Хореографът Ивайло Петков: С 10 пирона във врата ще танцувам 5 часа

Заради мен вписват нов рекорд в "Гинес"

КОЙ Е ТОЙ

Ивайло Петков е на 34 г. от гр. Враца. Завършва българска народна хореография в Югозападния университет в Благоевград. Занимава се цял живот с народни танци, а през 2015 г. отваря собствена школа "Живо чудо" в София. Преди месец той изигра над 100 хора в рамките на 4 часа и половина, като по този начин ще опита да влезе в рекордите на "Гинес". Предизвикателството има и цел да помогне на 21-годишния Даниел да се възстанови след тежък инцидент на водна пързалка.

- Преди месец близо 5 часа танцувахте над 71 хора, като се борите за място в рекордите на "Гинес". Получихте признание за рекорд от "Гинес"?

- Все още чакаме отговор от тях. Други хора движат регистрацията, която се разглежда няколко седмици. Нещата се бавят, защото трябваше да регистрираме нов вид рекорд "най-дълго танцуване на българско хоро", тъй като нямаше досега такъв. След това трябваше да чакаме, докато от "Гинес" преценят дали това може да бъде рекорд.

- Имахте ли проблеми по време на танците?

- Метеорологичните условия не бяха добри, валеше. Имахме видеостена с хронометър, която по едно време отказа, а според условията на "Гинес" поставянето на рекорд трябва да е заснето с камера без спиране. Знам със сигурност, че имаме над 4 часа и 30 минути танцуване. Дни по-рано се пребоядиса сцената, а на самия ден на представянето започна да вали, сцената започна да се хлъзга, защото не беше изсъхнала напълно. Това също създаде проблем, защото много се хлъзгах, няколко пъти паднах и накрая се събух и танцувах бос.

Реално съм изиграл над 100 хора. Редуваха се бързи и бавни, за да мога да се възстановявам, все пак това е доста време накрак. Пих само вода, дори до тоалетна не отидох за тези 4 часа и половина.

- Имахте ли мускулна треска след тези близо 5 часа танци?

- Имах напрежение в краката, но много бързо се възстанових. Имам тренинг, понеже всеки ден танцувам по 3 часа, докато преподавам. Важното беше да го направя, без да спирам. Преди събитието направих няколко маратона, включително и на открито във Врачанския Балкан. Бях подготвен, важното беше да е наред всичко с организма, защото дори едно стъпване накриво може да провали всичко.

- Събрани ли са вече нужните средства за възстановяването на 21-годишния Даниел, на който искате да помогнете?

- Сумата беше почти събрана, още преди да реализираме нашето събитие. Той от 3 години е в инвалидна количка и почти беше събрал необходимата сума от 80 000 лв. за лечението си. Моята идея беше освен за лечението той да получи средства и за рехабилитациите си, които също са скъпи. Исках да му дам и сила и кураж, тъй като и аз съм преживял същата травма и исках да покажа, че въпреки всичко, човек може да продължи напред и да му се получат нещата.

- Вие също претърпявате инцидент с водна пързалка преди 10 години. Днес има ли останали някакви поражения и болки?

- Освен 10 пирона във врата и малко белези, мисля че всичко ми е наред. Чувствам се добре и вече съм забравил, че това се е случило. Имам леко ограничение на врата, защото са засегнати въртеливите прешлени. На 5 от тях имам по два пирона. Мисля че излязох най-леко от ситуацията, на фона на всичко, което ми се случи. Инцидентът стана след неправилно спускане по водната пързалка, съответно си ударих главата в дъното. За жалост, много лесно и бързо се случват тези неща.

Бил съм в положението на Даниел и знам какво е, когато ти поискат толкова голяма сума. Моята операция беше в България, срещнах се с няколко неврохирурзи и гръдни хирурзи, тъй като при мен се усложниха нещата. Бяха ми направени 2 операции, една 7-часова и една 5-часова, защото прецениха, че организмът ми няма да издържи по-дълга операция. Мисля че българските лекари са на едно високо световно професионално ниво и това е важно да се каже на фона на всички инциденти с лекари у нас. Във всеки бранш има черни овце и аз съм попадал на лоши лекари, но предпочитам да говоря за хубавото.

- Мислите ли за други инициативи, с които да помагате на нуждаещи се? А може би и за нов рекорд?

- Да, възнамерявам това събитие да го правя всяка година и да помагаме на други хора в нужда, стига да имам съдействието на община Враца и на спонсори. Събитието изисква организация и средства, тази година го направих сам и с помощта на 2-ма - 3-ма помощници. Надявам се да привлечем хора, да го правим ежегодно и да стане като празник на града. Дори съм склонен да си подобря и рекорда следващата година и да успея да мина 5 часа. Защо не и да направим сериозен флашмоб с школи от Враца и страната. Важно е да помагаме, защото има много хора в нужда.

- Имате школа за танци. Лесно ли е това начинание у нас?

- Завърших българска народна хореография и мисля, че това е най-логичното нещо да се случи. Танцувах за кратко в професионален ансамбъл, а след това реших да преподавам и така се озовах в една школа за любители. Там бях няколко години и естествено прецених, че е време да основа собствена школа "Живо чудо" в столицата, което стана през 2015 г. Стига да можеш да преподаваш и да ти идва отвътре, не е сложно да поддържаш една школа. Трябва да можеш да обединиш хората и да ги научиш на нещо.

- От погледа на хореограф тачат ли българите народните обичаи и автентичното ни музикално богатство?

- Като всички неща, които се случват у нас, и това търпи промяна, но традициите продължават да се спазват, харесват и не се забравят. Вече има все повече школи за народни танци у нас. Започват да навлизат и други стилове, но може би това е естествено. Въпреки това има хора, които още си държат на автентичните хора и на истинската музика. Хубаво е, че имат хигиена на преподаване, за да могат да пренасят миналото в днешно време и без модерна намеса.

- Проявяват ли младите интерес към народните танци?

- Да. При мен има семейства, които идват с децата си. Има интерес определено.