Световната №1 в самбото Мария Оряшкова: Мама почина, а аз станах шампионка
Бях на успокоителни, не помня битките
"Триумфирах на европейското първенство по самбо в Литва ден след като майка ми почина. Бях едва на 17 години. Имаше вариант да се върна и да изпратя майка ми в последния й път. Обсъдих ситуацията с по-големия ми брат, говорих и със себе си. Предпочетох да не се връщам. Не можех, нямах сили. Останах, спечелих европейската титла за девойки и не можах да се сбогувам с най-близкия на сърцето ми човек."
Това е най-тежката житейска битка на родния диамант в самбото Мария Оряшкова. Израсналата в Челопеч, село Бъта и близкото Панагюрище спортистка е 5 пъти световна и 9-кратна европейска шампионка по самбо. Само на 30 години жената чудо в тежкия боен спорт е донесла толкова много радост, отличия и престиж за България, но за нейните грандиозни успехи не се говори чак толкова много, както например се пише за също големите успехи на нейния мъжки еквивалент в самбото - Благой Иванов-Багата.
Десетки контузии, операции, беден и изключително труден живот на село с разведени родители и загуба на майка преди абитуриентския бал и ден преди европейско първенство, завръщане след години лечение и възстановяване и триумф на върха, след като е била отписана, пестене от закуски, хранене по веднъж на ден и какви ли още не лишения изтърпява Мария, за да покори цели пет пъти световната титла и 9 пъти европейската.
Последната световна титла Оряшкова грабна на 9 ноември т.г. на първенството в Чонгжу, Южна Корея. Българката се окичи със златен медал в категория до 80 кг, след като се наложи с 2:1 точки във финала над японката Риу Такахаши. През лятото нашият боец взе и златото на Европейските игри в Минск.
Преди да покаже на света каква сила са българските жени в бойните спортове, Мария минава през много лишения и каляване на характера от малка. Родена в Пирдоп, на 10 години тя се мести с майка си в село Бъта край Панагюрище след раздялата на родителите си.
"Животът там бе труден и беден. Приходите бяха малко, нямах възможност да пътувам дори до съседния град Панагюрище. Брат ми се записа да учи там. Тогава и аз го направих, за да тренирам. Налагаше се всеки ден да пътувам с познати и приятели. Трудно намирах транспорт, но поне не съм ходила пеша", споделя Мария.
И продължава: "Пестях от закуски и се хранех по веднъж на ден, за да мога да си плащам тренировките. Не можех да си позволя да се храня в ресторант или другаде извън вкъщи, за да не съм в тежест на майка си. Вечер, като се прибирах. Това беше в началото, докато започна".
Малката Мария обмисляла да се откаже. Но треньорът й в бунтовно Панагюрище успял да я разубеди.
По онова време да си дете на разведени родители е изключително трудно, а подобните случаи са рядкост. Наред с Виденовата зима от 1996-1997 г. и чудовищната икономическа криза ситуацията в семейството не била никак розова.
Освен това Мария не се вписвала в категорията деца, които се възползват от раздялата на майка и татко, за да взимат пари, подаръци и дивиденти в максимална степен и от двамата. И не искала да се облагодетелства по лесния и бърз начин.
Оряшкова избира трудния път към постигането на своите мечти. И успява. За което днес е по-щастлива и по-удовлетворена. Изкованият успех с кръв, пот и сълзи й е много по-сладък.
До ден днешен Мария не се е замисляла имало ли е закономерност в съдбата да израсне под майчино крило и да завладее световния ринг с боен спорт. Баща й също е близо до нея и й помага през годините, но живее отделно - в Челопеч. Той е пенсиониран миньор от златната мина в градчето. И до днес двамата поддържат много добри отношения и се виждат в малкото останало време от тренировъчни лагери, състезания и лекции в Националната спортна академия, където Мария е докторант.
"Не съм мислила за тази закономерност, но вероятно играе някаква роля. По-скоро ми е генетично заложено. Никога не съм си помисляла, че ще работя в офис пред компютър. Още от малка ми се прояви бойният характер. Биех се страшно много в училище. Затова, както и да ми се беше стекъл животът, едва ли щях да се занимавам с нещо, подходящо за една жена. И да седя цял ден на един стол", споделя пред "България Днес" терминаторът на женското самбо.
Мария разхвърляла само момчета в училище, а момичета не закачала. Това се случва в Челопеч, където учи до четвърти клас. След това идва смяната със село Бъта заради раздялата на родителите й.
"Майка ми работеше в детската градина, която бе до училището в Челопеч. Затова не беше много трудно да я намерят, ако имаше сбиване. Баща ми беше миньор в града. Често ходя при него, той се пенсионира", разказва Оряшкова.
На 16 години печели първата си европейска титла за девойки, а само година по-късно триумфира за втори път на Стария континент - в Литва. Ден преди да се изкачи на най-високата стълба и да чуе българския химн, губи майка си.
