират въпроса за опасните змии у нас.
Най-често ухапванията от неотровни змии минават без последици за човека, остава предимно шокът от случката. В много редки случаи е възможно възпаление на ухапаното място, което е следствие замърсяване на раната от нечистите зъби на животното. Възможно е и отчупването на малките и фини зъби на змията, които остават в отвора на раната.

Съвсем различно е положението с отровните влечуги...

Шест са отровните змии у нас, с които трябва много да внимаваме и евентуална среща може да има фатален край - пепелянка, усойница, остромуцунеста усойница, каменарка, котешката змия и вдлъбнаточелия смок.

Пепелянката се смята за една от опасните европейски змии заради дългите си зъби (до 13 милиметра) и сравнително силната отрова. На главата си има специфичен израстък ("рогче"), по което много лесно се разпознава. Макар и много рядко, се срещат и безроги пепелянки.

Пепелянката е активна предимно през деня, в низините и при топло време - също и нощем. Храни се главно с дребни бозайници и птици, по-младите екземпляри - с гущери. Понякога яде и змии, включително други пепелянки, затова е определена като канибал.

Отровата на змиите атакува основно кръвообращението, кръвта, кръвните елементи и тъканите в близост до мястото на ухапване. То е болезнено, отекло и възпалено. Общите симптоми след ухапване са слабост, световъртеж, главоболие, сърцебиене, потене и гадене. По-тежките случаи са съпроводени от температура, продължително повръщане и стомашни колики. Понижаването на кръвното налягане в такива моменти може да доведе и до проблеми с кръвообращението.

Големият бонус на пепелянката по нашите земи е, че е мързелива и страхлива. Важно е да се знае, че змиите нападат, когато се чувстват заплашени или бъдат настъпени примерно.

Усойницата е активна главно през деня. Тя не е агресивен вид, а е по-скоро страхлива и хапе само когато е застрашена. В много случаи ухапванията са след настъпване на змията. Отровата на усойницата е силно токсична, но поради факта, че инжектира твърде малко количество от нея (10-18 милиграма), ухапването рядко е смъртоносно. Съществуват поне осем различни противоотрови срещу ухапване от усойница.

Остромуцунестата усойница се отличава от обикновената по по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра. Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора в резултат на ухапвания.

Каменарката е известна още като аспидата. В България са открити само два екземпляра, при това в началото на XX век. Единият е от района на Харманли и е уловен през 1933 г. Другият е намерен в колекцията на Катедрата по зоология на Софийския университет "Свети Климент Охридски" без подробности за мястото или годината на улавянето му. Каменарката предпочита слънчеви местности със сравнително сухи почви. Най-често се среща по каменисти склонове, но понякога се намира и в равнините. Отровата на аспидата е по-силна от тази на пепелянката, но по-слаба, отколкото при усойницата. Ухапването е болезнено, но едва 4% от случаите, в които не е получена медицинска помощ, са фатални.

Котешката змия е включена в Червената книга на България като рядък вид. Отровните й зъби са разположени в задния край на горната челюст, поради което за човека е сравнително безопасна. Когато е застрашена, хапе, но, общо взето, е плашлива змия, която бърза да се скрие в случай на опасност.

Вдлъбнаточелият смок е много пъргава змия, която в случай на опасност бърза да се скрие. При невъзможност да избяга, той е агресивен, яростно съска и хапе, като заема отбранителна поза, понякога издигайки предната част на тялото си подобно на кобрите. Отровните му зъби са разположени на задния край на горната челюст, като сведенията за това, дали е опасен за човека, са противоречиви.

Първото нещо, което трябва да се направи след ухапване от змия, е пострадалият да бъде обездвижен и да се потърси лекарска помощ. Шинирането би било полезно, но те трябва да се спира кръвообращението. Сред напълно грешните действия са поставянето на стегната превръзка, приемането на успокоителни и изсмукването на кръвта от ухапаното място.

Те са глухи

За змиите съществуват няколко мита, които експертите категорично опровергават.

Отровните змии не може да бъдат обезопасени, ако им извадят зъбите. Причината - влечугите има 150 зъба, а новите им изникват за няколко дни.

Змиите не се омайват в танц от музика. Причината - те са глухи. Затова и при среща с тях не може да бъдат уплашени с викове.