Коментаторът на САЩ '94 Борис Касабов: Реверансът към Италия беше гаден!

Разбихме финансово световното първенство

Господ ни погледна на мача с Мексико

Пулсът ми скочи при гола на Лечков

Борис Касабов е един от най-популярните футболни гласове през последните три десетилетия. Той беше зад микрофона по време на епичните мачове от световното първенство по футбол в САЩ '94. Специално за читателите на "България Днес" емблематичният коментатор припомни емоции от горещото американско лято.

- Г-н Касабов, как изживяхте класирането за САЩ '94, онзи емблематичен мач на "Парк де Пренс" срещу Франция?

- Не бях на стадиона. Стана лек конфликт между тогавашния президент на БФС Вальо Михов и някои хора от БНТ. Нямах късмета да присъствам. Гледах двубоя с приятели. Беше спокойно, докато Емо Костадинов не вкара гола. Когато си тръгвах вечерта, в центъра започнаха да излизат хора по улиците. Вероятно още тогава усещаха, че може нещо да се случи.

- Имаше ли тръпка и при вас, че заминавате в САЩ, за да отразявате България на световно първенство?

- Бях новобранец в БНТ. Имах година стаж. Съществуваше голяма вероятност да съм в екипа. Не ми е минавало през главата, че пряко ще бъда част от победите в САЩ. С колегите не очаквахме България да стигне до толкова високо класиране. Смятахме, че най-сетне ще спечелим мач на световно първенство. Във всеки един от шампионатите имахме възможности, ако изключим първия в Чили през 1962-а. Така беше с Мароко през 1970 г. Изпуснахме Уругвай през 1974-а четири минути преди края. С Корея през 1986-а допуснахме изравняване.

- Какви мисли ви минаха през главата след ужасния старт срещу Нигерия?

- Мрачни. Веднага се създаде настроение. Не знам как беше в България, но доста от колегите в САЩ разтърсиха сериозно отбора. Това беше правилно на фона на станалото. Мненията бяха еднозначни. Ние в БНТ реагирахме по различен начин - отборът не бива да се съсипва. Един от по-опитните колеги каза - сега ги ругаем, но я си представете, че бием Гърция и излезем от групата? Какво тогава ще говорим? Така и стана.

- Не се е очаквало да коментирате българския отбор. Каква беше вашата реакция, когато разбрахте, че ще бъдете в ефир за мача с Мексико?

- Беше малко вероятно. Ние вкарахме в последната минута на Аржентина, а нигерийците отбелязаха на Гърция. В първия момент се зарадвах. После се притесних. Това беше вторият мач на националния отбор, който коментирах. Преди това имаше само една контрола. Не съм се плашел от работата. Знаех колко критичен е българският зрител и как тегли на кантар всяка дума. Това не е само у нас. Правихме интервю с водещия коментатор на ZDF Бела Рети година след Горещото американско лято. Той разказа, че когато националният отбор печели, коментаторът не съществува. Ако загуби, 50% от вината е в него.

- Разкажете за битката с "ацтеките". Брутална жега, невероятна драма и "този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов"?

- Мачът беше вълнуващ. Стадионът беше пълен с мексиканци. Българската агитка беше малка. Поведохме, но съдията помогна на мексиканците в определени ситуации. Побутна ги. В продълженията двата отбора бяха напълно изтощени от жегата и от играните три мача преди това. Господ ни погледна на дузпите.

- Колко силна беше емоцията при вас след края на дузпите?

- Адреналинът много време ме държа. Бях в тотална еуфория. Когато всичко свърши и излязохме пред стадиона, се поздравявахме с българските колеги. До такава степен бях изключил, че попитах кои от нашите са били дузпите. Не помнех. Сетих се само за Данчо Лечков. Знаех, че Боби спаси, но ако някой ме беше попитал 15 минути след мача да пресъздам какво точно се случи, нямаше да мога.

- Видели сте с очите си прословутия режим на Димитър Пенев. Как изглеждаше Пеневата чета между мачовете с Мексико и Германия?

- Тук се изприказваха и изписаха легенди. Как не правели нищо, висели по басейните и играели карти. Изниква въпросът - какво да правят, при положение че е минал дълъг етап от подготовка и четири мача. Отборът е освободен психически. Какво да тренират? Какво да научат? Ако бях на мястото на Пенев, бих постъпил по същия начин.

