ИНТЕРВЮ! Кметът на Копривщица Мария Тороманова: Има два реда за Априлското въстание в учебника

Трябва повече да се учи за личностите в историята ни

КОЯ Е ТЯ

Мария Тороманова е кмет на Копривщица - един от най-емблематичните ни възрожденски градове, символ на националната памет, култура и традиции. Тази година бунтовният град тържествено ще отбележи 150 години от Априлското въстание. Именно там пуква първата пушка на революцията през пролетта на 1876 г.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Как Копривщица ще отбележи 150 години от Априлската епопея, г-жо Тороманова?

- Можем да кажем, че Априлското въстание е съпоставимо с 1300 години България, което е подчертано от Българската академия на науките. Започнахме организацията още през 2025 г. Съгласувахме всички събития с останалите общини, които ще отбележат тържествено годишнината. Предвиждаме поредица от мероприятия. Призовавам всички да дойдат и да видят възстановката. Една от най-старите е у нас - още от 1965 година и в нея няма никаква художествена измислица. Участват много самодейци от града, а в последните години се включват и от дружество "Традиция".

На 20 април представяме специално издание на БАН. Подготвяме научна конференция, която не е предназначена толкова за масовата публика, важна цел е да покажем на децата какво и как се е случвало преди 150 години. На 30 април ще има възпоменателна заря, възстановката е на 1 май, а на 2 май замисляме ефектно шоу с дронове.

- Какво ще представлява то?

- Замисълът е да се започне с историята на избухването на Априлското въстание и случилото се на Оборищкото събрание, което да бъде разказано с дикторски глас, а в същото време дронове в небето да изобразят в небето осем фигури. Кои са те - нека бъде изненада.

Имам сантимент като копривщенка младото поколение да научи примера на Каблешков. Първи превежда граф Монте Кристо от френски, но не го приключва заради смъртта си. Той и семейството му са били богати, но въпреки това той умира твърде млад за идеала. Синът ми е на 17 години и знае много за Априлското въстание, но в учебниците все по-малко се говори. Неглижирайки историята ни, неглижираме примера им.

- Как си го обяснявате?

- По-малка заинтересованост може би. Това не е добре за нашето поколение. Сблъсквам се с много младежи, които не знаят дори къде е градът. Това са младите хора, които ще управляват страната в един момент. Видях в учебника за Априлското въстание точно два реда. Това е изключително жалко! Споменато е между другото. Има нещо сбъркано в системата на образованието ни.

Надявам се самото отбелязване да не се възприема като празненства и да не се набляга върху веселата част.

- Колко души участват във възстановката в Копривщица?

- Около 300 самодейци. Отделно хора от администрацията. Малка община сме, малко над 1800 души.

- Защо се стопи толкова много тази бунтовна община?

- Преди Освобождението Копривщица наброява около 15 000 души, а сега 1800. Демографската криза си каза думата. Всяка година прирастът е отрицателен. Тъжно и болно. Дотам стигнахме, че масово едно семейство има по едно дете. Много малко са многодетните родители. А и много от тях са в други градове или в чужбина.

- Как да променим тези събития?

- Трябва държавна политика. Не можем да го решим на местно ниво. Младите често не искат финансово да се ангажират със семейство и деца. Народопсихологията ни е променена - да се устрои човек да има жилище и да е добре, пък после да мисли за другото.

Можем да дадем примера на Каблешков. Нашите предци са били много далновидни. Местните чорбаджии са влагали изключително много да образоват децата си, включително момичетата, за които това не е било приоритет по онова време. Давали са собствени средства за училището и учители.

Днес държавата абдикира сякаш от това да образова и това на какво се учат децата. Пълна глупост е бюджетът да зависи от броя на децата.

Нямаме самочувствие като горди българи. Много лесно отиват нашите сънародници да живеят в чужбина. Каблешков е поставял своите идеали пред икономическото си благоденствие, а днешното поколение е точно обратното. Затова е добре такива градове да бъдат посещавани.

Но не да дойдат хората на дискотека вечерта, а наистина да научат нещо. Не само да се възхищават от архитектурата, а да влязат на беседи в музеите ни. Една такава беседа в музея за цялата група е няколко евро. Много често учителите спестяват от тази сума. А нашите екскурзоводи знаят много добре историята.

Да дойдеш и само да разгледаш града и архитектурната красота, а да не чуеш беседата, е кощунство. Трябва да разбереш какъв е примерът на тези хора.

- Какво е посланието ви към обществото?

- Обърнете внимание на историята и личностите в нея, следвайте техния пример!