Проф.Божидар Димитров: Измислихме легендата с анонимното дарение на Паисиевата история

Съчинихме я точно преди 21 години

Борислав РАДОСЛАВОВ

"Беловата на "История Славянобългарска" се пази в Националния исторически музей, а черновата е в Зографския манастир в Атон. Това доказва за пореден път, че Господ е българин. Не само когато "заклахме" петлите с гола на Емил Костадинов".

С тези думи шефът на НИМ проф.Божидар Димитров обобщи пред "България Днес" епохалната драма с открадването на ръкописа на Паисиевата история от Света гора и връщането му обратно. Днес се навършват 21 години откакто "анонимен дарител" донесе в Националния исторически музей оригинал на "История Славянобългарска". Той оставя ръкописа увит във вестник при секретарката на Димитров.

"Всичко започна, когато в Зографския манастир бяха останали шест възрастни български монаси. Гърците искаха да завладеят нашата света обител, като сложат свой игумен. Това можеше да стане, ако гръцките монаси в манастира бяха повече от нашите", разказва пред вестника шефът на НИМ.

"Нашето разузнаване поръча Паисиевата история да бъде пренесена у нас, заедно с други ценни ръкописи и идокументи", връща лентата назад историкът. Задачата е поставена от Държавна сигурност през 1972 г., оригиналът е пренесен у нас тайно чрез секретна акция едва през 1985 г. при третия опит. Затова и операцията на ДС е наречена "Маратон".

Експертиза от археографска комисия при Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" потвърждава, че това е оригиналът - авторски препис на самия Паисий, открит в Зографския манастир през 1906 г. от проф. Йордан Иванов.

През 1992 г. историкът Петър Митанов обявява, че знаковото произведение е откраднато и подменено с копие. Заради шокиращото разкритие Митанов бе обвинен в кражба, но гръцкото правосъдие го оправда.

"История Славянобългарска" години наред стоя в касата на шефа на разузнаването. След като Митанов се разприказва как е взета от Атон и докарана в България, гърците веднага спретнаха дело за кражба. Тогава ме извика Бриго Аспарухов, който беше шеф на разузнаването. Не искаше да връщаме оригиналния ръкопис в Атон. И така създадохме легендата с анонимния дарител, който е донесъл Паисиевата история в НИМ", сподели пред вестника Божидар Димитров, който също е агент на ДС.

След продължил повече от година спор за съдбата на ръкописа, през 1997 г. тогавашният президент Петър Стоянов и Министерството на културата решават ръкописът да се върне в Зографския манастир.

На 12 януари 1998 г. на церемонията по предаването на историческия ръкопис присъстват Петър Стоянов, министърът на културата Емма Москова и главният прокурор Иван Татарчев.

Игуменът на Зографския манастир архимандрит Амвросий получава ръкописа от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. Днес "История славянобългарска" се пази в Зографския манастир в Атон до служебника на патриарх Евтимий, Драгановия миней и други ценни ръкописи. Но там е черновата на документа, а беловата е в Националния исторически музей, категоричен е Божидар Димитров.

"Хората много се интересуват и искат да я видят. Увеличиха се посетителите в музея. Хората искат и се гордеят. Заплаха от гръцка страна няма. Министърът, който отговаря за северна Гърция и който свободно говори български каза, че ако е имало и две гръцки букви в произведението са щели да водят истинска война. Но понеже това си е чисто българска работа няма какво да правят", сподели пред вестника Димитров.

Красимир Райдовски:

Тато я хвърли в каса на ДС

Тодор Живков останал безразличен и не изразил никакъв възторг, когато служители на ДС му предали "История славянобългарска". Вместо фойерверки, творбата на Паисий била върната в касите на ДС. Това разкрива бившият разузнавач Красимир Райдовски, който лично е работил по реализирането на операция "Маратон".Чрез нея безценното произведение е пренесено у нас в тайник на куфарче от разузнавача Иван Генев. Той и колегата му Венцислав Агай заблудили библиотекарят в Зографския манстир да търси някакви книжа. През това време агентите подменили оригиналната Паисиева история.

"Нито за миг не се чувствам крадец, а се чувствам горд българин, който е изпълнил дълга си - да донесе в България една българска светиня", разказа преди време Иван Генев.

"Това е един неморален акт, истинска кражба, което крадците не разбират и днес, защото те са атеисти. Те приемат това като акт на героизъм, но той не е, защото тези хора са взели една реликва от ръцете на немощните монаси от Атон", контрира бившият президент Петър Стоянов.