Дружбата и любовта се различават както вкусът и храненето

Бракът може да ви заведе в рая и в ада на земята

Бракът може да ви заведе в рая. Бракът може да ви вкара и в ад на земята, споделя схиархимандрит Йоаким.

Повечето хора са видели в брака ада на земята, а не рая. Защото в него не следват това, което би трябвало. Храната не е за вкуса, а за да се заситим. Вкусът е едно вторично качество на храната, но не е нейната цел.

Дружбата между двама души е вторичен ефект на любовта, но не е целта на любовта. Така е, когато встъпвате в брак само за това, да не останете сами, да имате някого в своя живот, не за да му дадете това, което имате, а защото се нуждаете от него. Това е същото, като да търсите храната заради вкуса, а не заради естественото наяждане. Ще свършите зле или от анорексия, или от преяждане. И с двата способа убивате себе си. Защото храната става отрова.

Ако имате връзка не заради това да обичате другия и Бога, а заради това, което те дават на вас, убивате себе си и другия също. Всички сме виждали такива семейства, мнозина са израснали в такива - това е катастрофа, защото няма любов. Защото тези хора нямат никакво разбиране какво е това, а само търсят вторичния ефект, игнорирайки главната цел.

Ако двамата съпрузи се молят заедно, ходят на служби, изповядват се преди празниците, искат си всеки ден прошка. Такива не биха се мамили едни другиго. Защото те правят всичко за това да удържат брака, постоянно възвръщат един другиго на правилния път и се балансират. Господ Бог е силата на техните взаимоотношения. Винаги ще получите накрая това, което обичате. Ако обичате себе си, в края на пътя ще останете сам със себе си.

Преди всичко останало трябва да имаме връзка с Бога. Ако аз съм. маниак и се готвя да встъпя в брак с вас, трябва да победите това, преди да встъпите в брак, защото в него няма да се промените. Защото обичам само себе си. Аз ще се опитам да ви насоча към нещата, които на мен ми харесват. Но въпреки това аз обичам себе си повече от всичко. И на мен ще ми омръзнете. И тогава ще си тръгна.

Ако срещнете най-прекрасния според вас човек в света, вие разглеждате възможността за семейство и деца, а той каже - не, не искам деца, няма шанс. Ще сте много глупава жена да встъпите в брак с него. Или пък да си мислите: не, аз ще работя над него, напротив - той ще поработи над вас. Вие ще се загубите. Не може да има преговори по въпроси, които не позволяват това. Бог, вярата, светостта не са предмет на преговори. Това ще е страст, не любов. Св. Бенедикт Нурсийски казва: "Не предпочитайте нищо пред любовта Божия".

При мен в църквата идва една жена с двете си деца. Веднъж я заговорих:

- Твоят съпруг никога не идва с теб на служба.

- Ние сме разведени.

- Съжалявам да чуя това. Бившият ти съпруг съществува ли още в живота на децата?

- Да, но е много трудно. Аз съм вегетарианка, а той яде животни. Затова се разведохме.

Попитах я:

- Ти това не го ли знаеше преди?

- Ами бях убедена, че той ще се промени.

- Как може да се договориш с мъж, който обича стек, да го замени с парче тиквичка?!

Ние много фантазираме. Трябва да поставим нещата на тяхното място.

Обичам децата си, защото ти си ги родила!

Най-голямата грешка е нашето желание детето ни да мисли така, както ние мислим, казва отец Спиридон Василакос.

Това означава, че искаме детето ни да "достигне" до нашето ниво. И често, когато то не постига това ниво, ние насила го караме да постигне "нужното".

Ако човек излиза извън границите на леглото - е необходимо да "отрежем" нещо от човека, ако е твърде малък за леглото - трябва да го "разтегнем". Това е грешка. Детето не може да мисли като нас, то няма опит. Затова ние трябва да се наведем към него.

Църквата има много примери за подражание. Например, детето пристъпва към причастие, а свещеникът държи в ръцете си Христос. Свещеникът е този, който прави крачка към детето. Той се навежда с Христос в ръка към детето, за да го причасти. Той не може да каже:

- Стигни ме!

И това е само един от многобройните примери.

Моят старец - продължава отец Спиридон - казваше:

- Когато при теб в храма идват деца, седни на стъпалата близо пред Царските двери, не стой прав, седни и нека децата да седнат близо до теб, да не гледат на теб от долу на горе.

Изглежда, че това е просто движение, но колко смисъл съдържа в себе си! Ние често гледаме на децата си от горе. Не! По-добре малко да се "наведем"! Това много ще помогне за развитието на общуването с детето. По-добре малко да отстъпим! Без да говорим лъжи. Малко, там, където е възможно. Трябва да имаме правило: "Това, което детето не може да направи, аз ще го направя!". Това много ще помогне!

Вижте как простите неща изпълват живота ни. Виждали ли сте някога колко красив е древният амфитеатър? Ако внимателно се вгледаш, можеш да видиш, че амфитеатърът е като една прегръдка. Когато детето е в прегръдката ти, то напълно ще ти се довери и именно в тази прегръдка можеш да му дадеш, кажеш и покажеш много неща. Извинете, но ние трябва да започнем да галим децата си.

Гледаш на хората и разбираш, че сме се заблудили. Хората "галят" телефоните си. Да, технологиите с нещо ни помагат. Но замислете се само, че в нашата ера хората "галят" телефони, лаптопи, компютри, студени и неживи екрани, но не и децата си.

Това е голям проблем! Ние не отхвърляме технологиите, но с помощта на тях на нас ни затварят очите ни, крадат слуха ни и скоро ще откраднат и осезанието ни! Затова трябва да чуваме децата, защото често не ги чуваме. Трябва да започнем да им обръщаме внимание и да ги галим.

Този педагогически метод ни предадоха Отците на Църквата. Например, представете си, свети Йоан Златоуст се обръщал към мъжете от онази епоха, когато жената нямала специално положение нито в дома, нито в обществото. Той ги призовавал да разговарят любезно с жените си и да им казват:

- Обичам децата си, защото ти си ги родила!
И именно това добро отношение към жените ще даде много неща на детето!

Дайте им топлина

Искам да ви разкажа една история, споделя отец Спиридон. Като дете живеех в Санторини. Морето се намираше близо до нашето село, така че често ходихме на плажа и там събирахме миди. Ръцете ни постоянно бяха нарязани, защото винаги сме се опитвали да ги отваряме с нож и други остри предмети. Понякога, разбира се, успявахме да ги счупим, но това бяха "кървави" опити.

И един ден баба ми каза:

- Защо правите това? Съберете мидите и ги донесете на мен!
След това ние ги събирахме и ги носихме на баба. Тя ги завиваше в една кърпа и я държеше над гореща вода. Ние стояхме наблизо и чуваме в кърпата звуци - щрак, щрак. След това отвивахме кърпата и всичките миди се бяха отворили. И ние викахме:

- Чудо, стана чудо, мидите се отвориха!

И много по-късно осъзнахме, че зад това малко чудо се криеше нещо, което не го виждахме - топлината. Затова, когато оказваш натиск върху дете, помисли за това, че то може да затвори душата си за теб. Дай на детето топлина! Гледай на детето, слушай го, моли се за него, прегърни го, погали го. И то ще се отвори за теб!