Боксьорката Габи Димитрова: Сложих ръкавиците, за да отслабна

Сега мечтая за олимпийски медал, споделя 24-годишната националка

Габриела Димитрова (51 кг) е от новата генерация български боксьорки. Тя загатна за своя потенциал през последните две години. Талантливата състезателка на клуб "Русе" започва да тренира в Лом през 2011-а. Тя спечели бронзов медал от европейските олимпийски игри в Минск през този сезон и от шампионата на Стария континент през 2018-а в София.
24-годишната Димитрова е една от шестте националки, които ще се бият на Евро 2019 в Мадрид. Ето какви са нейните амбиции преди турнира, който стартира през тази седмица.

- Габриела, в каква форма се намирате?
- Чувствам се много добре. Сега сме на лагер в "Дианабад". Подготвяме се. Отивам в Мадрид със самочувствието да стана първа.
- Показахте доста добро ниво на европейските игри в Минск. Малко не ви стигна да победите рускинята Светлана Сулянова на полуфинала.
- Тя е име. Победи ме и на европейското първенство през миналата година в много оспорвана среща. Има го и момента със съдиите. С доза късмет нещата може да се получат. Миналата година на световното първенство беше по този начин. Боксът е моят начин на живот. Моята работа. Нямаш време да се депресираш от подобни неуспехи. Вместо това залагам на мобилизация и тренировки. Работим с треньорите. Градим с Фикрет Ерджебов и Младен Сталев.
- Гледате ли вече към олимпийските квалификации догодина?
- Това е топ целта. Ще наблегна на тях в следващата фаза от подготовката, за да съм на ниво през януари и февруари. Иска ми се да взема квота, да отида на олимпиада и ако даде господ - медал. В момента съм четвърта в европейската ранглиста. Затова световното и европейското първенства са много важни. Дано взема отличие, за да си защитя позицията. В зависимост от жребия това може да ми позволи да играя среща по-малко на квалификациите.
- Вие сте част от солидната русенска школа. Получавали ли сте съвети от Стойка Петрова?
- Бяхме колеги и спаринг партньори в клуба и в националния отбор дълги години. Вземаш от всеки един боксьор по нещо. Играли сме много ръкавици със Стойка.
- Как се запалихте по бокса?
- Влязох в боксовата зала от здравословна гледна точка. Бях доста пълна. Исках да отслабна, но бързо се запалих и започнах да го правя професионално. Не е имало някакви светлини, звездички или прозрение. Просто се качваш на ринга, играеш и това е.
- Как реагираха вашите родители?
- В началото не ме подкрепиха. Но не съм се крила. След това видяха, че съм добра и имам успехи. Тогава застанаха зад мен.
- Имахте здравословни проблеми. Вече всичко наред ли е?
- Миналата година на световното първенство възпалих ахилес. Бях два месеца в гипс. След това още толкова възстановявах. На игрите в Беларус отидох с 15 дни подготовка. Надявам се сега, след като напарвихме лагер на Белмекен, с малко късмет, да вземем заслуженото. Нямам проблеми с килограмите. Професионалист съм. Има боксьори, които качват по 7 килограма. Три дни ядат, а после седем дни гладуват.