Тодор Живков е убиец!

Това каза Драго Михалев - председател на Съюза на репресираните от комунистическия терор.

Победил Мирчо Спасов в състезание кой ще разстреля повече хора

Кой е той:
Доцент Драго Михалев е председател на Съюза на репресираните от комунистическия терор в България. Завършил е математика в Софийския университет. В момента е преподавател в Техническия университет в столицата. Навремето основава СДС в Студентски град, бил е и председател на синята организацията в столичния район "Искър".

- Доц. Михалев, какво стана с инициативата на Съюза на репресираните да се открият и обозначат лобните места на жертвите на комунистическия режим в България?
- Обаждаха се наши членове, но са по-възрастни хора, трудно работят със съвременните електронни средства. Нашата идея беше да получим съдействие от общинските и държавните институции, където се пазят архивите. Надявахме се, че и те ще поемат инициативата. Че ще се обозначат тези зловещи места, за да се знае черната страница от историята ни. Писахме писма до президентството, до Министерския съвет. Предложихме да се поставят плочи с надпис "Тук е бил разстрелян еди-кой си" или "Тук Народният съд е убил еди-кои си" и т.н. За съжаление никаква подкрепа не получихме.

- В същото време в цялата страна никнат паметници на Тодор Живков. Как си обяснявате това?
- Тъжно е. И не само по отношение на Тодор Живков. Във всеки град в България ще видите по улиците плочи с надписи "Тук се е провела среща на този или онзи активист отпреди 9 септември". Статистиката показва, че симпатизантите и членовете на Работническата партия - както се е казвала преди 9 септември 1944 г. комунистическата партия, са били около 4 хиляди души. Паметните им плочи пък са безброй, току-виж се окажат повече от броя на активистите! Сега и нас ни питат: "Какво искате, да ставате нови активни борци против комунизма ли?" Не, не искаме това! Но историята се затрива и вече е полуизкривена. Не казвам, че трябва да мразим днешните леви. Но ми става неприятно, когато техните наследници, чиито предци са тормозили нашите предци, сега управляват икономиката. Тези наследници са навсякъде - в бизнеса, в управлението, на телевизионния екран. Същото е и с бившите соцкадри. Бившият съветник на Тодор Живков - Костадин Чакъров, не слиза от екрана. А мен никой не ме кани на диспут лице в лице с тях! Никой не иска да се опонира на лъжите им. Никой не иска да чуе фактите!
- Какви факти?
- Веднъж все пак ми се отдаде случай да се изправя в телевизионен дебат със сегашния председател на партията на Костадин Чакъров. И да видиш как той млъкна, когато почнах да говоря. Когато почнах да казвам истината за онези времена, за Тодор Живков. Самият Мирчо Спасов се хвали, че всяка вечер на Лъвов мост в столицата, където е била сградата на Държавна сигурност в началото, са били изкарвани по 10 камиона с по 10-20 човека на разстрел. Това е ставало в продължение на 100 дни. Сметнете колко души са били убитите само от тази сграда! Имало е и съревнование между Мирчо Спасов и Тодор Живков, който по това време е бил ръководител на т.нар. Народна милиция. Състезанието било кой ще убие повече хора. И Мирчо Спасов заключава, че Живков е бил безспорният победител. Ето, това е бил т.нар. Тато. Един убиец! Ние не искаме отмъщение днес, показахме друг морал, християнски морал. Репресираните от комунистите не извършват издевателства и извращения върху мъчителите си. Това, което искаме, е хората, които са се борили срещу комунистическата напаст, били са репресирани от нея, но историята е доказала, че са били прави, да получат някакво признание. Да видят, че мъките и страдания, които са понесли - не само те, но и родствениците им, са имали смисъл.