"Всеки сам решава за себе си какво и как да направи. Аз взех своето решение и то бе моето голямо спасение. Много е трудно да се изправиш и продължиш", спомня си за най-тежкия момент и най-трудното решение в живота си шампионката.
"Казаха ми, че съм имала четири срещи в деня на финала и съм победила. Бях на успокоителни и нищо не помня. Само тогава ги използвах, за един ден", разказва още Мария.
Връщането в България е съпътствано с много спомени и нелеки преживявания. Живеела при близки в Панагюрище, предстоял й абитуриентски бал.
"Първо се отказах, след това близките ми ме убедиха да отида. Бях един тийнейджър, който толкова много се вълнуваше от битките, победите, училището, бала, а изведнъж светът му се срива и няма желание за нищо. В такива тежки ситуации е хубаво да имаш близки и приятели, които да те вдигнат", споделя години по-късно световният доминант в женското самбо.
Малцина са онези, които знаят през какви травми и перипетии е минавала кариерата на Мария. И как е била отписвана от мнозина след тежки операции на коленни връзки, но след това борбената спортистка се е завръщала с още повече хъс за победа и е мачкала конкуренцията в целия свят.
"И на двете колене са ми правили много операции. Късала съм всички видове връзки и менискуси. След такава интервенция почивах една година, можех само да тичам след няколко месеца. Отписвали са ме хората след тези операции, но след това съм печелила световни титли по самбо. Хората не знаят за това и си мислят, че е лесно да стигнеш до върха", споделя още амбициозната Мария.
През годините на професионално спортуване Оряшкова се препитава изцяло със самбото. А когато е контузена и се възстановявала след поредната операция, е треньор, за да изкарва сами парите си и да се изхранва.
Облекчение Мария получава от държавата, която поема финансирането за екипировка, подготовка и пътувания за състезания. Храна, спане и път са подсигурени, горивото също се плаща. Но срещу общо 14 международни титли и 10 почивни дни за тази календарна година това поемане на разходите изглежда, меко казано, нормално.
С премията от първата европейска титла Мария си купува мобилен телефон. Сумите, които получава за своите европейски и световни титли, са между 10 000 и 20 000 лв.
"Самоиздържах се с парите, не съм ги инвестирала в имущество. Просто не достигаха за апартамент в София, където заживях и живея и днес. Покривах си моите разходи и образование", разказва майсторката на самбо хватките.
В малкото свободни дни Мария се прибира в общежитие в Студентски град, предоставено й от НСА. В апартамент на академията тя съхранява всичките си отличия. Подредила ги е в две витрини в общежитието. След толкова трудни, но и успешни години приема малкото ведомствено жилище за свой дом и крепост. А мисията да прославя България в бойното самбо - за своя мисия и кауза.
Атакува Токио 2020 с борба
След като показва нагледно пет пъти кой е световният номер 1, Мария се впуска в ново предизвикателство - борбата. Тъй като тя е олимпийски спорт, докато самбото все още не е такъв, Оряшкова ще атакува летните олимпийски игри в Токио през следващото лято.
"Имам амбиции за олимпийска квота. През март и април са двата квалификационни турнира - в Унгария и България. И тогава ще разбера къде и как ще прекарам следващото си лято", казва с усмивка нашият шампион.
През 99% от времето Мария е ангажирана с националния отбор по лагери. Само през тази година тя е била на подготовка в Япония, Франция, Турция, Белмекен и Благоевград. От сгъстения цикъл остава съвсем малко свободно време за докторантурата й в НСА, а когато успее- да види татко си, по-големия си брат Стоян и приятели.
"Просто нямам време за нищо. И за личен живот. Излизам на кафе с приятели, забавлявам се, обичам да излизам на вила в по-затворен кръг от хора, когато имам малко свободно време" споделя Мария, която обожава руската музика, руския език, руската храна и цяла Русия.
След края на активната спортна кариера Мария мечтае за сплотено семейство, свой дом и да стане преподавател в университет или в училище. Желанието й е и занапред да се занимава със спорт, което прави цял живот и разбира най-добре.
Въпреки световните и европейските титли, огромната слава за родината, тежките перипетии и всички позитиви напук на контузии, операции и сложни житейски ситуации, Мария никога не е избирана за спортист на годината в България. Само веднъж е поставяна едва на 10-о място.
"Не мога да кажа и да накарам някой насила да гласува за мен. Всичко си е до вътрешно усещане. Но много ще бъда щастлива и горда, ако моите постижения бъдат оценени в тази класация", споделя Мария Оряшкова.
"България Днес" подкрепя спортисти като Мария, донесли толкова сълзи от щастие за България! Онези, на футболния и други терени, може би е време да останат по-назад след всичките си резили.
