Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/7958615 www.bgdnes.bg

Директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов: Стоянка вече разсмива Господ!

Искам до Нейчо да ме сложат, са последните й думи

"Отиде си кралицата на българската комедия! Няма друга като нея. Тя ще разсмива и Господ с таланта си горе. Велика жена." Така директорът на Сатиричния театър "Алеко Константинов" Калин Сърменов се поклони пред Стоянка Мутафова - най-дълго играещата българска актриса.

97-годишната г-жа Стихийно бедствие, както наричаха Мутафова, си отиде навръх Никулден след продължително и тежко боледуване въпреки усилията на лекарите от ВМА в София. Обичана от поколения българи заради своите незабравими превъплъщения в киното и театъра, тя остава в сърцата на всички.

Реклама

Стотици се стекоха в Сатиричния театър, за да се поклонят пред голямата актриса. "България се раздели с творец с неповторима сила. Тя е от вдъхновителите, които зареждаха театъра ни с неповторима енергия и завинаги ще остане и в нашите сърцата, нейните колеги. Тя остави след себе си 70-годишна театрална и филмова кариера, кой друг може да се похвали със същото? Никой!", сподели колегата на Стоянка - актьорът Славчо Пеев.

Пред голямата актриса сведоха глави колеги, приятели и фенове на Мутафова.

"Не знам дали бих могъл да забравя един човек, който от ранното ми детство досега е раздавал само усмивки", каза Вежди Рашидов.

Малко преди него цялата трупа на Сатиричния театър първа се поклони пред иконата на родния театър и кино.

"Ненормално талантлива жена беше. Обичах я много!", каза шефката на МГТ "Зад канала". Любо Нейков бе лаконичен: "Един вечен лекар е Стоянка, тя е д-р Смях. Моята втора майка. Много ми е мъчно. Тя е стожер на българската култура, а това в днешно време никак не е малко".

Реклама

"Някаква Божа работа е личността на Стоянка, така се е родила. Няма друга като нея, велика е", сподели и Христо Гърбов.

"Много съм си говорил с нея. Стояна е една огромна театрална тайна. И в един кадър да се появи, все едно е играла през цялото време - такова присъствие имаше. Мястото й е празно в Сатирата", допълни и Ненчо Илчев. А Мария Статулова бе лаконична: "Друго такова чудовище театърът ни няма".

Да приеме съболезнования до белия ковчег на Стоянка Мутафова бе дъщеря й Мария Грубешлиева и мениджърът й Евгени Боянов. И двамата не седнаха повече от три часа, докато приемаха цветята и венците от всички български институции.

"Всичко вече съм казала. Обожавах мама! Нашата пиеса с нея е написана. Това е "Госпожа Стихийно бедствие". Там дъщерята е същата като мен. Сякаш някой е предначертал живота ни. Помня, че тя веднъж се разплака и каза, че не я обичам. А аз много я обичам, дори не може да осъзнае колко, повече от себе си. И винаги ще бъде до мен, ще ме пази от небето. И тя, и Нейчо. Любимите ми хора", тъжна бе Муки.

"Стоянка беше от друг порядък същество. Да кажа, че я обичам, някак си я приравнявам със себе си. Отношението ми към нея бе много по-могъщо и отвъд чисто човешките емоции. Удивителен учител беше Стоянка! Тя беше човек, дишал един и същи въздух с едни от най-светлите умове на България, и то когато е била дете! Удивлявах й се непрекъснато. Много голяма беше", каза Албена Павлова.

Богдана Карадочева дойде в компанията на Васил Найденов и мениджъра му Ивайло Манолов. "Още си пазя снимка от първото ни турне заедно през 1975 г. в Стара Загора. Аз, Стоянка и Жана Стоянович сме в едно сърце и пише: "Спомен от службата". Много смешна снимка. И сега си я гледах, преди да тръгна за поклонението. Стояна присъстваше на един от първите ми концерти, тя се е познавала с моите родителите и много се обичахме с нея", каза Карадочева, а Васил Найденов допълни: "Тя, освен че бе много образоване, бе и много сетивна, имаше силна интуиция. А как само играеше! Всичко можеше да направи на сцената. Поклон!"

Повече от 20 венци бяха изпратени в знак на признателност от всички български министерства и театри. Шефовете на Народния, Театър "София", МГТ "Зад канала" дойдоха лично да се поклонят пред Мутафова.

Близките на актрисата споделиха, че едно от желанията й приживе било да бъде погребана до Нейчо Попов, нейната голяма любов.

"Дано мама е на по-добро място там, горе. Факт е, че напоследък тя вече искаше да си тръгне, да си отиде при чичо Нейчо. Напоследък нищо не я правеше щастлива. Беше се изморила. А не желаеше да се превръща в немощна старица. Много се измъчи - 2 месеца в болницата, 3 операции, тежки упойки, тръба. Преди третото влизане в болницата ми каза: "Този път ще умра". А последните й думи бяха "Обичам те!", сподели още през сълзи Мария Грубешлива. И добави, че тъкмо мъката след смъртта на Нейчо Попов, третия съпруг на Мутафова, ги обединява толкова силно, че двете стават неразделни. "Цял живот се държахме една за друга като удавник за сламка. Майка ми беше изключително широко скроен човек. Невероятно скромна - никога не е говорила за таланта си. Аз посветих живота си на Стояна, а Стояна посвети живота си на театъра", категорична бе Муки и призова който не е успял да се прости с Мутафова вчера в Сатиричния театър, да го направи днес от 13,00 часа в църквата "Свети Седмочисленици", където ще я изпратят по християнски, преди да я погребат до Нейчо.

Според близките на Мутафова малко преди последната й операция от жлъчка тя много говорила за ада, рая и изобщо за смисъла на живота.

"Понякога, като се замисля, се чудя какво ме чака след смъртта. Не съм била много добра, може и в ада да отида. Не знам как се мери добротата, тънки работи са това. Например много не обичах майка си. Гледах я като остаря, от нищо не съм я лишавала, но тя нямаше моята обич, каквато я виждам при други - мама, мама. Спомням си един ден дойде в стаята ми, легна до мен и каза: "Ох, всички измряха, няма с кого да си говоря", оплака ми се. А навремето дрън-дрън с кой ли не. Някак бяхме отчуждени една от друга. Но имам чувството, че и аз ще си отида като майка ми на 97 години. Предчувствие някакво. Леко си отиде майка ми, от някакъв тромб. Дано и при мен се получи така", споделяше в театъра с актьорите Стоянка. И позна. "Нейната интуиция беше смайваща. Имаше моменти, когато казваше, че някоя роля ще се получи, дори когато на никой не му се вярваше. И силни персонажи, които смятахме, че са за нея, но тя не ги приемаше", сподели Николай Атанасов-Шуши, който последно игра със Стоянка в "Госпожа Стихийно бедствие". Той дори направи пиесата от драма в комедия и тя стана гвоздей в театралната кариера на комичката в последните години.

"Стоянка беше много добра. Много ме обичаше. И мен, и всички по-млади колеги. Аз само се учех от нея. Викаше: "Старостта била благословия...Ами! Глупости! Особено дълбоката старост не е никаква благословия. Казват, че се дава, за да се подготви човек за среща с Господ. Аз май точно това правя", сподели и Ирен Кривошиева, играла най-дълго с Мутафова в последните години.

"Отиде си достойно и няма нищо случайно в това, че я изпращаме точно на рождения ден на Стефан Данаилов. Те двамата много се обичаха, уважаваха, разбираха", допълни още Ирен Кривошиева.

Поклон пред паметта й!

Реклама
Реклама
Реклама