- Преди сблъсъка с онзи изключително силен отбор на Германия очаквахте ли нов подвиг? Имахте ли предчувствие?

- Честно казано - не. Принципно съм фаталист. Има неща, които преди определени мачове накланят очакванията в едната или другата посока. Мачът мина спокойно. Признавам, че очакванията ми бяха Германия да спечели. Имаше 30 000 техни привърженици на стадиона. На следващия ден трябваше да си презаверяват билетите. Всички туристически бюра на Германия бяха предвидили 2-седмични екскурзии в САЩ. Една седмица на Източния бряг и една седмица на Западния. Бяха почти сигурни, че ще играят финал. Победата на България беше абсолютно заслужена. Няма късмет. Да, дузпите срещу Мексико бяха шанс. Тук се срещнаха един далеч по-титулуван отбор и другият, който беше далеч по-гладен.

- Скочи ли ви пулсът след феноменалния гол на Данчо Лечков и как преминаха за вас оставащите минутки до края на мача?

- Скочи. Всичко стана много бързо. Изравнителният и после победният гол. Последните минути минаха много спокойно. Изглеждаха отгоре като отбор, свършил курса. Никога не съм виждал немския национален тим, на който признавам, че симпатизирам, в толкова безпомощно състояние. Губиха финал на световно първенство с 0:2, при това от Аржентина с Марадона, и успяха да се вдигнат и да вкарат два гола. Това се случи осем години преди мача с България. Тук бяха приключили. Усещаше се как Лотар Матеус и Руди Фьолер не бяха на себе си. Не се виждаше как могат да изравнят.

- Вярвахте ли, че България може да стане световен шампион след победата над Германия?

- Защо не! Когато стигнеш на полуфинал, всичко може да стане. Не искам да се връщам назад към мача с Италия и играта с ръка на Били Костакурта. Тогава съдията трябваше да свири дузпа. Видяхме какво направиха хърватите миналата година на световното първенство. Пробиха. Стигнаха до финала. Наистина Франция победи, но в един момент нещата можеха да се обърнат.

- Връщам ви към вашите думи от мача с Италия: "Очевидна игра с ръка на Костакурта. Жоел Киню соломоновски предпочете да си обърне главата настрани." Какво ви идваше да кажете отвътре на рефера?

- Не можеш да го напишеш във вестника, защото ще те уволнят. Това, което всички са си казвали, докато са го гледали. Беше много гадно. Очевиден реверанс към италианците. Те са световна футболна сила. След толкова години нека си дадем сметка какво направихме. Победихме двукратния световен шампион Аржентина, който на предишното първенство игра финал. След това изтъркаляхме мексиканците. Те се чувстваха у дома на това първенство - на мачовете им имаше по над 50 000 души. След това елиминирахме световния шампион Германия. На практика разбихме финансово световното първенство и самите американци. Изгубиха много пари от немските туристи. Представете си какво щяхме да правим, ако бяхме победили Италия насред Ню Йорк. Като се има предвид, че 1/3 от града са италианци.

- Кога за последно гледахте мачовете от САЩ '94?

- Не съм ги гледал скоро. Първите години се събирахме и забавлявахме с приятели. Мина четвърт век. До известна степен ми е тъжно. Понякога гледам по сайтовете, за да си спомня за добрите времена. Но на фона на сегашното състояние на националния отбор всичко това изглежда тъжно.

- Продължаваме да се топлим със спомените от преди 25 години. Възможно ли е тези магически мигове да се повторят?

- Всичко е възможно, но в близките 15-20 години не виждам как ще стане по начина, по който се работи. Не успяхме да хванем инерцията на успеха. Да, направихме още две класирания и след това всичко отиде по дяволите. Виждаме какви футболисти играят в националния отбор. Не може да извадим дори един с прилична европейска класа. Дори не казвам на световна, така както имахме няколко през 1994-а. Няма как да желаем с подобни играчи, с начина, по който те се изграждат, с отборите, където играят в момента, България да направи нещо сериозно. Трябва отново да се случи изведнъж някакво изключително поколение, което да си пасне. Да бъдат набори и отведнъж да направят пробив в големите тимове. И това ще дойде само от Господ.