Четири куршума за Бялата лисица
Малко преди 9 часа сутринта на 16 юни 2003 г. на тихата столична уличка "11 август" спира лъскава лимузина. От луксозното возило излиза костюмиран мъж, който с бодра крачка се отправя към шикозната къща на номер 40, ползвана като негов офис. В мига когато бизнесменът Тодор Толев отваря входната врата, зад него профучава раздрънкан "Фиат Уно". От предварително смъкнатия преден прозорец се подава дуло на пистолет. Проехтяват четири бързи изстрела. Куршумите безпогрешно поразяват известния с прякора си Бялата Лисица Толев в шията и главата. Така за пристигналите след минути лекари остава единствено да констатират смъртта и впишат в протокола точния й час.
Хладнокръвното убийство в центъра на София така и не става водеща новина за медиите. Причините са две - името на Толев не е особено известно, а и по това време показните убийства са нещо напълно нормално. Няма седмица без поне един отстрелян "добре облечен бизнесмен" с неясен произход на парите или силов бос.
Тесен кръг висши държавни чиновници, бизнесмени, ексофицери от ДС и мафиоти далеч не са на това мнение. За тях Толев е митична фигура с огромно влияние и позиции сред всички дотогавашни правителства. За него е известно, че влиза в министерски кабинети, без да чука, висши ченгета се борят за честта да го нарекат приятел, а сочени като недосегаеми подземни босове буквално му козируват. За повечето от тях екзекуцията на Толев е знак, че стартиралото разчистване на фигури, свързани с наследството на ДС, достига буквално до върховете на пирамидата. От течащата силова подмяна не са застраховани и най-доверените кадри на митичните кукловоди от службите. Подозренията им се оправдават два месеца по-късно. Тогава по подобен начин е ликвидиран митичният и близък приятел на Толев Филип Найденов-Фатик, сочен за един от хората, овладели след 1989 г. контрабандните канали на ДС.
За подобен сценарий неофициално намекват и висши ченгета, наблюдаващи разследването за смъртта на Толев. Прогнозите им, че килърите и техните поръчители ще останат в графата неизвестни, така и не са опровергани и до ден днешен.
Завесата зад мистериозния бизнесмен Бялата Лисица се повдига веднага след убийството покрай легалния му бизнес. Сред съдружниците на Толев са знакови имена като Славчо Христов, Гриша Ганчев, хора от кръга "Монтерей", руският олигарх Майкъл Чорни, висши кадри на СИК, червеният ексминистър Младен Червеняков.
След убийството на Тодор Толев става ясно, че срещу него няма нито едно разследване. Това не пречи името му да протича в десетки разработки за контрабанда, водени от службите. Самият той седмица преди смъртта си оцелява при друг атентат. По чудо килърите го раняват само в ухото, а Толев така и не подава сигнал в МВР. Пред свои близки, на които е споделил за случката, признава, че не се чувства застрашен заради добрите си контакти с хора от властта.
Официално Бялата Лисица е известен в бизнес средите и като Краля на импулсните телефони. Чрез една от фирмите си Толев буквално монополизира бизнеса със секстелефоните и игрите с добавена стойност по телефона. Паралелно с това е забъркан в схеми за изкуствено генериране на телефонни импулси чрез фалшиви обаждания. При тях годишно от държавната все още БТК се източват милиони левове. Разработките на службите по темата са смачкани заради добрите контакти на Толев с хора от властта.
Паралелно с импулсите Бялата Лисица завърта и бизнес в телекомуникациите. Самият той се хвали, че е консултирал създадения от Майкъл Чорни „Мобилтел“. Твърди се, че впоследствие дори е поел ангажимент от името на хора във властта да отмени заповедта за изгонване от България на Чорни, издадена от правителството на Иван Костов.
По времето на Костов Толев завърта и бизнес с цигари. Съдружник му е Славчо Христов от кръга "Олимп". През 1999 г. двамата изкупуват акциите във фирма "Норт", която притежава фабрика край Харманли. До тогава като неин скрит собственик е сочен легендарният контрабандист и агент на ДС Тенчо Свинаря, а за кратко управител е и певецът Светльо Витков.
Щом сделката става факт, фабриката отново се сдобива с лиценз и завърта мащабна дейност. Скоро след това Славчо Христов напуска, а Толев остава едноличен собственик. Според разработки на службите наред с легалното производство в завода тайно има и втора смяна. Тя произвежда ментета на известни западни марки, които се изнасят по канали към Италия. Твърди се, че самата контрабандна схема по това време се контролира от висши ченгета и пенсиониран генерал от ДС. Разделяните между двете групи печалби според антимафиоти са за десетки милиони долари. Част от пратките са залавяни от МВР, но обвинения срещу Толев не са повдигани.
Погребват го с каляска
За разлика от момента на смъртта погребението на Тодор Толев бе обширно отразено в медиите. Близките на бизнесмена избират оригинален начин да го изпратят в последния му път. Помпозният ковчег на Бялата Лисица е натоварен в черна траурна каляска, теглена от два коня. Впечатляващата гледка е оценена от събралите се десетки журналисти. Опитите им да заснемат церемонията са посрещнати на нож от кохортата мутри, които им препречват пътя със заплахи: "Ще ви болят главите"
Кариерата му стартира от пандиза
Кариерата на Тодор Толев е буквален пример как в мътните години след 10 ноември 1989 г. случайни наглед хора за миг се превръщат в милионери и мощни бизнесмени. Общото между повечето от тях е връзката с ДС. Самия Толев е вербуван като агент на службите през 80-те години на миналия век. По това време той работи в киноцентъра "Бояна", но си докарва по някой лев като чейнчаджия на „Магурата“. След залавянето му от милицията е осъден на две години затвор. Толев излежава малка част от наказанието, след като службите го вадят. Новоизлюпеният агент на милицията бързо е прехвърлен към Второ главно управление на Държавна сигурност. От това време му остават близките контакти с невзрачни борчета, на които предстои да се превърнат в босове на зловещата групировка СИК. Близки приятели от тези години са и шефове от софийската милиция, еволюирали в мощни бизнесмени.