- Получиха ли поне някаква справедливост дисидентите и репресираните от комунистите в България?
- Не, справедливост липсва. Тези хора са били по лагери и затвори. Голяма част от тях са избити. По времето на комунизма са заемали обидно ниски позиции - без значение от образованието, което са имали. Хора с по две висши образования са били принудени да работят като чистачи. Поради тази причина тези, които са оцелели, сега имат малък трудов стаж, с нискоквалифициран труд и съответно ниски пенсии. Дискриминирани са дори чрез законите. Тези, които се водят жертви на т.нар. Възродителен процес, имат по-големи права от тези, които са репресирани по време на тоталитаризма. Нашите хора писаха молби до областните управи, но там нямат срок, в който да отговорят. И като не отговорят, няма обезщетения нито за репресираните, нито за наследниците им.
- Казахте, че репресираните са вече много възрастни хора. Може би управниците разчитат на това, че един по един те си отиват от този свят?
- Точно така е! Управниците чакат и палачите, и жертвите да умрат. И така тази страница от историята да изчезне. Но нашата организация съществува и ние няма да позволим това да се случи! Досега познаваме зловещата история на комунизма от архивите и досиетата. Но в момента най-неудобни на тази, които искат да я скрият, са живите свидетели. Уви, след няколко години те ще липсват...

- Наследниците на комунистическите величия са постоянно в центъра на обществените събития. Защо и наследниците на репресираните не са по-активни?
- Има поколения репресирани в България - бащи и майки, синове и дъщери, внуци... Тези хора наистина много са изстрадали. Все още страхът ги държи. Това им е втълпявано години - да си траят, защото не знаят откъде ще се появи "ухото". Ето, дори кандидатът на Реформаторския блок за президент Трайчо Трайков не казва, че дядо му е бил репресиран, лежал е в „Белене“! Страхът още е голям. Защото сега конците в държавата се дърпат от наследниците на онези, които са тормозели и са издевателствали над нашите предци. Да се освободиш от този страх и да почнеш да говориш е труден психологически процес. Пък и наследниците на репресираните виждат бездействието на властите и съвсем се обезсърчават. Ето, нашата Черна стена на жертвите на комунизма на НДК, за нея помощ не получаваме отникъде. Ако не е някое дарение, лични средства, нищо друго няма. Драскат я, съсипват я, никоя институция не помага. Никой не говори. А само някой да драсне върху паметника на Съветската армия, веднага се вдига шум до небесата! За съжаление в страната не се извърши лустрация. Не казвам "отмъщение", а лустрация. Във всички страни я има. Лустрацията всъщност беше начинът да се поставят след промените хората в България при равни условия. Защото онези, които при тоталитаризма са имали средствата и информацията, влязоха и в годините на промените много по-облагодетелствани. И резултата от това, че именно те бяха облагодетелстваните, го виждаме днес - България е на последно място по стандарт в ЕС. Знаете ли защо? Защото синчетата и дъщерите на онези, които са тероризирали предците ни, се държат днес със служителите и работниците си като с роби! Точно както са се държали бащите им с обикновените хора в България преди 10 ноември!
- Когато говорим за неслучила се лустрация, за неотворени досиета на ДС, за неполучена справедливост за репресираните, не можем да не споменем, че все пак СДС беше на власт самостоятелно, а дори и в момента представители на десницата са министри и заемат ключови постове. Защо десните политици не свършиха всичко това, въпреки че са имали възможност?
- Трудно се говори за това. И аз бях дългогодишен член на СДС. Там има хора на високи позиции, които също се страхуват. Да, техните предци са се борили за демокрация, искали са България да влезе в ЕС, но тях ги е страх да мръднат. Свиват уши и си пазят постовете. Там наследниците на репресираните не са толерирани, а напротив. Един от лидерите на СДС, няма да му казвам името, защото и други имаше като него, се обърна веднъж към нас, репресираните, с думите: "Какво искате сега?! Щете, не щете, ще гласувате за нас! Защото за комунистите не може да гласувате!"

Бисерка БОРИСОВА