Скулпторът Андрей Врабчев: Комунизмът още ни заробва

9.9.1944 г. раздели нацията, осакати морала и така е до днес

Кой е той?

Андрей Врабчев работи в полето на скулптурата в публични пространства, монументалната пластика и инсталация. Завършил е Националното училище за изящни изкуства в София със специалност "Скулптура" и Художествената академия със специалност "Скулптура". Член на RBS кралското скулптурно дружество в Лондон и на СБХ. Автор е на паметник на Майор Томпсън. Участва в редица национални и международни конкурси. Автор е на няколко пластики награди, сред които и светилникът на Българския културен клуб Скопие за принос към българската култура.

- Г-н Врабчев, инсталацията ви в Докторската градинка в София, при която оцветихте водата във фонтана с червена боя и поставихте плакат с надпис: "Честит празник 09.09.1944 г., неблагодарници", бе по повод 75-годишнината от деветосептемврийския преврат, който слага началото на продължилия 45 години комунистически режим в България. Каква е алюзията на творбата?

- Препратката е ясна - кървавата баня, до която води окупацията на България от Съветския съюз. До хилядите жертви на един тоталитарен режим. Това не е празник, а черна дата в нашата история. Това е ден, който и до днес продължава да разделя обществото. Според мен е крайно време да се сложи край на това, както и на спекулациите около антифашистката борба. На тази дата България е окупирана, а не освободена.

- Защо "неблагодарници"?

- Неблагодарници е препратка към нападките, отправяни напоследък към нас, българите, че сме неблагодарен народ, визирайки няколкото "освобождения", които сме получили "даром". Не мисля, че ако нещо е направено безкористно, би било напомняно толкова често и ако някой е истински християнин, едва ли би настоявал за благодарност и отплата за добро, сторено от него. Превръщането на едно добро дело в инструмент за изнудване на неволно получилите тази доброта е недостоен акт.

- Кога се роди идеята за подобна акция у вас?

- Идеята е от много време. Първоначално имах намерение да оцветя някоя от столичните реки, но те са твърде незабележими, а и скоротечни. Ще посоча, че съм използвал 2 кофи железен оксид. Имал съм идеи, свързани с промените на обема на водата и поведението й при падане. Свързвайки тези неща с обстоятелствата, възможностите се стесняват и определят вида и мястото на работата. Така се стигна до конкретния фонтан в Докторската градинка.

- Един поет бе казал, че всяко стихотворение е обречено да е политическо. Така ли и с вашата работа? В смисъл, къде творческият акт като изява на свобода се преплита с политиката?

- Изкуството и политиката се пресичат там, където стоят фундаменталните човешки въпроси, особено в морала. Моята позиция е морална. Режимът, доведен на власт след 09.09.1944 г., деморализира обществото, а поколенията, засегнати от него, не успяха да преодолеят това и го пренесоха при промените в един лъжедемократичен ред. Големите проблеми у нас са моралните проблеми. Политическите ни проблеми също са на морална или по-скоро на неморална основа.

- Имате скулптурна композиция "Покаяние - паметник на жертвите на комунизма". Разкажете малко повече за нея?

- Повече от четвърт век посткомунистическите общества продължаваме да сме жертва на комунистическите ни режими. Звучи абсурдно, но е факт. Предаващите се от поколение на поколение страх и изкривени ценности не ни разрешават да бъдем истински свободни и достойни, да вникнем в демократичните ценности и принципи и да се развиваме достойно и напредничаво. Затова тази скулптура е създадена от претворените тела на живи съвременници. Тя е паметник на жертвите, направен от самите тях. Паметник, който желае да предаде на миналото състоянието на жертва, за да може да се премине към борба и съзидание. За да се постигне това, трябва да признаем пред себе си, че колкото и да продължаваме да сме жертва, толкова сме и собствените си палачи, и да се покаем за престъпленията си. Творбата цели да ни накара да почувстваме нуждата от покаяние, но и да повдигне въпроса за нуждата не от емоционална, а от историческа оценка на комунистическия терор.

- На 1 април т.г. монтирахте статуя на премиера Бойко Борисов със светещи очи на площад "Гарибалди". Какви бяха отзивите от творбата и как градската среда като пространство говори за съвремието, когато в нея се постави подобна скулптура?

- Вече бях забравил за тази работа. Отзивите бяха положителни. Градската среда е отражение на обитателите си и логично тя много добре запазва техните културни черти и особености. Поставянето на подобна творба просто подсказва да се огледаме в това, което ще оставим след нас. Тя е намеса повече в душевното, емоционалното и социалното пространство,у отколкото във физическото.

- До какви последствия предполагате, че може да доведе акцията в Докторската градинка за вас, за хората, за които в крайна сметка е предназначена?

- Последствия за мен не мисля, че ще има кой знае какви поради простата причина, че не съм извършил нищо лошо. Ако съм нарушил някое правило или съм нанесъл щета, логично е да бъда санкциониран. По-важно за мен е да направя това, което намирам за полезно и необходимо. За хората, надявам се да проумеят, че поляризацията в обществото ни е резултат от събитията, последвали тази дата. Нелепо е да си мислим, че може да се угоди на всички, още по-малко с цената на истината, още по-малко, когато премълчаното работи против цялото общество, включително тези, които защитават лъжите, мислейки, че дължат това на произхода си или че на това дължат успехите си.