Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/7855233 www.bgdnes.bg

Най-младият жив лагерист от "Слънчев бряг" Христо Мичев : Хвърляха труповете в тоалетната

Убиваха хора пред мен, вкараха ме вътре на 17 години

"Труповете на жестоко убиваните лагеристи бяха хвърляни до тоалетните. Аз оцелях благодарение на младостта, здравата психика и яката работа, която вършех. А ме вкараха за нищо едва 17-годишен."

С това започва емоционалната си изповед пред "България Днес" най-младият жив и до днес лагерист от "Слънчев бряг" Христо Мичев. Гонещият 77 години мъж прекарва три месеца в лагера на смъртта край Ловеч, а повече от половината си живот след излизането му прекарва в Германия. Там го открива по телефона и "България Днес".

Реклама

Ден преди да отбележим 30 години от паметната дата 10 ноември и свалянето на Тодор Живков и комунизма, Христо връща спомените си към най-тежкото лято, което е имал някога в живота си. А "Слънчев бряг" за него и до днес е символ не на морски приключения и почивка, а на робски кървав труд до последен дъх.

"Лежах за няма нищо в този лагер. Всяка вечер играеше тоягата на вечерната проверка. Бях най-младият и здрав и това ме спаси. Работех много и изкарвах надницата и на други, по-слаби и немощни, за да не ги убият. Трудихме се с бай Боян, който беше доста по-стар и с по-малко сили. Казваше ми: "Момче, ти ще отървеш кожата, ама мен ще затрият". Един ден го измъкнаха и повече никога не се върна", спомня си и днес оцелелият лагерник.

И продължава: "Изкарах три месеца и накрая ме освободиха неочаквано. Нашите мъчители умряха все от естествена смърт заради натежалите години, но техните деца и внуци са все още живи и някои от тях са на ръководни постове. Разбира се, че те няма да скочат на своите предци и нямат желание подобни зверства да се осветляват и да придобиват гласност", разказва още Христо Мичев.

И до днес живият лагерист няма обяснение защо е попаднал в "Слънчев бряг". Обяснява си го с факта, че е бил по-различен от връстниците си, по-свободолюбив, откроявал се. А това не се е харесало на някого.

В края на месец май 1961 г. Христо от Казанлък е привикан за справка в милицията. Едва на 17 години, в разцвета на младостта, той е закаран в Стара Загора, а оттам - в лагера край Ловеч. "Не се плашех в началото, защото не знаех какво ме очаква", споделя още пред вестника Мичев.

Когато раздавали работните дрехи в самия лагер, един от мъжете възкликнал: "И деца ли вече водят тук?!".

Реклама

В лагера Христо посреща своя 18-и рожден ден сред неуморна работа, кръв и бой с тояги.

"Този бой с тояги беше част от ежедневието ни и бяхме свикнали с това като нещо нормално. Вечер едва стояхме на краката си от умора и изтощение, а те ни държаха по час и половина-два прави, строени за проверка. Мнозина не издържаха на тежката работа в каменоломната, на побоищата и на нечовешките условия, но аз успях да изляза жив", споделя бившият лагерист.

Вероятно затова казанлъчанинът е единственият днес жив бивш лагерист в "Слънчев бряг" - защото е бил и най-младият, заточен там, а и защото е имал силите да издържи на суровия живот.

На 9 септември Мичев и следващият по младост оцелял лагерник в "Слънчев бряг" - 19-годишният тогава Кольо Вутев от с. Торос, се събраха в старата каменна кариера край Ловеч.

На годишнината от военния преврат, дал зелена светлина за монтирането в България на тоталитарен болшевишки режим от сталинистки тип, двамата репресирани се срещнаха, за да се поклонят пред паметта на всички българи, загинали в комунистическите лагери и затвори, и да запалят свещ за упокой на душите им.

"Не пазя лоши чувства към комунистите, и при тях има всякакви хора - и лоши, и добри", казва бай Кольо. И добавя: "Да, комунист ме вкара в лагера, но комунист ме и изкара от там. Но от треньора от федерацията по борба съм запомнил, че живите комунисти трудно търпят добрите хора сред себе си, а бързат да ги изпратят на оня свят".

Христо Мичев споделя, че младите българи не могат да оценят с какво разполагат днес. "Свободата да казваш това, което мислиш, без страх за живота си, е нещо велико", казва той.

151 убити в лагера на смъртта

"Слънчев бряг" е лагер за политически затворници край Ловеч. През август 1959 г. името му, което препраща към черноморския курорт, е използвано като нарицателно от комунистическите власти за заплаха и предупреждение срещу онези, които са дръзнали да надигнат глава.

"Слънчев бряг" е секретен и един от най-жестоките лагери в България. В него без съд и присъда са въдворявани хора по най-различни причини като "подривно-диверсионна дейност", разказване на вицове срещу комунистическите управници, бивши депутати земеделци, както и младежи, изпратени от местните управления на Народната милиция като "хулигани" (обвинявани за това, че носят тесни панталони или слушат западна музика).

При докарването на нови въдворени под командването на ръководството на лагера е изпълняван специален "ритуал" - старите лагеристи са строявани на плаца в шпалир и им е заповядвано да бият с тояги новодошлите. Който не е изпълнявал заповедта, също получавал тояга.

Писмени разпореждания за режима в лагера не са давани. Началникът на лагера Петър Гогов признава през 1990 г.: "Нормативни документи нямаше. Всичко се изпълняваше по устни заповеди на Мирчо Спасов". Зам.-министърът на вътрешните работи е един от най-приближените на първия секретар на БКП Тодор Живков.

За съществуването му до април 1962 г. през лагера "Слънчев бряг" преминават над 1500 души, а след промените военна прокуратура установява, че 151 лагеристи са намерили смъртта си в него.

На тайно съвещание на Политбюро през април 1962 г. Тато нарежда "лагерът да се закрие, без да се шуми".

Реклама
Реклама
Реклама