Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/8194567 www.bgdnes.bg

Боксовият спец и писател Палми Ранчев: На ринга не признаваш авторитети

Чрез литературата човек оправдава правото си на съществуване

Кой е той
Палми Ранчев, роден преди 70 години в София, от малък влиза в боксовата зала. Шампион е при юношите, но състезателната му кариера не е впечатляваща, за разлика от тази му на треньор. Негови възпитаници са били някои от големите ни боксьори, сред които и Кубрат Пулев.
Днес живее в Барселона, но отново е в залата, където води тренировки за аматьори. Освен това е поет, писател и филмов сценарист, член на Съюза на писателите.


- Г-н Ранчев, вече на 70 г. как поддържате тази страхотна форма - физическа, духовна?
- Промените, свързани с отминаващите години, никого, и мен включително, не са подминали. Никой не те пита на колко си години. Искаш ли да направиш нещо добре или по-добре, неминуемо влизаш в състезание с някой като теб, с желание да успее в правенето на доброто. Не се чувствам по-умен или по-глупав с възрастта. Друг въпрос е, че външността влиза в по-тясна връзка с минаващото и отминаващо време. Вероятно всекидневните занимания със спорт имат някакво отношение и към настроението, а и към фигурата.
- Живеете повече в Барселона, по-далече ли сте от бокса и по-близо до литературата?
- И в Барселона съм близо до бокса. Три пъти седмично водя тренировки в клуб "Но лимитс". Започнал съм като треньор в "Славия", доста време работих в други клубове (с най-голямо удоволствие в клуб "АБС"), така че и сега не правя нещо кой знае колко различно. Естествено, тук нивото не е както в националния отбор, за мое съжаление. Но постепенно приех обстоятелствата каквито са. А и в Барселона хората са толкова сърдечни, толкова благодарни за всичко, което научават от теб, че успявам да преодолея липсата на съревнователната тръпка на международно ниво. Освен това изживявам максимално удоволствието да съм далеч от федерационните (министерски) чиновници, към които изпитвам естествена нетърпимост.
Всяка сутрин пиша и редактирам текстовете си в едно кафене. Остава ми още малко редакторска работа по романа "Пренареждане на хаоса".
- Някои ви оприличават на българския Къс д'Амато. Може ли човек да се раздели с бокса?
- Къс д'Амато е откривателят и създателят на младия Майк Тайсън, да припомня. Нямам нищо общо с него. То със себе си понякога установявам, че нямам много общо с отминаване на годините, та какво ли остава с легендарен треньор и мениджър.
Боксът лично за мен, а и за всеки, влизал в ринга срещу противник, остава незабравимо преживяване. Със своите положителни и не чак толкова положителни емоции. Но експлозивната емоционална смес, с която зарежда рингът, убеден съм, е за цял живот. Агресивността, незачитането на авторитетите, способността да жертваш и здравето си заради неудържимото желание за победа са част от качествата, които развиваш във и около ринга. Но същевременно и смелост, достойнство.
- А може ли да се раздели човек с писането?
- И аз, както предполагам и подобните на мен, често имам усещане, че е напълно безсмислено да пишеш. Не само защото малко хора четат, а и те постоянно намаляват. Правиш нещо, в което се стремиш да постигнеш съвършенство. Понякога го постигаш, често не си сигурен какво си направил. И двете усещания са част от тази игра. Книгите казват повече за човешката природа, отколкото самият човек може да осъзнае, което е парадокс. Литературата е сред основните средства човекът да обясни и оправдае правото си да съществува.
- Футболният мениджър Мино Райола каза, че трансферният пазар е цирк, който самият той е измислил. Ако го отнесем към бокса, дали преговарянето за боксови мачове не се превърна в цирк заради пари? И кой измисли този цирк, ако има такъв, в бокса? Може би Дон Кинг?
- Парите имат своето място в професионалния бокс, а и в олимпийския. Поставят тялото и психиката на пределни натоварвания, като нерядко се стига до края, откъдето вече няма съзнание, няма разум, а остава само инстинкт, най-важното в теб, с което можеш да положиш усилие, за да победиш, да възтържествуваш по-скоро върху себе си и върху съмнението, че си способен на още, когато си стигнал края на възможностите. Боксът не е само спорт. Той е и вдъхновено представление, и безмилостна битка.
Дон Кинг е бивш затворник и вече позастарял промоутър и мениджър. Става известен след мача на Мохамед Али и Джордж Форман, който организира в Киншаса. Тогава двамата спечелиха по около пет милиона долара, доколкото си спомням. Огромна сума за времето си. Освен убийството, заради което лежи в затвора, има десетки ограбени от него боксьори. И същевременно не по-малко са стигнали върховете, включително и финансови, с негова помощ. Противоречива личност, какъвто е и самият спорт.
Сега световните шампиони печелят много повече. Светът на бокса, с помощта на телевизията и журналистиката, непрекъснато разширява своята популярност. Най-важно от всичко е все по-високото ниво, на което се представят боксьорите, а това означава приемането на все по-голям риск. За радост на българските любители на професионалния бокс, отдавна и у нас могат да се гледат боеве на високо ниво. Не трябва да забравяме Мартин Кръстев и Тончо Тончев, а и не само тях, има редица други боксьори, които преди Кубрат Пулев постигнаха международни успехи. И той съвсем естествено е върхът на едно многогодишно развитие.
- Не може да подминем и предстоящия мач на Кубрат Пулев. И той бе обвинен, че прекалено вдигал цената си. Доколко самият боксьор може да участва в преговорите, или всичко се движи от мениджърите?
- Цената на боксьор от нивото на Кубрат Пулев никога не е достатъчно висока. В супертежка категория винаги има риск да те изнесат от ринга. Кубрат от години е име от световния елит в категорията. Всеки мач, включително и този, който договаря с Джошуа, може да е последен. И се играе като последен, тоест със стопроцентов залог. Българинът слага на масата, образно казано, всичко, с което разполага, и като настояще, и бъдеще, и е нормално да бъде заплатен по съответен начин. Още повече мениджърът на Джошуа обикновено иска да прибере ако не всичко, по възможност почти всичко. Така че договарянето, както и отстояването на определени изисквания, е задължително.
- Да не отписваме шансовете на Кобрата срещу Джошуа, но самото достигане на българин до мач за титлата в тежка категория, при това за втори път, не е ли само по себе си победа за българския бокс?
- Кубрат Пулев има своите шансове срещу англичанина. Не виждам кой знае какви предимства на Джошуа, и двамата имат доста близък маниер на игра. Типичен европейски бокс с предимство на правите удари. Джошуа е с по-силен удар, но Кубрат също има своите предимства. Особено след като през последната година тренира в САЩ с американски треньор. Запазил е чисто цесекистката и германска праволинейност и съответстващата й твърдост в преследване на победата, но е прибавил някои игрови елементи, които обогатяват играта му. Иска ми се да вярвам, че няма да допусне грешките и при подготовката, и по време на самия мач от предишното оспорване на световната титла. Сигурен съм, че шансовете му за добро представяне, а защо не и за победа са реални.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама