Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/7953951 www.bgdnes.bg

Лили пее за убит мафиот

Грандиозно тържество на стадиона в софийското село Казичене събира по обед на 24 септември 1995 г. хиляди хора. Тълпата се е събрала, за да чуе на живо едни от най-големите български музикални звезди. Сред гостите е лично примата на БГ естрадата Лили Иванова. След нея на сцената застават Чочо Владовски, Кристина Димитрова и оркестър "Канари", припомня в книгата си "Големите убийства" журналистката Анна Заркова.
Настроението на стеклото се множество е повече от позитивно, но самият повод далеч не е щастлив. Събитието е обявено като възпоменателен събор в чест на разстреляния седмица по-рано подземен бос Иван Кудев-Автоджамбазина.


Макар да го почитат подобаващо, плащайки огромните разходи за купона, близките на Кудев така и не дочакват възмездие за смъртта му. След няколко възобновявания на разследването то в крайна сметка е пратено в архива. До съд така и не се стига, макар да има повдигнато обвинение на един от вероятните извършители.
В същия момент за криминалистите и роднините на подземния бос не е тайна кой е поръчителят на покушението. Още на самото погребение близките на Кудев директно сочат някогашния му съдружник Иво Карамански като човека, дал заповед за стрелба.
"Карамански е боклук, наш враг", просъсква як младеж, държащ ковчега на загиналия бабаит.
По същото време спецченгета многократно потвърждават думите на роднините пред журналисти. Името на Кръстника на българската мафия е посочено в множество медийни публикации като човека зад мократа поръчка.
Години по-късно в свое интервю съпругата на бандита, чалгаджийката Снежина, също сочи Карамански като човека, поръчал нейния любим.
Самият Карамански е убит след нелеп инцидент три години по-късно. С това надеждите за възмездие относно смъртта на дългогодишната дясна ръка на Кръстника приключват завинаги.
Приживе Карамански и Кудев дълги години са първи приятели и бизнес партньори. Създадената от тях борческа бригада дава сериозен отпор на колегите им от ВИС и СИК по време на гангстерската война в периода 1993-1994 г. Основният им бизнес са обичайните за това време силова охрана и търговия с крадени коли, спомнят си криминалисти. Засечени са и техни опити да завземат позиции в търговията и трафика на дрога.

Реклама


През пролетта на 1995 г. създадената от тях групировка се разпада. Карамански последователно се скарва с едни от най-близките си хора - Иван Кудев и Георги Янков-Обичката. Причината за раздора е, че Кръстника искал по 30 процента от бизнеса на двамата.
В свое интервю Георги Янков се оплаква, че Карамански бил лаком и не уважавал приятелите си. Пак според него Карамански му поръчал да отвлече Жоро Илиев от ВИС-2 и Младен Михалев-Маджо, за да си разчисти сметките с тях.
След няколко стълкновения между ударни бригади на Кудев и Карамански се стига и до фаталния 17 септември 1995 г.
Последният ден от живота на Кудев е зает с професионални ангажименти. Уморен от срещите с другари мафиота, късно вечерта той отива на купон в известна столична дискотека. Там е до около 4 часа сутринта, когато в компанията на млада дама си тръгва. Двамата хващат такси до апартамента на бандита в столичния кв. "Младост" и влизат прегърнати във входа. Щом асансьорът спира на етажа, Кудев като истински кавалер отива първи, за да задържи вратата на своята приятелка. В този момент от стълбищната площадка откъм горния етаж започва да се стреля яростно. Пет от куршумите попадат в гърба на подземния бос и той загива на място. Изпаднала в паника, приятелката му инстинктивно затваря вратата на асансьора и потегля надолу. През това време двамата килъри също пеша и на бегом се качват в чакащата ги наблизо кола.


За пристигналите на място криминалисти остава единствено да претърсят местопрестъплението и разпитат уплашените съседи и приятелката на Кудев. Както може да се очаква, нито един от тях не може да даде описание на маскираните убийци.
Все пак ченгетата попадат и на улики. При огледа на местопрестъплението са открити четири веществени доказателства - две дъвки и два фаса. За зла беда по това време в България няма техника за ДНК анализ, с която може да се установи самоличността на килърите, и уликите са пратени в архива.

Връзка с разстрела на Луканов

Четери години след екзекуцията на Иван Кудев пратеното в архив дело получава неочаквана развръзка. Повод са показания на близък приятел на Иво Карамански. Те са дадени месец след като Кръстника е гръмнат от своя бодигард Стефан Въжарски при пиянски запой.
Другарят на Карамански свидетелства пред полицията, че именно той е поръчал Кудев. Посочва и килърите - четиримата украинци, работещи като охрана на гангстера.
Чужденците пребивават в България от 1993 г, а основното им занимание са поръчковите убийства. Преди стрелбата срещу Кудев според криминалисти украинците са замесени и в няколко разстрела в Русе. След проблеми с тамошните полицаи се местят в София и започват работа за Карамански.
Посочените от авера на Иво Карамански имена втрещяват ченгетата. Оказва се, че същите хора са заподозрени за убийството на бившия премиер Андрей Луканов през октомври 1996 г.
След показанията разследването за смъртта на Кудев набира скорост. Основен заподозрян става украинецът Владимир Шевчук. След оперативна комбинация Шевчук е арестуван на 23 май 1999 г. на влизане от Турция заедно с другаря си Александър Акимов.
Двамата украинци са разпитвани и за смъртта на сънародника им Сергей Шанин през 1996 г. в столицата. За него се твърди, че е част от бандата, а приятелите му го ликвидират заради предателство. Балистична експертиза показва, че пистолетът, с който е гръмнат Шанин, е използван и при убийството на Луканов.
Малко след проведения разпит Акимов е освободен, а на Владимир Шевчук е повдигнато обвинение за убийството на Кудев. В ареста от Шевчук е взета ДНК проба. Резултатите от нея съвпадат с ДНК материала по една от дъвките на килърите, открити при покушението срещу Иван Кудев, пише в свой материал от това време в. "168 часа".
Според криминалисти в килията Шевчук прави и самопризнания. Това, оказва се, не е пречка след няколко месеца в килията украинецът да бъде пуснат тихомълком на свобода. Официалната версия е неразбирателство между МВР и следствието. Неофициално ченгета коментират, че Шевчук е сключил сделка с разследващите убийството на Луканов. В замяна на свободата си той издава конкретните хора, разстреляли Луканов, и посочва тяхното местонахождение.
Озовал се на свобода, Владимир Шевчук моментално напуска България и следите му се губят.

Оцелява при първия атентат

Малко след скарването му с Иво Карамански срещу Иван Кудев е извършен друг опит за покушение. Неизвестни атентатори поставят 1,3 кг пластичен експлозив под колата му, паркирана в столичния кв. "Младост-4". Бомбата не се задейства, а един от гардовете на Кудев я открива. При последвалия оглед от МВР следи от атентаторите така и не са открити и разследването затихва.
Развръзка, и то крайно неочаквана, има след десетилетие. На 19 януари 2005 г. ГДБОП провежда зрелищна акция в центъра на София. При нея е арестуван 46-годишният Николай Симов, който в найлонова торбичка пренася пресовки с общо 7 кг пластичен взрив и детонатори.
Малко след ареста висши ченгета коментират, че експлозивът е част от партида, внесена у нас в началото на 90-те години. С него впоследствие са извършени някои от най-знаковите атентати у нас. Сред тях и взривът срещу сикаджията Стоил Славов, взривените коли на Косьо Самоковеца и Иван Тодоров-Доктора.
От кого е внесен взривът и неговите ползватели така и не е обявено официално и до ден днешен.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама