Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/7972312 www.bgdnes.bg

Дъщерята на Стоянка Мутафова: Мамо, къде си?

Осиротях без нея! Липсва ми сърчицето, което туптеше за мен!, плаче Муки

"Осиротях без мама! Усетих такава огромна празнина до мен, която няма с нищо да се запълни. Липсва ми сърчицето, което туптеше за мен. Тя толкова пъти ми казваше: "Няма да ти е лесно, ще ти липсвам, маме, знам, но ще мине време и ще се успокоиш. Мисли за себе си, ти си силна, Муки!".

С тези прочувствени думи през сълзи красивата дъщеря на покойната Стоянка Мутафова - Мария Грубешлиева, се прости с майка си. В момента Муки е неутешима, боли я сърцето и душата от липсата на Стоянка. "Не ми се говори с никого. Споделям си само с Богдана Карадочева. Двете си спомняме разни неща за мама. Даваме си утеха", сподели Муки. Талантливата ни актриса смята, че въпреки болката, която изпитва, кармата между двете с майка й още не се е скъсала и те все някога отново ще се съберат заедно. "Последните й мигове бяха борба - да отиде при Нейчо, който беше голямата й любов, или да остане при мен - тук на земята. Само огромната й обич към мен я крепеше, тя само за това живееше, притесняваше се как ще се оправя в живота сама. Бореше се със зъби и нокти да е добре заради мен - и на болничното легло движеше очи, стискаше ми ръката, даваше ми кураж. Как сега да се справя с тази болка, как?", неутешима е Муки.

Реклама

Животът на дъщерята на Мутафова никак не е бил лесен с голямата ни комичка, но въпреки това с днешна дата тя не се оплаква. "Всичко най-хубаво ми се случи благодарение на мама! Тя беше нестандартна - любовта й, отношението й, всичко. Но винаги е знаела, че я обожавам, тя мен също", категорична е Муки.

Приживе Стоянка наистина даваше мило и драго за дъщеря си. Преди време, когато бе излязла информация, че Мария е искала да я прати в приют, първа Мутафова изригна към лъжите: "Как не ви е срам да пишете подобни глупости?! Аз никога не съм казвала, че детето ми не ме гледа и не се грижи за мен! Прочетох тези ужасни неща в жълтата преса и сега искам да ги опровергая. Не може така да се пише, все пак ние сме си най-близките хора, а все някой иска да ни скара, на кому пречим?!", попита тогава Стоянка, натъжена от дописка в седмичник.

"Мама беше много честен човек. И трепереше над мен. Аз я пазих, когато виждах, че не е във форма, но сцената така я зареждаше, че в един момент се предадох. Гледах я как й действа това - вкъщи изглежда изморена, а като излезе да играе - светва", обяснява Муки.

Самата Стоянка Мутафова приживе в интервю за вестника споделяше: "Обичам Муки повече от театъра, макар че тя не ми вярва, като го казвам това. Глезила съм я, защото нямаше баща. Променихме се и двете с нея след смъртта на Нейчо - третия ми съпруг. Той беше изключителен, образован, културен. Усамотихме се след неговата смърт. И затова дъщеря ми е по-затворена пред хората, а и няма просташкото самочувствие, присъщо на някои хора в днешно време", обясни ни тогава Стоянка.

До последния си дъх Мутафова все мислила за дъщеря си. В редките моменти, когато идвала в съзнание, актрисата се усмихвала само на детето си. "Никога няма да те забравя, майчице. Винаги ще те нося със сърцето си. Ти беше велика и толкова голяма, колкото никой смъртен не може да бъде", сподели през сълзи единствено пред "България Днес" Мария Грубешлиева.

Реклама

Мария Грубешлива:

Стоянка се опитваше да ме мачка, за да ме предпази, и беше права!

- Мария, приживе майка ти казваше, че най-хубавото нещо в живота й е твоето раждане. Така ли е?

- Да, сигурно е било така. Когато ме е родила в осмия месец след тежка бременност, почва да ми вика Муки като на едно съседско момиченце, много симпатично. Но според мен съм Мария на баба ми, която беше писателката Мария Грубешлиева. Е, все пак си останах Муки, така съм известна.

- Казват, че двете сте били като кучето и котката.

- Ами да, между нас със Стояна винаги е имало привързаност, страсти, скандали, любов, прегръдки, прощаване и нови драми - такива сме си, постоянно се караме, а после ни минава бързо и на двете.

- Била си дете, рано разбрало какво е баща ти да забрави за теб. После си открила друг човек, на когото вярваш - Нейчо Попов, съпруг на майка ти в добро и зло. Глезла ли си?

- (Очите й се насълзяват.) Не, не съм! Знаеш ли колко пъти съм чувала да ми казват, че съм мамино детенце? Но както често се случва, по-силните мачкат по-слабите. Ето и при нас така стана с мама - понякога мама ме мачкаше, за да ме предпази от всички, които ме смятаха за връзкарка. И беше права! Много неща ми е спестявала през годините, сега го разбирам.

- Знам, че майка ти с гордост те е гледала от сцената.

- Помня и аз, да, бях едно от пингвинчетата в пиесата на Борис Априлов "Шестте пингвинчета" - пет пъти пин и един път гвин май се казваха. Мама ми поднесе за първи път рози тогава и каза на колежките: "Какво се фукате вие всички, а? Само мойто Муки беше истинско пингвинче!".

- Когато влизаш да учиш, си отива от света любим твой човек - Нейчо Попов.

- Да, така беше. По-късно от благодарност написах книга за него. Стоянка ми казваше, че ставам повече за журналистка, отколкото за артистка. Помня, че тя се молеше да ме скъсат в НАТФИЗ, защото нямало да издържа с този крехък характер. Е, аз сега се чувствам силна. Но тогава може би е била права. Помня и една случка, когато тя се върна разплакана от театъра и ми каза, че Боян Дановски й споделил: "Стояно, дъщеря ти е по-талантлива от тебе, дай й път".

- Тогава тя направи ли го?

- Не се наложи да го прави, аз сама се отказах от това поприще. Сега понякога съжалявам.

Реклама
Реклама
Реклама