"Хан Аспарух" - корабът единак
Иво АНГЕЛОВ
Най-големият кораб в света не е наш, но затова пък е кръстен на българския град Варна. Eagle Varna впечатлява с внушителни размери - 333 м дължина и 60 м широчина.
Тази нотка на патриотична гордост обаче е силно примесена с тъга, тъй като плавателният съд не е български, а е собственост на сингапурска компания, строен в Южна Корея.
България също има история в строителството на внушителни кораби в миналото, но тяхната съдба е незавидна, тъй като са правени не с икономическа обосновка и бизнес план, а по-скоро заради грандоманията на своите соцлидери.
Танкерът "Хан Аспарух" се смята за легендата на родното корабостроене, тъй като с внушителните си размери 100 000-тонният плавателен съд остава единственият по рода си в нашата страна.
На 2 ноември 1974 г. варненските корабостроители се захващат с изграждането му, като първоначалната цел е била да бъде доставен за нуждите на Полша. Впоследствие поляците се отказват от поръчката и "Хан Аспарух" плава под български флаг. Строителството му продължава цели 3 години, като официално е представен на света на 24 март 1976 г.
Председателят на Държавния съвет Тодор Живков държи тържествена реч в морската ни столица, а многохилядна публика шумно аплодира гиганта. В един момент обаче се оказва, че страната ни няма нужда от танкер с подобни размери. Българските и съветските пристанища не могат да приемат толкова голям корабоплавателен съд и той самотен стои закотвен в морето. Затова държавата ни се принуждава да го отдаде под наем на французи за две години.
Съдбата на танкера продължава да е несигурна и през следващите години, а през 2001 г. дори се случва инцидент на него - пожар предизвиква взрив на кораба. Плавателният съд аварира на 27 октомври в Новоросийск на път за Варна, а вследствие на инцидента пострадаха леко шестима моряци.
Две години по-късно настъпва тъжният край на "Хан Аспарух" - продаден е за нарязване на скрап в Индия. До ден днешен това остава единственият танкер в историята на България. Полемиката около строителството на плавателния съд продължава и сега, като едни обвиняват тогавашната власт в излишна грандомания, а други приветстват пускането му като връх на родното корабостроене.
Малко известен факт е, че във Варна в онези времена е построен и друг танкер. Той трябвало да носи името "Хан Крум", но гръцка компания преди това го откупила за собствените си нужди.
Към днешна дата "Калиакра" е единственият действащ български ветроходен кораб баркентина, като всяка година участва в международни регати. През него са минали хиляди момчета, които са направи своето първо морско плаване и са добили умения за бъдещата си професия. Плавателният съд е дълъг 52 метра, като максимална скорост, която развива, е 10 възела (около 19 километра в час).
Саможертвата на капитан Иван Томов
Трагичната съдба на парахода "Княгиня Мария-Луиза" се споменава редом до героичната саможертва на неговия капитан - капитан Иван Томов.
Първият наш океански кораб се запалва при разтоварването на провизии в гръцкия град Пирея (близо до Атина). Пожарникари не успяват да загасят пламъците и има опасност да бъде подпалено пристанището и оттам целият град.
Капитан Томов заповядва редовите моряци да напуснат борда. Офицерът заедно с командния състав извежда парахода в открито море, като спасява града, но загива заедно с подчинените си.
Военните ни гордости
В историята на България има и военни кораби с интересни съдби.
"Александър I" е параходна яхта, която е първият новозакупен кораб на Военноморския флот. Преди него Дунавската флотилия се състои от няколко стари кораба, подарени от правителството на Русия. По време на Междусъюзническата война е потопен в устието на река Русенски Лом заедно с останалите кораби на Дунавската флотилия, за да не бъде завзет от румънските войски.
"Георги Димитров" е първият български боен кораб (ескраден миноносец), който напуска акваторията на Черно море. През 1957 г. на борда му правителствена делегация начело с Антон Югов прави официално посещение в Албания.
Миноносецът ни "Дръзки" е най-известен с действията си през Балканската война. На 8 ноември 1912 г. под командването на мичман I ранг Георги Купов корабът разбива турския крайцер "Хамидие", заплашващ да разруши Варна и Балчик с артилерията си.
